В програмата на „Прогресивна България“ демокрация се споменава 3 пъти, бизнес – 70 пъти
Преди време Андрей Райчев няколко пъти в свои участия изказваше тезата, че в България има политическа криза (и неестествено състояние), защото няма ляво крило от доста време насам, а „самолетът не може да лети само с дясно крило, трябва и ляво“ (цитирам по памет).
Тезата е, че включването на Румен Радев в политиката ще оправи този дисбаланс – ще бъде „лявото“ крило и нещата ще се нормализират. До преди няколко дни нищо не се знаеше за идеите, програмата и стратегията на коалиция „Прогресивна България“ – вече се знае и може да се коментира.
Гледах презентацията в НДК, четох и цялата програма и тепърва смятам да напиша текстове по въпроса какво е значението на „прогресивно“ в случая, какъв е философският произход на тази политическа идея още от Просвещението, дали отговаря на установената идея за прогресивна политика.
Краткият отговор е – не. И „прогресивно“ в случая означава дясно, а не ляво. Бих казала даже, че става дума за дясна платформа от нов тип, която се доближава до американската вълна на технологичния акселерационизъм.
В програмата се говори за „политическа, данъчна и финансова стабилност“, „публично-частни партньорства“, „решително намаляване на административната тежест и регулациите“, проникване на ИИ във всяка сфера. Думата „бизнес“ в платформата е използвана около 70 пъти, а например думата „демокрация“ само 3 пъти.
Аз се шегувах с приятели, че „Прогресивна България“ (ПБ) е като ПП-ДБ на стероиди, и че на фона дори и на цялата естетика, която е показателна, ПП-ДБ изглеждат като традиционни хуманисти.
В платформата на Радев има едно особено разбиране за ролята на държавата, което не е либерално дори: държавата трябва да служи в подкрепа на бизнеса, на частния капитал, което би създало ускорено икономическо развитие, което евентуално по магически или автоматичен начин ще реши проблема с неравенствата.
На този фон е за предпочитане либералната държава – такава, което осигурява „платформа“ за свободен пазар, работещи институции и правов ред, и не подкрепя капитала за сметка на труда. Но, разбира се, трябва ни социална държава преди всичко!
Когато организирахме преди една година дебата между Андрей Райчев и Иван Кръстев, аз го озаглавих „Прогресът на технологиите, регресът на човечеството“. Имаме нужда от политики, които се грижат и за социалния прогрес, прогресът на човечеството, а не единствено за технологичния.
На този фон изборът на всеки поне малко ляв човек в България трябва да бъде ясен и лесен: има само една лява партия и само един прогресивен (в левия смисъл) лидер на партия – Крум Зарков.
ПП. На презентацията на програмата на ПБ в НДК бяха споменати няколко държави като „примери“: доколкото си спомням Сингапур, Полша, Чехия, Унгария, Израел. Освен може би Чехия, другите примери за държави, на които да приличаме са крайно неудачни – кой българин иска да живее като в Сингапур, Полша, Унгария или Израел? Огромно мнозинство от българите искат да живеем като в Германия, Франция, Австрия, Испания. А „прогресивните“ примери, които цял свят посочва, винаги са били Скандинавските държави.