Гешев беше назначен като чистач, който трябва да разчисти таванското помещение на “дълбоката държава”
Г-н Иванов, преди да влезем в лабиринта на промяната, един актуален въпрос. Като бивш министър на правосъдиетокак ще коментирате напрежението между днешния правосъден министър Данаил Кирилов и председателя на ВКС Лозан Панов, породено от санкцията срещу съдия Миталов ?
Американците натиснаха копчето, нашите се опитват да реагират. Но важното, което трябва да се знае е, че американците преследват собствените си интереси. В случая – задължително разграничаване на българските политици от руското влияние. От тази гледа точка аз не разглеждам този демарш като чисто политическо действие. Но към съдиите трябва да се подхожда по-внимателно. Не с твърдения за корупция, а с конкретни доказателства. Докато господин министърът се опитва политически да се нагоди по вятъра – не много умело, но… какво можем да очакваме от него?
Интересното в този казус (освен репутацията на един съдия и желанието на правителството все така да си седи на два стола) е друго: вече е заложена цялата антикорупционна политика на управлението. Защото Специализираният наказателен съд беше създаден при първото управление на ГЕРБ – лично от Цацаров и като витрина на волята им да преборят корупцията. На практика обаче беше създаден репресивен съд, пряко подчинен на прокуратурата. Този генезис е много важен, това е поредната „пунтамара“.
А може би това е бил и търсеният ефект? Всичко в съдебната система да бъде специализирано – в името на “подборния отстрел”?
Цялата държава вече е специализирана – властовите и репресивните ресурси са концентрирани в ръцете на тези, които трябва да мачкат всичко наред.
Кои са „тези, които трябва“? Политическата власт или задкулисният уж прокурорско-олигархичен център?
Властта винаги е политическа. Въпросът е дали тя е съсредоточена в легитимните институции. Дали тези, които познаваме като министри, магистрати и депутати наистина взимат решенията? Или са най-обикновени пощенски кутии, олицетворяващи фасадната демокрация, овладяната държава, дълбоката държава? Без да осмислим тази конструкция, не можем да обясним какво се случва в България. Реалната власт е в ръцете на хора, които не са легитимно овластени през избори. Така че големият политически въпрос за нашата свобода и нашата държавност е как да съединим отново реалната власт с формалните държавни институции.
За целта властта първо трябва да се вземе, за да се прочисти.
Това съединяване изисква цяла поредица от мерки. И това е историческата задача на нашето поколение.
Тезата за дълбоката държава означава ли, че и премиерът Борисов е подизпълнител?
Абсолютно. Г-н Борисов е един талантлив изпълнител, но други поръчват музиката. Той е подбран, наложен и инсталиран на тази позиция, но краят на неговата полезност е близо. Ден след ден той става все по-зависим от ДПС. Събирателното на това, което наричаме „дълбока държава“, са „сараите“. Не толкоз самият Доган, колкото целият токсичен кръг на бившата уж “Държавна сигурност”. Плюс… лобистите на руски и други чужди интереси. В своето традиционно предновогодишно слово, г-н Доган само даде гаранция на подизпълнителя Борисов, че няма да бъде свален от власт.
От североизток ли духа вятърът, който задвижва тази политическа мелница?
В по-голяма степен нещата са концентрирани в български кланове, които договарят определени параметри със задгранични центрове и осигуряват легитимация и подкрепа. Важна е властта, парите вървят след нея. Васил Божков смяташе, че е недосегаем, но го ликвидираха икономически за броени дни. Защото беше изживял своята полезност за дълбоката държава и стана пречка за фасадното й обновяване. Г-н Гешев беше назначен като чистач, който трябва да премете и проветри таванското помещение. И това няма нищо общо с правосъдието. Същото беше и с Цветан Василев. На двете марионетки внезапно им отрязват конците и те агонизират на сцената, за да ни се покаже силата на възмездието. Това превръща публиката в тълпа, която се радва, че досегашният големец е разкарван по улицата намазан с катран и облепен с пера. Искат да ни доставят това удоволствие, за да не питаме за правосъдието. Дълбоката държава си къса опашката като гущер, за да се убеди българската общественост, че имаме нова ситуация. И че на освободените места няма да бъдат назначени нови милионери, банкери, колекционери – безименни, лустросани и млади, нямащи нищо общо с 90-те години на миналия век.
Заговори се, че и г-н Божков е проявил известни политически апетити…
Не вярвам в това. Той се крепеше на политическите власти. Кой легитимира неговата колекция? И кои политически фактори му осигуриха възможността да бъде витрина на престъпните сраствания с властта, да не плати 500 млн. данъци? Министерството на финансите е само първата спирка на тези въпроси. Знаем как Гешев елиминира Цветан Василев – без да зададе нито един въпрос за неговите кукловоди.
Даже му пречат да говори пред съда…
Те не го иска това. Ако искаше да е в София, българското правителство щеше да окаже някакъв натиск. А не Гешев да се мята в Брюксел и да влиза в политическа роля.
Тъй като говорим за алгоритъм, добре е да влезем в аритметиката и за вашите бъдещи ходове. Когато президентът Румен Радев направи своето прословуто изказване срещу правителството, той очевидно направи си заплю ролята на опозиционен център. Вие наистина ли го подкрепяте, или ние сме останали с такова впечатление?
Аз казах, че констатациите му са верни, но че действията му нямат политическа и практическа стойност, ако не бъдат последвани от конкретни резултати. Президентът има правомощия, но с тази заявка той просто откри предизборната си кампания. Ход, който не помага на каузата за изграждане на българската държавност. Боя се, че в името на своята кампания, той ще загърби и заявката си да инициира конституционни промени по отношение на прокуратурата.
Какви са критериите за политическо партньорство за вас?
Това, което ме интересува, са конкретните стъпки за демонтаж на дълбоката държава, за освобождаване на пленената българска държава. Тези стъпки започват с прокуратурата, така че критериите за партниране са прости. Замяната на Борисов с друг брокер (или подизпълнител) не води до никъде. Когато чуя някой да говори смело и ясно, че имаме структурен проблем с прокуратурата и овладяната държава, и този някой поеме конкретни рискове, аз ще застана зад него. Много български политици виждат проблема, но не смеят да го поставят. Президентът Радев го направи и веднага го шамаросаха.
Това означава само едно – че трябват конституционни промени. С какъв хоризонт е вашата програма?
Конституционните промени трябва да се инициират от хора, които имат необходимите правомощия. Затова призивът ми е президентът да упражни правомощията си. Когато има политически и юридически факт на иницииране на конституционни промени, всяка политическа формация ще трябва да вземе отношение по тях и да поеме отговорност пред българските граждани. Това ще промени играта. Сигурен съм, че ако някой се престраши и внесе в деловодството на Народното събрание смислени и амбициозни промени, това много силно ще промени баланса на политическите отношения.
Разговора води Емил Янев, “Банкер”