Мъчи ви беззаконие? Ами узаконете го! Това е рецептата, написана от ГЕРБ във вид на законопроект, удостоен светкавично със звучното нарицателно „Поправката „Труд“. Внесе го депутатът от ГЕРБ Радомир Чолаков. Избраник, чиято визитка включва юридическо образование с медийна специализация и ръководни позиции в БНТ и „Вестникарска група България“.
Та в тези гротескни парламентарни месеци Чолаков решава да оправи медийната свобода. Предлага промяна в Закона за общинската собственост, с която включва печатните медии в кръга на народополезните предприятия, заслужаващи да получат под наем без търг или конкурс общински имоти. Тоест – да се наредят сред здравните, образователните и социалните дейности за задоволяване на съответните нужди на населението.
„В продължение на много години българската държава наблюдаваше безучастно фалирането на цяла поредица печатни издания. Защо се е стигнало до такива неблагоприятни развития може да е предмет на друг, по-дълъг анализ, но ефектите така или иначе са опустошителни и в момента печатните медии са изправени пред екзистенциална криза, която може да доведе до ликвидиране изобщо на този сегмент от медийния пазар. На вносителя на настоящия законопроект е чуждо разбирането, според което всеки, който не може да докаже себе си в стихията на свободния пазар, трябва да бъде оставен на собствената си съдба. С всеки фалирал вестник или списание фалира част от българската култура, изчезва една част от обществения дебат и това не може да бъде наблюдавано безучастно“, аргументира се Чолаков.
Яко, а? Мотивите към законопроекта са пипнати с всичките им салтанати – за значението на свободния печат като крайъгълен камък на демократичното общество, за социално-културната мисия на издателите и журналистите, за държавната подкрепа в полза на сектора в европейските държави. Абе, толкова алтруизъм на ползу роду лъха, пък те му лепнаха етикета „Поправката „Труд“.
За съжаление от всички тези констатации имаше нужда преди 7,6.5 или 4 години. Към днешна дата те са безвъзвратно закъснели.
Сега, да не рече някой че „Труд“-ът е нещо срамно! Просто издателят на едноименния вестник Петьо Блъсков има проблем с наема на сградата, която ползва за издателската си дейност от години. Проблемът му е, че е свикнал да не плаща и съответно не го е правил от години. И не щеш ли, служебният министър на културата Велислав Минеков се сетил изведнъж да си поиска парите за заеманите от „Труд“ помещения в Музея на социалистическото изкуство. При което Блъсков ревна, че да му искат 150 000 лв. е чиста проба потъпкване на медийната свобода. Канили го да си оправи сметките и предишни културни министри, но повече културно, отколкото по министерски. Никой не стигнал до простата идея да го изгони и съди за наема.
Същият депутат Чолаков крепи прочее опорката на ГЕРБ, че при десетилетното им управление 112-ото ни място по медийна свобода било нелепа опозиционна уйдурма. Нямало мнение в България, дори най-идиотското, което да не бъде отразено. И констатира, че „провалът на медийната империя на г-н Пеевски беше напълно логичен и неизбежен“, понеже обирала политическата конюнктура без да има икономически модел.
Хубаво, но докато Пеевски обираше порциите и преяждаше конюнктурно, другите се споминаха в търсене на икономическия модел за невъзможното си оцеляване.
Сега ГЕРБ са малко нещо опозиция, редно е да се погрижат за пропагандния си отдел. Той, Блъсков, може и да е пионерът на свободния печат, но Тошо Тошев го правеше по-умно. Първите две години от мандата обслужваше управляващите, вторите две години ги мачкаше, за да си постеле за следващите. Така беше при Костов, Царя, Станишев. Проблемът е, че Борисов се застоя цяло десетилетие, та времевите ориентири закърняха.
Иначе и двамата „Труд“-оваци от периода на прехода са като герой от филмовия хит „Нощ в музея на социалистическото изкуство“. Просто единият хвърли кърпата, след като му спряха кранчето, а другият държи да остане в играта. Колкото до културните и демократични ползи от „Труд“-овата дейност в последните години, те едва ли струват дължимите за наема 150 000 лева. Такива и без наем да ги пуснете в държавни и общински имоти, пак ще залагат на слугинажа.
И най-важното – отдавна никой не купува хартиените издания. Отделно дето коронакризата сви до край разпространението.
Истинският проблем е, че изданията станаха електронни, но само НАП и депутатите не разбраха, че не могат да облагат с ДДС продукт, който се подарява.
А инак Блъсков „шъ съ оправи“ и без Радо.
Огнян Стойчев, Банкер