Сюрреалистичната картинка от вилата в Бояна бе доведена до карнавален пърформанс
Ами ако снимковият компромат от спалнята на премиера Борисов в резиденция „Бояна“ не е нов удар срещу него, а негов контраудар? За тази хипотеза има сериозни основания предвид общата компроматна драматургия и последствията от нея.
Когато е притиснат в ъгъла, спасителната роля за един популист, който има пряка връзка с народа – връзката „прост – прост“ („аз съм прост и вие сте прости, затова се разбираме“, „аз съм прост и затова ми е лесно“) е ролята на жертва. И то на най-беззащитната жертва. Кой е най-беззащитен? Голият, спящият, детето. Борисов е сниман, докато спи. И не просто спи, а „спинка“, както сам се описва – беззащитен като малко дете. При това спи нестандартно, на пряко на спалнята и гол – истинско, своенравно, но беззащитно спящо дете. Оставаше да го снимат, когато се е развил, както пак се самоописва, защото по принцип спи гол.
Обстановката е скромна – въпреки че е правителствена резиденция, спалнята изглежда като стая в тризвезден хотел. Върху ношното шкафче – натюрморт от кремове за ставни и мускулни травми, гъбички и херпеси, плюс пистолет. А в шкафчето – пачки от по 500 евро и кюлчета злато за над милион лева. Това е декор като във филм за наркотърговец, отседнал в крайпътен мотел, а не документално свидетелство за бита на министър-председател в правителствена вила.
Контрастът с невинно спящия гол човек, увил торса си в чаршаф е толкова силен, че в картинката липсва третият елемент, който да я доведе до краен сюрреалистичен предел – липсва момче на спалнята до Борисов, за да имаме премиер не просто наркобарон, но и педофил. Разбира се, ако имаше и момче на снимката, това щеше да я разобличи като пълен фалшификат. Но тъкмо Борисов изговори тази възможност и така чрез теоретичната фигура на момчето зае и привилегированата позиция на жертвата, която е и единствен свидетел на престъплението: да, това съм аз и спя гол; да, това е спалнята във вила „Секвоя“; да, спя с пистолет, преди даже имах и автомат, сега пак ще си държа пистолета, явно искат не само психически, но и физически да ме смажат; но кой държи толкова пари в нощно шкафче, след като там има метална каса; в шкафчето има даже две кюлчета злато за разкош.
Така сюрреалистичната картинка-снимка е вече инсталация. Жертвата Борисов е и кураторът, който отделя артефактите от фантазмите в това произведение на изкуството. И най-убедителното доказателство, че тук има режисьор-постановчик или художник-аранжьор е самият факт на бездейния, беззащитен, спящ главен персонаж Борисов, когото някой е снимал, и който някой явно е отварял шкафчето и може да е слагал там каквото си поиска.
Спящият злодей накрая се оказва жертвен агнец. Оттук нататък всички стари и бъдещи компромати са силно съмнителни. В крайна сметка всичко в модерното изкуство е въпрос на щастливо съчетание от талантливо хрумване и всекидневна пошлост, а естетическата оценка зависи повече от налагащи мода лидери на мнение отколкото от широко споделен вкус.
А за да е още по-убедителна цялата контрадезинформационна офанзива, инсталацията трябва да прерарасне в пърформанс. Докато отзад ръкопляска пошлият сюрреалистичен хор на елита на ГЕРБ, застанал с одухотворените си, но каменни физономии твърдо зад своя лидер, който в бяла риза е изложил честните си гърди на обстрела на всички журналистически въпроси, зазвучава чудната мелодия на карнавалната флейта. Премиерът споделя пред аудиторията, че президентът го следи с дрон от съседната вила „Калина“. И че с дрона имал възможност дори да му пусне взрив. Така произведението на изкуството е доведено до карнавален пърформънс, в който вече нищо няма значение, защото всичко е позволено. И дори кралят да не е неволно отвит, а умишлено чисто гол, на никой не му прави впечатление, защото всички са шутове. В карнавала няма сценаристи, режисьори и актьори – всички са едно.
Ние живеем във все по-разюздан карнавал. И е без особено значение дали Борисов е драматург или протагонист в постановката от вила „Секвоя“ в Бояна. Което и следваше да се докаже.
Веселин Стойнев, “Икономист”