Идеята на Борисов Български пощи да разпространяват вестници се оказва лицемерие и прах в очите. Той я разви на заседание на министерския съвет, като отговор на критиките от Репортери без граници, поради тоталния монопол в разпространението на печатни издания, свързан и с монополиста във вестниците Делян Пеевски.
Идеята на Борисов, че с Български пощи решава този проблем, е наивна, както и други, по-величави идеи на вожда. Или по-скоро никак не е наивна, а добре премерена лъжа.
Който не е запознат, да знае – Български пощи нямат павилиони за вестници. Те имат гишета в пощите, доставят на абонати в пощенските кутии. Български пощи, ако им наредят, могат само да доставят на едро вестници от София до Бургас, Варна, Русе и др. Но, когато стигнат до тези градове, вестниците трябва да се появят по павилиони. Павилионите са предимно „Лафка“ – почти без конкуренция. Те са – на Пеевски, разбира се.
Сега има една единствена фирма Национална дистрибуция (на Пеевски, разбира се), която доставя в тези направления. Български пощи не могат да я изместят, могат да поемат само издания, които монополната фирма на Пеевски не иска да доставя из страната. Ама тя приема всички, само че разпространява колкото прецени тя.
И, ето, да речем, че Български пощи заобикаля монополиста дистрибутор и доставя вестници до тези отдалечени от издателите градове. Кой там ще ги вземе да ги продава в павилиони? Освен веригата „Лафка“, която си има доставчик, има малки разпространителски фирми, с по 2-3 или 10-ина павилиона. Тези малки фирми и павилиони са изцяло зависими от монопола на Пеевски, който им доставя сега всички списания и вестници. И в тираж какъвто той прецени. И тези малки разпространители на дребно ще продължат да си взимат вестниците от монополиста, а не от Български пощи. Защото може да го разсърдят и да им спре кранчето на най-оборотни издания. Които пък издания няма да се откажат от веригата „Лафка” с 1200 павилиона в България, за да отидат в Български пощи и оттам не се знае къде.
Примерът с вестничето „Прас прес“ е пресен – монополистът Национална дистрибуция взе 10 хил. тираж от първия брой, но вместо да го разпространи, скри тиража в складовете си, пусна сама малка част за продажба. И когато издателите вдигнаха шум, пусна още малко за продажба, и каза – не се продава.
И „Прас прес” започна да праща по куриер в някои градове вестничето, на малки фирми. А малките фирми, които го продаваха, спряха да го продават, защото монополистът ги заплаши, че ще им спре другите издания.
И ако някой не е разбрал – монополистът бойкотира разпространението на „Прас прес“ само и единствено, защото карикатури подиграват Борисов, а той мрази да го рисуват на карикатури.
Да живее свободата на печата, която ще ни осигури вождът.
Иван Бакалов, e-vestnik