10 причини родителите да гласуват за ВМРО

Като един сред първите български граждани, застанали в битката срещу Истанбулската конвенция и джендър-идеологията, смятам за свое задължение не само да гласувам на предстоящите местни избори, но и публично да споделя своите аргументи за това.

Ето това са моите 10 причини като български родител да гласувам за ВМРО на тези избори:

1. Истанбулската конвенция бе спряна от лидера на ВМРО Красимир Каракачанов в качеството му на вицепремиер и министър в настоящето правителство. И то благодарение на ясната му, публична и категорична позиция срещу вкарването на джендър-идеологията в училищата.

Имах честта и привилегията да бъда пряк участник в тези събития.

И затова добре знам, че тази решителна позиция на Красимир Каракачанов спечели времето за разгромяващия джендърите публичен дебат. Дебат, в който българският народ каза тежката си дума, а Конституционният съд на Република България със своето историческо решение от 27 юли 2018 приключи въпроса окончателно.

2. България беше предпазена от Глобалният пакт за миграция към ООН благодарение на ВМРО. Страната ни трябваше да се присъедини към него през декември 2018 година в Маракеш, Мароко, и така да отвори вратата за „организирана и законна миграция“. Която нямаше да донесе нищо добро на страната ни и на децата ни.

Ангел Джамбазки в качеството му на евродепутат бе активна фигура в осуетяването на това зло.

3. Пълно премахване на джендър-текстовете от традиционния двугодишен план за борба с домашното насилие. Джендър-организации като „Национална мрежа за децата“, „Билитис“ и други бяха подготвили почвата за директно влизане на джендър-политиката в българските училища.

Така че тези джендър-текстове, според които лесбийки и гейове трябваше да учат децата ни на „толерантност“ и „полово равноправие“ и да учат как „полът е социална роля“ – всичко това бе премахнато по настояване на вицепремиера и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов. Говоря това като пряк свидетел и участник в това.

4. Да разбиваш градената дълги години соросоидна мрежа на джендър-октопода – това е действие, за което е необходима смелост, кураж и мъжество. Това прави ВМРО с властта, която им е дадена от българския народ, от българските родители и от българските гласоподаватели. Защото едно е да критикуваш соросоидни организации като БХК, Билитис, Национална мрежа за децата и други джендър-свърталища, друго е реално да стопираш плановете им, докато си във властта. И това е разликата между ВМРО и други политически формации – ВМРО вече прави това, което други обещават.

5. Представете си, че на мястото на ВМРО като коалиционен партньор на ГЕРБ беше джендър-обединението „Демократична България“, чийто лидери Христо Иванов и Радан Кънев многократно и публично подкрепят гей-парада и джендър-политиките. Представете си как джендъри щяха да преподават на децата ни „ранно сексуално образование“ и „мастурбация до 4-годишна възраст“ – така, както по подобни програми се обучават деца в САЩ, Канада, Германия и др. И не само това, но родителите им нямат право да предпазят децата си, защото това обучение е задължително! Истанбулската конвенция беше подписана от правителство, в което Христо Иванов и Радан Кънев бяха коалиционни партньори. И щеше да бъде ратифицирана, ако те бяха коалиционни партньори и в това правителство.

6. НПО-октоподът на соросоидите е пуснал пипала в социалната система на Столична община. Става дума за организации като „Национална мрежа на децата“, „Билитис“, „Български фонд на жените“, „ГЛАС“, и други ЛГБТИ и джендър-преживящи организации. Нямам съмнение, че Карлос Контрера, който е на второ място в листата на ВМРО за общински съветници ще продължи битката, която вече започна. Тепърва ще става ясно какви привилегии са давани под масата на джендърите и какви пари са наливани от нашите данъци. И да – тази битка ще я водим заедно с него и ние, стотиците хиляди български родители, желаещи доброто на децата ни.

7. ВМРО е доказан защитник на семейството от мъж и жена и на традиционните семейни ценности – това прави тази политическа формация предвидим и сигурен партньор на всички граждански организации, родени от решимостта на българските родители да предпазят децата си. Има всички предпоставки това партньорство тепърва да се развива и да дава добри плодове.

8. Порочният „детецентричен“ модел по „норвежки модел“ вече срещна ясното и категорично отхвърляне от страна на ВМРО в лицето на Ангел Джамбазки, евродепутат и кандидат за кмет на София. Ето какво написа той в своя публична позиция преди по-малко от месец:

„Недопустимо е интересите на детето да се разглеждат напълно изолирано от неговите родители и нещо повече – да се противопоставят на неговите родители, които са му дарили живот.

Недопустимо е също така държавата да поставя родителите наравно с настойници, попечители и социални служби.

Родителите имат несравнима заслуга спрямо детето в сравнение с каквито и да е настойници, попечители и социални служби.

Отхвърлям всеки опит държавата да бъде противопоставяна на родителската институция.

Държавата трябва да работи за укрепването на семейството и за подкрепа на родителството, а не да бъде използвана срещу родителите по един печално известен скандинавски модел.“

9. Колкото по-широко е присъствието на представители на ВМРО в местната власт, толкова по-сигурни ще се чувстват родителите за своите деца във всички общински учебни заведения, детски градини и центрове за извънкласна дейност.

10. Когато джендър-политици от „Демократична България“ като Христо Иванов и Радан Кънев подкрепяха гей-парада, в същия ден лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов застана сред участниците в „Поход за семейството“. За първи път вицепремиер на Република България толкова ясно и толкова категорично подкрепи семейството от мъж и жена и застана лично и публично срещу джендър-идеологията и подмолните организации на Сорос у нас.

Ето заради всичко това като български гражданин, съпруг и баща на две деца ще гласувам за ВМРО – в София за Ангел Джамбазки за кмет на София и в Младост – за Мария Цветкова за кмет на Младост.

Познавам ги лично, вярвам им.

И знам – каквито и да са резултатите, заедно ще продължим в битката за децата ни.

Александър Урумов, “Гласове”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *