В последното десетилетие съдбата на ТЕЦ „Варна“ бе малко неясна, малко неуспешна, свързана с доста проблеми… Дали е проклятие това или не, специалистите по окултното ще кажат, но е факт, че и на сегашните собственици им бе „развален рахатлъка“.
След като бе закупена от чешката компания ЧЕЗ през далечната 2006 г. централата продължи да работи като все по-малко изпълняваше екологичните изисквания. Чехите платиха за нея 206 млн. лева и инвестицията трябваше да бъде избита чрез превръщането й от въглищна в паро-газова, но идеята бе убита още в зародиш. Държавата отказа да подкрепи тези намерения и в края на 2014-та ЧЕЗ я обяви за продан.
През 2017 г. собственици на ТЕЦ “Варна” най-неочаквано станаха децата на бившия транспортен министър в правителството на Пламен Орешарски – Данаил Папазов, чрез варненското си дружество “Сигда”. А цената на сделката бе направо смехотворна – 48.5 млн. евро. Тоест – с около 110 млн. лв. по-малко от парите, които плати ЧЕЗ.
Обяснението на продавача е още по-нелепо: централата е затворена, тъй като не отговаря на екологичните изисквания на ЕС, затова цената й намаляла драстично и т.н. Защо чехите не започна да газифицира блоковете един по един, може само да се предполага. Веднага след сделката обаче два от блоковете на ТЕЦ „Варна“ започнаха набързо работа с природен газ. Получено бе ново комплексно разрешително и „Булгаргаз“ веднага се отзова с договор за доставки – общо взето държавата се втурна да помага за рестарта.
Чрез счетоводни схеми тогава бе направена преоценка на активите на варненското предприятие и от пълна загуба през 2016-та, то формира печалба от 60 млн. лв. за 2017 година. И то без ТЕЦ-ът да е произвел и един киловат електроенергия. Така чрез фирмата „Сигда“ Данаил Папазов получи 30 млн. лв. дивидент и на практика изплати направената инвестиция. А малко след това заваляха и договорите за студен резерв, които централата получи пак благодарение на държавен армаган от ТЕЦ „Марица Изток 2“, благородно отказала се от такъв контракт.
На практика за времето от малко над две години ТЕЦ “Варна” е работила на газ пет пъти. И за тази си работа – около 40 дни сумарно – за готовността си в студен резерв е получила около 53 млн. лв., показва справката на Електроенергийния системен оператор. Точно в този период тя и пристанището към нея станаха собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Ей на това му се вика почит, но келепирът свърши (засега) и започна патакламата. Започна след като лидерът на „Да, България“ Христо Иванов застана неотдавна пред вратите на предприятието с въпроса дали наистина то е работило, защото има документи, че при едно от исканията за пускане на блока ТЕЦ-ът не е работил.
„Тази железария изобщо не е могла да работи. Изобщо не е работила. Тя дори в един момент е глобена с 2 млн. за това, че не може да работи. Само че проблемът е, че ние през това време, през което тя не е могла да работи, сме платили за студен резерв 54 млн. лв”, коментира Иванов, настоявайки прокуратурата да провери случая, а енергийният министър Теменужка Петкова да си подаде оставката.
След последните скандали около Доган държавата все пак спря договорите за студен резерв, като обеща да премине към търгове за предоставяне на мощност. Само че тези „механизми за капацитет“ все още не са одобрени от Еврокомисията и правителството засега определи единствено държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ да отговаря за студения резерв на страната. При сегашния регулаторен период тя вероятно ще успее да осигури заявките за пускане на блоковете при нужда. Но не се знае дали догодина ТЕЦ „Варна“ и другите частни централи няма да спечелят някой от търговете по механизмите за капацитет.
Дотогава ще има други проблеми – доста е вероятно в частните централи, които пострадаха от липсата на договори за студен резерв, да има протести. Много е възможно такива да обхванат и Догановия ТЕЦ след като му спряха кранчето за финансиране. При това положение на властта в София ще й се види нанагорно.
Новото пристанище
За да работи варненската централа, в годините назад ѝ е било нужно пристанище. Сега то е собственост на Ахмед Доган и Данаил Папазов. Още в самото начало Папазов заяви, че ще развива и пристанищния терминал, който се явява пряка конкуренция на държавното пристанище във Варна, през което се пренасят огромна част от стоките за и от България.
Преди това обаче ще трябва частният порт да стане по-дълбок. Именно това започна да прави неотдавна държавата като обяви обществена поръчка за проектиране и удълбочаване на плавателните Канал 1 и Канал 2 на пристанище Варна. Още през миналата година за това бяха отпуснати 220 млн. лв., а в края на април правителството обяви, че е разрешило започването на работата по тяхното драгиране. В началото на май Министерският съвет даде право на плаващия под руски флаг моторен кораб Glanford, собственост на компанията “Гидрострой”, да се заеме с тази операция.
Защо и как е избрала именно руската” Гидрострой” да удълбочава двата канала, свързващи Варненското езеро с морето, държавата засега упорито мълчи. Но едва ли е изненада, че моторният кораб е стигнал именно до пристанището на ТЕЦ „Варна“, където се извършват дейностите.
Според Христо Иванов със съдействието на държавата и финансиране от джоба на данъкоплатеца Доган всъщност си е купил пристанище Варна. Политикът твърди, че за ползването на кейовата стена от пристанището на ТЕЦ “Варна” има подписано само някакво споразумение с Държавното предприятие “Пристанищна инфраструктура”. От централата обаче имали намерение да удължат тази кейова стена, за да приемат по-големи кораби на нея.
Носят се приказки за намеренията на правителството да помогне на пристанището на Доган да усвои до 80 процента от целия капацитет на държавния варненски порт, независимо от последствията за него.
“Лицензът за опериране на пристанището е получен на другия ден, след като Доган влиза със 70% собственост във фирмата, която държи ТЕЦ “Варна”, изтъкна лидерът на “Да, България”.
Интересно, на какво ли се дължи тази държавна благосклонност?
“Банкер”