Цигани са плъзнали по всички изоставени постройки в столичния квартал „Красна поляна”. Някои от тях успели да се настанят в занемарени гаражни клетки, други използвали отворените прозорци на мазетата, за да се уредят с подслон в избените помещения. По улиците се разхождали скитници, които освен, че ровели в кофите, спели където заварят. За това алармират пред „Уикенд” местните, които настояват общинската управа да вземе адекватни мерки.
Напрежението между местните жители и „пришълците” ескалирало от години, но старите кварталци вече били на път да се предадат. Ромите работели в магазинчетата на кварталния пазар, в офисите за мобилни апарати, кафетата и ресторантите наоколо. Майки с деца и бебешки колички разпускали от сутрин до здрач в кафенета и сладкарници. Животът си кипял постарому, само дето преобладаващата част от жителите на „Красна поляна” вече били роми.
„Някога бяхме много хубав и спокоен квартал. Преди демокрацията почти нямаше цигани. След промените започнаха да идват предимно от „Филиповци”, което е разбираемо, защото този квартал е близо до нашия. Скромен апартамент имаше и президента Георги Първанов, тук израснаха синовете му. Виждали сме го да ги разхожда като малки. Понякога слизаше и говореше с хората пред блока, гледаше как играят карти. Отдавна обаче жилището е продадено. Не се знае кой живее там, но се смениха няколко собственика. Може да са роми. Всеки втори в района е вече от малцинствата. Хубавата новина е, че повечето от тях работят. Други разчитат на социалните помощи, а трети продължават да влизат в свади с българите, да обират и да палят гуми.
Край панелката на Първанов живеят доста роми. Това е положението, той поне се измъкна нанякъде, а ние няма къде да отидем, защото нямаме средства за нов дом. Ще кретаме в старите си жилище и ще гледаме как българското население се стопява с дни. Ако не се вземат мерки, до 10 години нашите деца ще слугуват и ще бъдат управлявани от цигани. България скоро няма да принадлежи на българите, защото при нас смъртността е висока, а раждаемостта – изключително малка.
Ромките раждат по няколко деца. Получават помощи, уреждат се приоритетно с общински жилища. Наемат ги на работа по разни социални програми, плащат им. Имат много предимства пред българите, които трябва да разчитат само на Бог, защото никой не им дава привилегии. За тях остават кредитите от банките”, нарежда Здравко Петканов, който с ръка на сърцето признава, че съжалява за някогашната слава на „Красна поляна”, която бавно се превръщала в новото гето на София.
Говорело се, че бели бусове докарвали и роми от провинцията. Каква била идеята на акцията, местните можели само да гадаят. Новодошлите били неориентирани в обстановката. Движели в компанията на обиграни мъже, които им обяснявали какво да правят и как да се държат. Инструкциите ставали по градинките. После „пришълците” изчезвали сякаш някой ги е премахнал с магическа пръчка. Някои от тях почти не знаели български език. Използвали цигански и турски думи, което правело общуването с тях изключително трудно.
„Много тъжна ситуация. Всички казват, че обичат ромите и нямат предразсъдъци, но си придърпват чантите към тялото като ги видят. Едно време тези хора бяха грамотни, защото ходеха задължително на училище. Сега не им се учи. И какво става в един момент, възрастните роми могат да четат, да смятат и да говорят български, а младите изпитват сложност дори когато трябва да съставят просто изречение. Откакто се увеличиха ромите в квартала, нарасна и броят на уличните кучета. Понякога с един циганин се движат десетина псета. Каквото мъжът намери в контейнера за боклук, споделя си четирилапите същества. Те спят заедно със стопанина си. Представете си в каква кочина се превръща едно жилище.
Преди време имаше един ром, който живееше в изоставена бричка. Разправяше, че жена му го била изгонила от къщи. Това не му пречеше да кани в автомобила палави момичета. Колата се тресеше от секс и музика, за потрес на прибиращите се от работа хола. Човекът не работеше, но по неизвестни причини винаги намираше пари за пиячка. През пролетта изчезна. Говори се, че от общината са прибрали колата и той е бил принуден да си търси ново местенце за живот.
Има и друг странник. Десният му крак е червен в огромни екземи. Разправят, че редовно ходел в центъра да проси и така се препитавал. Той също е сред обитателите на новото гето, където странници изскачат дори от уличните шахти.
Не взема никакви мерки, за да предпази събратята си под съдба от зараза. Едва ли пази и пътниците в трамвая, която ползва на аванта, защото ромите никога нямат пари за билети, нито лична карта в джоба си, за да платят глобата, ако бъдат хванати. Този човек винаги намира пари за алкохол. Случвало се е ученици да го намират припаднал на тротоара.
По-малките хлапета определено се стресират от подобни гледки. Пейзажът понякога е като от преизподнята. Имаме и мъж на инвалидна количка. Брадата му е почти до пъпа, косата дълга, бяла, сплъстена. На седалката на инвалидната количка е пробил дупка, за да може да извършва обикновените си физиологически нужди, без да става. Посред бял ден се вози на инвалидната количка, пие и пикае в движение, където свари. С още няколко клетници се наливат непрекъснато със спирт. Вече свикнахме да ни обиждат на „гяури”, разкрива друг наш събеседник от района, представил се като Павел.
Преди време местните организирали спонтанен протест против идването на ромите в квартала. Общинарите обещали да вземат мерки, но до момента нищо не били направили. Броят на циганите трайно растял. След като някой от тях успявал да се устрои, довеждал и роднините си. Безработните седели по тротоарите с изпружени крака и цигари в ръцете. Казвали, че чакат някой да им помогне, за да работят, но подходящи оферти нямало.
В същото време зачестили и кражбите. Крадяло се всичко – от дрехи на простора до вещи от разбити апартаменти. Задигнатото бързо се пласирало в заложните къщи, защото в тях работели роми, които напълно влизали в положението на своите събратя. Сред жителите на „Красна поляна” започнало да се „заражда” убеждението, че някой умишлено циганизира квартала, като принуждава местните да продават апартаментите си, ако новите съседи не им харесват.