Кой може да е служебен премиер след конституционните промени?
Мария Габриел подаде заявление до Народното събрание, че няма да участва в парламентарна процедура по избор на премиер и няма да предлага структура и състав на Министерски съвет, съобщиха от пресцентъра на ГЕРБ. В заявлението си Мария Габриел посочва, че “координираният отказ от и нежелание за участие в кабинета Габриел-Денков на 11 министри от кабинета Денков-Габриел, чрез формулярни/бланкови заявления и липсата на съгласие по време на последвалите преговори, обезсмисля процедурата по избирането на министър-председател и състав на правителство”.
“Така, на практика, развитието на конституционната процедура не може да приключи успешно”, смята Габриел.
В заявлението си тя посочва още, че “договореният ротационен модел на упражняване на изпълнителната власт в мандата на 49-ото Народно събрание, е предполагал смяна на лицето, упражняващо правомощията на министър-председател, с това на заместник министър-председател и обратно, в предвидима и безспорна процедура”.
Малко по-късно в понеделник съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков лаконично коментира във Фейсбук: “Работеща съдебна система, работещи регулатори, и реформирани служби ли се оказа накрая проблемът?“
В неделя обаче премиерът в оставка Николай Денков призова ръководството на ГЕРБ-СДС да подпишат споразумението с “Продължаваме промяната – Демократична България” и да се гласува правителство с министър-председател и външен министър Мария Габриел, без да бъде променян съставът на Министерския съвет.
Малко по-рано на брифинг в централата на ГЕРБ в неделя от преговорния екип на ГЕРБ-СДС заявиха, че нови преговори са възможни само след предсрочни избори.
Какво следва?
След като кандидатът за премиер Мария Габриел внесе в деловодството на Народното събрание декларация за отказ от връчения мандат, парламентът трябва да я гласува в пленарната зала.
Ако получи подкрепа, ще се постави началото на следващия етап от конституционната процедура с връчване на мандат за съставяне на правителство на втората по големина парламентарна група ПП-ДБ.
Те ще имат седем дни, за да изпълнят мандата. Ако няма изпълнен втори мандат, президентът ще реши на коя парламентарна група да връчи третия мандат. Ако и той се окаже неуспешен, държавният глава ще издаде указ за насрочване на предсрочни избори.
Кой може да е следващият служебен премиер?
След последните промени в конституцията при неизпълнение и на третия мандат Народното събрание не се разпуска и ще продължи да работи.
Според най-новите текстове в конституцията назначението за служебен министър-председател се избира измежду 10 души. Това са председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на Българската народна банка – Росен Желязков, Димитър Радев, Петър Чобанов, Андрей Гюров и Радослав Миленков.
Също служебен премиер може да е Димитър Главчев, който е председател на Сметната палата и двамата му заместници – Горица Кожарева или Тошко Тодоров, или омбудсманът и заместник-омбудсмана – Диана Ковачева или Елена Чернева-Маркова.