Съединените щати се отказаха от вноса на руски петрол като част от мерките срещу Кремъл заради агресията й срещу Украйна. При високите и в момента цени на нефта, първостепенна задача на президента Джо Байдън е да увеличи доставките на черно злато. По всичко изглежда, че той няма да остави неизпробван източник, ако ще и с цената на най-острите завои във външната политика.
Часове след като обяви решението си, американският президент поиска телефонен разговор с лидерите на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства – страни, смятани за традиционно приятелски настроени към САЩ. И от двете места получи отказ за разговор. Причините може да са различни – от сериозното охлаждане на отношенията между Вашингтон и Рияд по време на сегашния стопанин на Белия дом до нежелание да извършат нещо против икономическите си интереси. Така или иначе сатана ясно, че увеличеният добив няма да дойде от тези страни.
Още преди това обаче американската дипломация се обърна в друга посока – към държави, самите те поставени под американски санкции, каквито са
Иран и Венецуела
След месеци преговори във Виена тези дни дни се очакваше да бъде постигнато ревизирано споразумение, според което санкциите на САЩ ще бъдат премахнати в замяна на връщането на Иран към пълното спазване на споразумението за неразпространение на ядрено оръжие от 2015-а. Дипломатическите усилия бяха затъмнени обаче от неочакваното искане на Русия за писмени гаранции, че търговията й с Иран ще бъде освободена от санкциите на САЩ, наложени й след нейното нахлуване в Украйна.
Цитирайки „лавината от агресивни санкции, които Западът започна да бълва“, на 6 март руският външен министър Сергей Лавров посочи, че „Москва трябва първо да поиска гаранции от САЩ, че новите санкции няма да засегнат правата й по ядрената сделка“. Същия ден „Аерофлот“ спря полетите от Москва към Техеран, демонстрирайки нагледно ефекта от налагането на санкциите.
Искането на Лавров към САЩ да освободят от санкциите руско-иранската търговия със сигурност ще бъде отхвърлено от западните страни, тъй като би отворило голяма пробойна в санкционния режим. В ръцете на Москва обаче е решението дали да постави вето на ядреното споразумение.
Американският държавен секретар Антъни Блинкън определи руските искания като „ирелевантни“ с аргумента, че санкциите, наложени след инвазията в Украйна нямат нищо общо с иранската ядрена сделка.
Ирански представители разкритикуваха руския ход с аргумента, че променяйки позициите си на преговорите във Виена, Русия се опитва „да защити интересите си на други места“, но това е неконструктивно по отношение на ядрените преговори.
Защо Русия промени отношението си към ядрената сделка с Иран, е ясно. Ислямската република добива над 2 милиона барела петрол на ден и ако този добив стигне до пазарите, скокът на цените на нефта ще бъде забавен. Русия, за която износът на нефт осигурява най-голям дял от бюджета, се стреми към покачване на цените – както за да окаже натиск над западните икономики, така и за да увеличи своите печалби. От друга страна, западните страни се опитват да облекчат натиска от високите цени.
Израел, който е яростен противник на съживяването на ядрената сделка, ще е една от малкото страни, приветстващи руските действия. С това може да се обясни и дипломатическата совалка на израелския премиер Нафтали Бенет между Москва и Киев през последния уикенд. Ако бе успял да убеди Путин да поеме курса на компромис в името на мира, вероятно това би и охладило трескавата бързина, с която САЩ бързат да се споразумеят с Иран.
Вятърът на промяната повя и от друга страна, обект на строги американски санкции през последните години. Висши американски представители пристигнаха в събота във Венецуела за разговори с президента Николас Мадуро, в които да установят дали той е склонен да се дистанцира от Русия. Това бе посещение на най-високо равнище от много години в страната с
най-големи в света доказани нефтени резерви
Представителите на САЩ и Венецуела са провели един кръг преговори в събота, но не са стигнали до споразумение, заяви източник на Ройтерс, пожелал анонимност. Не е ясно дали ще бъде проведена следваща среща.
Появиха се обаче признаци, че е имало ефект от разговора. На 8 март Николас Мадуро обяви, че подновява диалога с опозицията, прекратен преди пет месеца от него самия. „Щом искаме диалог в света, трябва да дадем пример в страната и ще преформатираме процеса на национален диалог“, заяви венецуелският президент по държавната телевизия. А ден по-късно Каракас освободи двама граждани на САЩ, единият от които е петролен експерт, прекарал над четири години във венецуелски затвор.
Венецуела дължи много на Русия. През всичките години, през които западните страни й налагаха санкции и се опитваха да предизвикат смяна на режима, нейна непоклатима опора бе Москва. Когато износът й на петрол бе тежко ударен, руски нефтени компании и банки изиграха ключова роля в подпомагането на Мадуро и държавната нефтена компания PDVSA да заобикалят санкциите и да продължат износа на петрол.
Подобна бе и ролята на Русия спрямо ударения от санкции Иран. Дружбата между Техеран и Москва бе скрепена и от съвместната помощ, която оказаха и продължават да оказват на режима на Башар Асад в Сирия. Затова е малко вероятно да видим
рязък завой в политическата ориентация
на средноизточната и южноамериканската страна. И двете страни посочиха Съединените щати като главен виновник за войната в Украйна. От друга страна, в Иран се наблюдават и симпатии по отношение на Киев, които властта, въпреки официалните си позиции, не се опитва да потисне. Младежите, струпани пред руското посолство в Техеран, скандиращи „Путин убиец“ са достатъчно показателни, но още по-впечатляващо е острото осъждане на руската агресия не от другиго, а от бившия президент Махмуд Ахмадинеджад – известен като хардлайнер и яростен противник на САЩ.
За отбелязване е, че никоя от двете страни не гласува „против“ резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждащо нахлуването в Украйна – въпреки близките отношения с Москва Иран гласува „въздържал се“, а венецуелският представител просто не взе участие в гласуването. А това показва, че Техеран и Каракас не бързат да си горят мостовете към възможността да се измъкнат от примката на санкциите.