Падението и позорът на един парламент

Цвета Караянчева е най-логичния и възможен председател на сегашното Народно събрание

 

Изминалата 2020 година беше пагубна за авторитета и достойнството на българския парламент. Той достигна неподозирано дъно в работата, поведението и лексиката си. А още по-лошото е, че с приближаването на края на мандата му продължава да копае надолу. Страхът, че властта се изплъзва между пръстите на Бойко Борисов и ГЕРБ, изцяло е завладял и парализирал депутатите от управляващото мнозинство. Те станаха абсолютно неадекватни на реалността. Което пък прати рейтинга на Народното събрание в най-ниската точка на скалата.

Особено през последните месеци парламентът се превърна в място за приемане на лобистки закони, в защита на частни и корпоративни интереси. При това без обществено обсъждане, без оценки за въздействие, без финансови обосновки, без дебати.

Примери много – Кодексът на труда и увеличаването на извънредното работно време. Или законът, с който се дава възможност на всички земеделски производители да дупчат земята и там, където намерят вода, да я ползват. А какво да кажем за текстовете, с които тихомълком бе направен опит да се позволи строителството по Черноморието?

Цяло лято управляващите ни убеждаваха, че не могат да подадат оставка, защото е много важно Народното събрание да работи и да приема нормативни актове, свързани с борбата с пандемията. Нищо такова не видяхме. Вместо това имаше опит за 200% увеличаване на лихвите за бързи кредити. „Черешката на тортата“ обаче беше откровената гавра с българската конституция и напъните за някакви корекции в нея.

„Вечната“ съдебната реформа у нас пък е оставена в ръцете на отделни не особено подготвени депутати, които събират някакви идеи оттук – оттам, пробутват ги и в резултат се получават противоречащи си разпоредби и отмяна на закони, които още не са влезли в сила. На всичкото отгоре се правят опити да се преметне Венецианската комисия и да се запази недосегаемостта на главния прокурор.

Съвсем закономерно най-логичният и възможен председател на този парламент е Цвета Караянчева. Тя е еманация на неговата духовната и интелектуална нищета. При първата вълна на коронавирусната пандемия, когато народните представители трябваше да покажат съпричастност с икономически пострадалите от извънредните мерки, именно Караянчева обясни защо депутатите увеличават заплатите си: „Вдигаме ги, защото една трета от заплатата си даряваме! И сега трябва и по места да даряваме. Не е редно да замразяваме, това е популизъм! Не може популизъм по време на криза. Нека всеки даде от себе си!“

Арогантното й изказване предизвика скандал и по нареждане на лидера си, ГЕРБ отиде в другата крайност – остави без заплати както депутатите, така и редица държавни служители. След което по идея на председателката си парламентът почти спря да работи.

В ранната есен, след почти тримесечни антиправителствени протести, Караянчева отново блесна с „брилянтна“ мисъл и изказ.  В отговор на недоволните от управлението демонстранти, тя заяви пред партийни активисти в Лом: „Някои си пътуват с хубавите коли по магистралите на Борисов и викат: Ама те не стават. Ми що не ги направихте вие като не стават, бе? Що не ги направихте, а сега критикувате? Метрото! Отиват, протестират срещу лошия Бойко, качват се на метрото и се прибират вкъщи. Ходи пеша, ходи пеша! Това е положението. И затова няма да подадем оставка. Защото сме отговорни по това, което правим“.

Несъстоятелността на това Народно събрание и неговия председател най-ясно проличаха по време на дебатите по поисканата от опозицията оставка на Караянчева. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ обяви, че Цвета Караянчева уронва престижа на парламента и остава „ярко олицетворение на ГЕРБ“. „Агресивното говорене, арогантното поведение, нещо повече – Караянчева се опитва да дублира поведението на премиер и президент в опит да изпъкне и да печели дивидент, но това не й се удава и резултатът е гаф след гаф“, изтъкна Карадайъ, като не подмина и изявите й като на „квартален партиен функционер“, което било „престъпление срещу републиката“.

