Съдебната практика у нас, при която на транссексуалните се отказва юридически да сменят пола си доведе до осъждане на България от Европейския съд по правата на човека, съобщава News.lex.bg.
Преди да се произнесе Гражданската колегия реши да сезира Конституционния съд за това какво разбира под „пол“ основният закон, тя постави и въпроси за съвместяването на разбирането на Конституцията за „пол“ с правото на личен живот, гарантирано от Европейската конвенция за правата на човека.
КС обяви, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл. Той обаче напомни на законодателя, че България и други държави са осъждани в Страсбург за нарушаване на правата на транссексуалните, заради липсата на законодателство, предвиждащо възможност за признание на промяна на пола въз основа на регламентирани условия и процедури.
На този фон сега ЕСПЧ се произнася по казуса на транссексуална жена (биологичният пол по рождение е мъжки, но човекът се самоопределя като жена, а в решението си съдът в Страсбург използва единствено женски род) и ѝ присъжда обезщетение от 10 000 евро, тъй като е нарушено правото ѝ на личен живот.
Казусът на транссексуалната жена, която е посочена в решението с инициалите П.Х., започва през 2018 г., когато тя подава молба по Закона за гражданската регистрация да бъдат сменени трите ѝ имена и ЕГН, така че да отговарят на женски пол. Районният съд уважава молбата ѝ и заявява, че докато българското законодателство не урежда юридическата промяна на пола, трябва да се прилага директно чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека. Стъпвайки на подробни медицински доклади, които показват и че е започнала хормонално лечение, районният съд приема, че П.Х. се определя по постоянен и непоколебим начин като лице, принадлежащо към женски пол, и е уместно да бъдат променени данните ѝ в гражданските регистри.
Прокуратурата обжалва и окръжният съд отменя решението за юридическа промяна на пола. В решението на втората инстанция, така както е преразказано от ЕСПЧ, се посочва, че дори и да се установи, че П.Х. категорично и трайно се самоопределя като жена от юношеска възраст и е започнала хормонални процедури, българското законодателство не позволява промяна на пола в регистрите за гражданско състояние. Окръжният съд изтъква, че полът е биологично състояние от раждането, обусловен е генетично и не подлежи на промяна. Той се позовава в тази връзка на българската конституционна идентичност, която се основава на християнските ценности и е изграждана с векове.
Така въпросът стига до ВКС. Върховните съдии обаче не допускат делото до касация и в сила влиза отказът на окръжния съд да бъдат променени имената на П.Х. от мъжки на женски.
Мотивите, с които е постановен отказът за допускане до касация, са, че втората инстанция се е произнесла в съответствие с практиката на ВКС. Определението е от 13 април 2020 г. Само няколко дни по-късно – на 27 април 2020 г., състав на ВКС установи, че е налице противоречие в практиката и по негово предложение беше образувано тълкувателното дело. Съдиите, които са отказали допускане до касация на делото на П.Х., обаче заявяват, че практиката на ВКС, която допускаше юридическа смяна пола е изоставена и вече трябва да се следва решението на Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова от 14 февруари 2019 г., което отрича промяна на пола в акта за раждане поради транссексуалност.
В решението на ЕСПЧ се подчертава, че изискването за достоверност и стабилност на информацията в регистрите за гражданско състояние, както и правната сигурност, оправдават прилагането на строги процедури с цел да се извърши проверка на основните мотиви да бъде поискана юридическа промяна на пола.
Според ЕСПЧ обаче, когато отменя решението на районния съд, втората инстанция на практика само е посочила невъзможността за промяна на имената в актовете за гражданско състояние и е дала тълкуване за пола само като биологичен, и след това просто е заявила, че общият интерес изисква да не ѝ се разреши промяната, въпреки че започнала хормонално лечение.
Съдът в Страсбург отправя и критика към ВКС, който вместо да отчете противоречията в собствената си практика по отношение на юридическата промяна на пола на транссексуалните, е заявил, че зачита само решението на Димитрова, Михайлова и Стоянова, въпреки че след него са постановени поне три в обратен смисъл. „Съдът отбелязва, че ВКС е взел решението си за П.Х. в условията на противоречия в собствената му практика и жалбоподателката може да претендира, че е пострадала от тази ситуация“, се посочва в решението.
ЕСПЧ подчертава, че фактът, че българският съд не е търсил баланс между личния и обществения интерес в контекста на противоречива практика на върховния съд, е предизвикало уязвимост, унижение и безпокойство у П.Х.