На 11 декември 1972 г. американският астронавт Юджийн Сърнан, командир на мисията „Аполо 17“ на НАСА, стана последният човек, стъпил на Луната. През октомври 1973 г., десет месеца след тази последна пилотирана мисия до нашия спътник, избухна петролната криза и светът се потопи в дълбока рецесия, която ще продължи до края на десетилетието. Само за миг годините на икономически растеж и просперитет след Втората световна война изчезнаха.
През тази пролет на 2026 г. атмосферата напомня на 70-те години на миналия век, пише в седмичния си коментар наблюдателят на барселонския в. La Vanguardia Луис Урия. НАСА отново изпраща астронавти на Луната – в мисията „Артемида 2“, макар че този път те ще се ограничат до орбита около нея – докато поредната война в Близкия изток отново задушава доставките на петрол – и втечнен газ –, което кара цените да скочат и заплашва да обърне света отново с главата надолу.
През 1973 г. арабските страни наложиха ембарго върху продажбата на петрол на съюзниците на Израел, които му помогнаха във войната Йом Кипур срещу арабска коалиция, водена от Египет и Сирия. Това беше политическо и частично ембарго, но скоро поскъпването на петрола засегна целия свят. Настъпи недостиг на гориво и цените скочиха лавинообразно. В някои страни бяха наложени ограничения на бензиностанциите и всички бяха принудени да предприемат мерки за пестене на енергия. „Дори и вие да можете да си го позволите, Испания не може“, гласеше известна правителствена кампания, която намали ограничението на скоростта по магистралите до 100 км/ч… Кризата отвори сериозен период на стагфлация: икономически застой, безработица и висока инфлация.
Днес, малко повече от половин век по-късно, войната на САЩ и Израел срещу Иран заплашва с подобни последствия. Отговорът на режима в Техеран на агресията, чрез селективно блокиране на Ормузкия проток, затвори пътя, по който преминава една пета от петрола и втечнения газ, търгувани в света, което доведе до срив на износа – с поне 70% – и забави производството на арабските крайбрежни държави. Ако преди през Ормуз минаваха средно по 150 петролни танкера дневно, сега преминават едва между 10 и 20, според прищявката на Техеран и срещу заплащане на такса. Само Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства могат да пренасочат част от производството си по нефтопроводи към Червено море и Оманския залив, съответно, докато Бахрейн, Ирак, Кувейт и Катар са в капан.
Европа не получава от този регион основната част от енергийните си нужди – по-голямата част от петрола си купува от САЩ и Норвегия, както и газа, освен от Алжир –, но напрежението на пазара вече доведе до скок на цената на суровия петрол над 100 долара за барел и до увеличение на цената на газа с повече от 70%. През март Европа изразходва 14 милиарда евро повече за внос на изкопаеми горива. И това поскъпване вече започна да се отразява на цените: инфлацията се повиши до 2,5% миналия месец в еврозоната.
Докато всички си съперничат за намаляващото количество петрол, рискът не е само цените да се повишат, а да възникне недостиг. Изпълнителният директор на Международната енергийна агенция (МЕА) Фатих Бирол предупреди, че ако ситуацията продължи, тя може да представлява „най-голямата заплаха за световната енергийна сигурност в цялата история“. През април в Европа ще пристигнат последните петролни танкери, които са успели да излязат през Ормуз. Оттук нататък нещата могат само да се усложнят.
Европейската комисия посъветва тази седмица страните-членки – някои от които, като Испания, вече са предприели фискални мерки за намаляване на въздействието на ценовия скок върху потребителите – да започнат да обмислят и мерки за енергоспестяване.
В писмо, адресирано до 27-те държави-членки, комисарят по енергетика и жилищно строителство Дан Йоргенсен предлага мерки като намаляване на ограничението на скоростта по магистралите с 10 км/ч, насърчаване на използването на обществения транспорт, популяризиране на дистанционната работа три дни в седмицата или намаляване на пътуванията със самолет.
Германия вече обмисля въвеждането на ограничение на скоростта по магистралите – в момента няма такова – а Словения е първата страна, която започна да прилага дневен лимит на горивото (50 литра на ден за частни лица)
Днес Съединените щати не са в същата ситуация като през 1973 г. Те вече изобщо не зависят от петрола от Близкия изток и благодарение на технологията за фракинг са се превърнали в първия световен износител. Президентът Доналд Тръмп, със свойствената си бъбривост, се хвалеше преди няколко дни с огромната сума пари, която щели да спечелят американските петролни и газови компании. Въпреки това обикновените граждани вече започват да плащат за това: цената на бензина в САЩ надхвърли 4 долара за галон (еквивалент на 3,8 литра), цифра, която не е била наблюдавана от 2022 г. Седем месеца преди решаващите междинни избори, в които републиканците рискуват да загубят мнозинството си в двете камари, картината е тревожна за Тръмп. Не беше ли именно инфлацията, която доведе до поражението на Джо Байдън?
Ето защо нервността на американския президент се засилва с продължаването на войната – днес тя навършва пет седмици – без да е успяла да сломи съпротивата на иранския режим, който държи световната икономика в ръцете си. Тази седмица Тръмп отново атакува европейските си съюзници за това, че се дистанцират от войната и не поемат риска от военна интервенция за отблокиране на Ормузкия проток.
„Имам едно предложение за вас – написа той: Първо, купувайте [петрола] от САЩ, имаме в излишък; и второ, въоръжете се с куража, който ви липсва, отидете в пролива и просто го превземете“. И тъй като те пак не му обърнаха внимание, той отново заплаши, че ще напусне НАТО: „НАТО никога не ме е впечатлявало. Винаги съм знаел, че е хартиен тигър, и Путин също го знае, между другото“, добави той, забивайки нож в раната на Украйна.
Европа, обаче, изглежда вече е свикнала с гръмките изявления на своя своенравен съюзник и не се плаши. Група от 40 държави, събрали се в четвъртък във Великобритания, изразиха готовност да засилят дипломатическите усилия за постигане на отваряне на Ормузкия проток, както и да разположат военни сили за гарантиране на свободното преминаване, но – внимание! – винаги след примирие. Френският президент Еманюел Макрон счете, че „не е реалистично“ да се претендира за завземане на пролива със сила, като освен това обвини Тръмп в липса на сериозност.
Ако в началото на кризата Испания беше единствената страна, която се отличи с противопоставянето си на войната – като забрани използването на своите бази и затвори въздушното си пространство за САЩ –, постепенно към нея се присъединиха и всички останали. Австрия, Италия и Франция също наложиха ограничения върху американските военни операции на своя територия или във въздушното си пространство.
„Трябва да бъда откровен с Вашингтон и Тел Авив: солидарността на Германия не е сляпа. След месец военни операции нито САЩ, нито Израел представиха последователна стратегия за деня след това (…) Германия няма да изпрати войски в конфликт, който няма ясен план за изход“, заяви с необичайна категоричност миналия уикенд канцлерът Фридрих Мерц. А британецът Киър Стармър отговори в сряда на заплахите на Тръмп с не по-малка яснота: „Това не е нашата война и няма да се оставим да бъдем въвлечени в нея“.
Войната на Европа е друга – тази на Украйна срещу агресията на Русия. Но двете започнаха да се преплитат.
Повишението на цените на петрола има за пряк бенефициент Москва, на която освен това – в опит да се справи с високите цени на суровия петрол – Вашингтон частично отмени санкциите, наложени върху нейния износ. Износът на изкопаеми горива представлява за Русия между 30% и 50% от приходите на федералния бюджет.
А изчисленията на анализаторите сочат, че всеки 10 долара увеличение на цената на барела петрол означават за Владимир Путин около 1,6 милиарда долара (близо 1,4 милиарда евро) допълнителни месечни данъчни постъпления, които допринасят за финансирането на военните усилия.
На Русия ѝ е изгодно войната в Иран да се проточи, както по финансови, така и по политически причини. Колкото повече Тръмп се фокусира върху Близкия изток и колкото повече се дразни от европейските си съюзници, толкова по-вероятно е САЩ да се разграничат от войната в Украйна. Ето защо Москва дискретно подкрепя Иран, като му доставя дронове – връщайки му услугата в тази област – и му предоставя разузнавателна информация за американските цели в региона. Изненадващо, и въпреки че това беше разкрито публично, Вашингтон реши да не придава никакво значение на този факт.
За да се противопостави на неочакваното обогатяване на Русия, украинската армия започна кампания от прецизни удари срещу руските нефтени пристанища, с цел да затрудни и забави износа на суров нефт. Така през последните дни украинските дронове удариха пристанищата в Новоросийск на Черно море, както и в Приморск и Уст-Луга на Балтийско море. Последното, което беше обект на три последователни бомбардировки, изнася около 700 000 барела дневно. Украйна продължи и атаките си срещу някои рафинерии, като тази в Киричи. Въз основа на пазарни данни агенция Ройтерс изчисли, че украинската офанзива е парализирала временно 40% от руския износ.
В този контекст става по-ясно защо Киев се бави с ремонта на нефтопровода „Дружда“ – повреден от войната – който пренася руски петрол към Унгария и Словакия, двете страни от ЕС, близки до интересите на Москва, които под този претекст блокират жизненоважния заем от 90 милиарда евро за Украйна, договорен на европейската среща на върха през миналия декември.
Успоредно с това украинският президент Володимир Зеленски, в умела и неочаквана дипломатическа маневра, направи бърза обиколка в Персийския залив и през изминалата седмица подписа споразумения за сътрудничество и отбрана със Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар – жертви на иранските атаки в рамките на стратегията на Иран за разширяване на конфликта. Защитата срещу този вид бомбардировки е изключително неравностойна, тъй като дроновете са много по-евтини – около 35 000 долара за бройка – и се произвеждат много по-бързо от прехващащите ракети, които могат да струват между 2 и 4 милиона. Тук Киев може да бъде от голяма помощ.
След четири години война Украйна е разработила прехващащи дронове срещу руските дронове – първоначално иранско производство, Shahed-136, след това копирани от Москва под името Geran-2 – и има солиден военен опит в този вид бойни действия, което и предлага на арабските държави. Киев се ангажира да изпрати съветници и да създаде нови производствени вериги за дронове както в Украйна, така и в Персийския залив, а в замяна ще получи финансова помощ и ракети за противовъздушна отбрана, за да отблъсне руските ракетни атаки. „Днес Украйна не само се нуждае от помощ, но е готова да помогне на онези, които ни помагат“, заяви Зеленски. Войните в Иран и Украйна започват неочаквано да се преплитат.