Вчерашният опит на Калина Константинова да изплаши украинците порази и хотелиерите. Те недоумяват кой как ще извозва групите, след като вицепремиерът обяви, че програмата за разселване спира. Тази сутрин хотелиери от морските курорти заявиха, че при тях все още стоят хиляди хора. В суматохата вчера шефката на агенцията за бежанците Мариана Тошева каза, че не са преместени към 5000 души. Ясно е, че изпразването на стаите няма да приключи днес, макар да изтича тримесечната програма за настаняване. Най-вероятно отново около 11 часа на хотелските паркинги ще бъдат строени автобуси. Формално мнозина от украинците могат да стоят до утре на обед.
Все по-голяма част от тях или се връщат в Украйна, или търсят квартира у нас на общ принцип, или отпътуват за други европейски държави. Че отказът от правителствените услуги е масов, свидетелства областният управител на Варна Благомир Коцев. Преди дни той каза, че от региона записани за преместване има 7000 души. Днес обаче съобщи пред bTV,(link is external) че 3000 от тях сами са намерили решения за бъдещето си. Коцев очаква бройката на записаните да пада още – до към 1000. В Бургас също се говори (link is external)за отказ с огромни темпове – 1200 от 1600 души в един хотел спешно са отпътували обратно към страната си.
Украинците продължават да твърдят, че липсва информация къде точно държавата смята да ги премести. Същевременно все повече са данните, че хора напускат и държавните бази в планините, след като току-що са пристигнали.
Вчера Константинова заплаши още, че украинците, които отказват да се местят, ще бъдат настанени в бежанските центрове в Елхово и Сарафово. Това няма как да е решение, защото капацитетът им е малък, макар в Сарафово да стартира изграждане на палатки (центърът в Елхово събира до около 1700 души).
От обясненията на официални лица днес се подразбира,че това ще е временна мярка, тоест там ще нощуват хората, които не са направили своя избор как да постъпят. „Буферните центрове в Сарафово и Елхово са възможност за 72-часова мярка – за да се отсеят наистина тези хора, които искат да останат, да се възползват от възможностите за подслон и прехрана от тези, които не искат“, заяви пред БНР депутатът от ДБ Елисавета Белобрадова.
ПРЕМИЕРЪТ
„Не може българската държава да продължи да подкрепя такова луксозно пребиваване в България“, коментира премиерът Кирил Петков в Брюксел, сякаш някой друг реши да настани бежанците в многозвездните хотели, за да спасява сезона.
„Ние за три месеца дадохме безпрецедентна подкрепа в едни от най-хубавите хотели на България. Сега влизаме в малко по-нормални рамки, все пак те са бежанци. Българската държава не може да продължи до безкрай да подкрепя такова луксозно пребиваване в България. Така че влизаме в една реалност, която е по-близка до тази, която се очаква за бежанците. Но това, което аз съм уверен от вицепремиера Константинова, е, че условията са добри,“ каза Петков, цитиран от БНР.
КОМЕНТАР
“Казвала се била Константинова. Била началник на бежанците. И им съобщава, че са боклуци, към които тя вече няма да има милост: „Закрилата е право, а не задължение!“ – съскаше тази рошава чиновничка от екрана, фиксирайки ме са безмилостен поглед, който помня от едно време от представителите на Народната милиция. Ако беше от НМ, да й простим: дошла от село, не може да работи нищо, станала милиционерша. Но – не. Тя не е от НМ. Което не й пречи да не разбира елементарното: щом на някой човек някакво нещо му се полага по право, то това означава, че някакви други хора имат задължението да му спазват това право“, коментира във Фейсбук политологът Евгений Дайнов.
„Дотук – грандиозно невежество по елементарни неща, изяснени в Европа някъде около 17-ти век. Тя обаче не спира дотук: „няма да позволя повече да тръгне нито един празен автобус, нито един празен вагон“. След титаничното, вселенско невежество виждаме да се открехва врата към онова, което в НМ се наричаше „единоначалие“ – „аз съм шефът, аз забранявам“. Следва очакваното: „Развитието на ситуацията от този момент нататък е в ръцете на украинската общност в България“. Това е любимият похват на българските чиновници от четвърт век насам – да прехвърлят собствената си неспособност да се справят със служебните си задължения върху гражданите и техните организации.”, заключава Дайнов.