„Смятаме, че с думи, с поведение, със самооценка госпожа Караянчева слага петно върху авторитета на Народното събрание“, не остана по-назад и ръководителката на БСП Корнелия Нинова. Социалистите се оплакаха също така, че тя умишлено не допуска изслушвания на Борисов в пленарната зала. „От една година министър-председателят не е идвал в парламента”, коментира Нинова. На което „държавническият“ отговор на Караянчева бе: „В правилника няма такава хипотеза някой да излезе на трибуната и да каже – „извикай ми еди кого си”.

В интерес на истината Караянчева ще се запомни не само с кратката, но категорична оценка на своя партиен председател, както се изрази депутатът от ДПС Хамид Хамид, но и като спестовна домакиня, на която се свиди да изхвърля стари вещи. По повод 60-годишнината на театъра в Кърджали, тя дари на културната институция шест броя овехтели килими от сградата на парламента, които преди това са били в Министерския съвет. А в отговор на развихрилите се подигравки и присмех в социалните мрежи сериозно поясни, че в Народното събрание отдавна има установена процедура, по която вещи с отпаднала необходимост може да бъдат дарявани на учреждения. По думите й „някое учреждение пише писмо, комисията се събира и решава дали отговаря на условията и му разрешава да види мебели или каквото е необходимо, да си избере“. Парламентарната шефка даде пример с дарени компютри в Бяла Слатина и молба от Военната академия за мебелировка, след което допълни, че вещите с отпаднала необходимост стоели на склад и ако не бъдели дарени, трябвало да се изхвърлят. Нещо повече, тя гордо се похвали, че е раздала на старчески домове стари календари, които обаче имали „чудни пейзажи“.

Интересно, дали в споменатата от нея комисия и изобщо някой в сегашния парламент е осъзнал  какво безумие е да подаряваш стари календари? И то на възрастни хора…

Вместо де си извади поука от необмислените си думи и действия, и предизвикваните от тях обществени реакции, Цвета Караянчева смело продължава напред. Абсолютно безцеремонно натири журналистите, отразяващи работата на Народното събрание, в сутерена на новата сграда, т.е. на бившия Партиен дом, с което изключително много затрудни тяхната работа. След това в стремежа си да осигури кворум в пленарната зала, тъй като опозицията бойкотира заседанията, заедно с председателката на групата на ГЕРБ Даниела Дариткова измислиха дистанционно включване на карантинирани и болни депутати, които да бъдат преброявани. Нещо, което е в пълен разрез с конституционните разпоредби.

Впрочем кой каквото ще да говори, Цвета Караянчева е чувствителна жена. Тя призна, че е понесла тежко изтеклите записи, за които се твърди, че се чува гласът на премиера и думите, насочени към нея. „Имаше моменти, когато на самата мен ми се искаше да изчезна, направо да скоча от някоя канара в Родопите”, сподели тя. Това й признание без съмнение е достойно да се нареди до откровението на парламентарния й заместник – патриотът от НФСБ Валери Симеонов, за релсата на врата и бургаския кей.

Разбира се опозицията не пада по-долу. Тя добре се вписва в махленския стил на управляващите. Както е казал народът – с какъвто се събереш, такъв ставаш. На някои обаче, като Веселин Марешки, направо им идва отвътре. След като зам.-председателят на парламента от БСП Кристиан Вигенин отказа да седи в президиума до ефективно осъдения за рекет и заплахи Марешки, лидерът на „Воля“ се обиди и заяви от трибуната, че трябвало да стане „хомосексуалист“, за да се хареса на БСП и на депутата Вигенин. Той пък го репликира, че в затвора ще намери себе си, на което Марешки отвърна, че ще му се обади, „ако иска да стане жена“.

До там го докара българският парламент. И някак си от само себе си, като припев, на ума ти идва отново онзи запис, на който се чува глас, силно наподобяващ този на нашия министър – председател Бойко Борисов, „Когато си обграден от тъпанари, нито може да се прави политика, нито да се правят реформи“.

Елизабет Дафинова, „Банкер“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *