Нека признаем очевидното: човекът най-сетне се е усетил. Дано не е прекалено късно

Радев най-сетне заговори като сериозен лидер. Най-сетне каза нещо, което трябваше да каже още в първия ден на правителството си: край на оправданията с предишните, по-малко разправии с опозицията и повече работа. Прав е. И когато е прав, трябва да бъде признато. Държавата не може да се управлява като вечна опозиция на Борисов и Пеевски. В един момент предишните вече са просто предишни, а ти си настоящият. Имаш правителство, администрация, парламентарно мнозинство и всички необходими инструменти. Оттам нататък хората не се интересуват кого мразиш, а какво си свършил.

Вероятно президентските избори се превърнаха в силна аларма 

за Румен Радев и хората му. Оказа се, че априлската вълна е отминала, ентусиазмът се е изпарил, а част от хората, дали огромно доверие на Радев само преди половин година, вече не виждат причина да излязат и да подкрепят неговия кандидат. Между двата тура положението беше спасено, трудно, с лични усилия на Радев, който сякаш действаше „на пожар“, и най-вече защото вотът бе обърнат в „за“ или „против“ войната, Петрохан и патологията на градските либерали. Но предупреждението остана.

Причината е проста: правителството прекалено дълго се мъчеше да произвежда новини вместо резултати.
Връщането на останките на цар Самуил беше важно историческо събитие. Но то държи вниманието само два-три дни. След това хората пак отиват в магазина, плащат тока, гледат цената на горивото и се връщат към собствения си живот. Цар Самуил може да се върне в България, но не може да напълни хладилника.
Още по-безсмислени се оказаха акциите на МВР. Арести, самолети, полети, брифинги, папки, тежки погледи и обещания, че този път недосегаеми няма. След няколко седмици всичко потъваше в институционалното блато, а на Демерджиев му оставаше само да обяснява защо останалите не са разбрали правилно сигналите му.

Това сме го гледали при ранния Борисов. Зрелища за тълпата, докато реалните проблеми се трупат отдолу. Само че, когато играеш шах с Борисов и повтаряш огледално ходовете му, почти сигурно ще загубиш. При шаха огледалната игра изглежда безопасна само в началото. Накрая единият взима инициативата, а другият установява, че е копирал противника си чак до собственото си поражение.

Борисов поне навремето разбра силата на „видимите резултати“ 

Даже имаше една кампания, на която това му беше слоганът. Може да се подигравахме на лентичките, багерите, джипката и магнолиите, но хората виждаха някакво физическо доказателство, че държавата работи. Път, мост, метро, детска градина – доста често силно надценени, често ремонтирани по два-три пъти, но все пак нещо, което можеше да бъде посочено с пръст.

При Радев досега твърде много неща оставаха в бъдеще време. Ще забраним рекламата на хазарта. Ще променим модела „парите следват ученика“. Ще обновим „Сигма“ с нови неща. Ще привлечем инвеститори. Ще преборим олигархията.

Добре. Само че „ще“ не може да бъде управленска програма

При хазарта вече има законопроект и това е правилна стъпка. Сега ще видим дали след срещите с бранша и редакциите между четенията забраната ще остане забрана или ще се превърне в хубаво швейцарско сирене с достатъчно дупки за всички. При образованието пък още чакаме да разберем с какво точно ще бъде заменен старият модел. Не с намерение, а с формула, срокове и закон. Като гледам Янка Такева как се е развихрила пак по медиите, най-вероятно старият модел няма да бъде заменен с нищо, а най-много да бъде преформулиран с друго заглавие.

Същото важи и за обявения „истински пробив“ с огромни чуждестранни инвестиции. Чудесно. Покажете ги. Извадете инвеститора пред камерите, подпишете договора публично, кажете къде ще бъде заводът, колко пари ще вложи, колко работни места ще създаде и кога започва строителството.

Това е нормална практика по света. Големите лидери лично застават до инвеститорите и превръщат всяка сериозна инвестиция в доказателство, че държавата им е желано място за бизнес. Нашите министри вместо това обикалят симпозиуми, форуми и бизнес закуски, на които си говорят колко много работа им предстои.

Е, стига им е предстояла. Време е да започне да се вижда

Радев правилно призова хората си и да слушат опозицията. Зад ГЕРБ, ДПС, ПП–ДБ и останалите партии също стоят избиратели. Реални, истински хора. Дори при Пеевски има такива, които не са платени, а са си „електорат“. Или „терен“, както ги квалифицират социолозите. Когато обявиш политическите им представители за „отпаднала необходимост“, обиждаш и тях. После тези хора или гласуват напук, или просто не излизат. Президентските избори го показаха достатъчно ясно.

Затова мисля, че вчерашното изказване е стъпка в правилната посока. Радев най-сетне заговори като министър-председател, а не като президент, който стои отстрани и раздава оценки на останалите.
Сега остава по-трудната част – да започне и да действа като министър-председател.

Ако след думите дойдат инвестиции, закони, реформи и видими резултати, Радев ще има пълното право да каже, че правителството му е намерило вярната посока. Ако отново последват работни групи, комисии, обсъждания и министри, които обикалят телевизиите да разказват колко усилено работят, днешната реч ще се нареди при останалите кьорфишеци. Засега обаче нека признаем очевидното: човекът най-сетне се е усетил. Дано не е прекалено късно.

Стефан Джендов, Гласове 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *