България има значителни проблеми с правата на човека и това включва сериозни корупционни прояви, полицейско насилие, заплахи срещу журналисти и нетолерантност. Това са част от заключенията на годишния доклад на Държавния департамент на Съединените американски щати за човешките права у нас през миналата година, разпространен от американското посолство в София.
От 46 години насам, САЩ публикуват всяка година доклад за състоянието на човешките права в почти 200 държави и територии по света. Американското посолство в София разпространи частта от него, която се отнася до България. (link is external)
В нея се отбелязва, че значителните проблеми с правата на човека са регистрирани чрез достоверни данни за насилие от страна на полицията, включително злоупотреба със свободата на събранията и произволни арести. Отбелязва се и наличието на сериозни проблеми със съдебната независимост, както и сериозни ограничения върху свободното изразяване, включително насилие и заплахи за насилие срещу журналисти и наличие на корпоративен и политически натиск върху медиите.
Натъртено е и върху съществуването на сериозни корупционни прояви. Докладът отбелязва и наличието на нетолерантност и дискриминация спрямо ромите, насилие над деца, както ии престъпления, включващи насилие или заплахи за насилие, насочени към хората с различна сексуална ориентация.
В документа пише, че властите в България са предприели стъпки служители, които са извършили нарушения на човешките права и корупция да бъдат държани под отговорност, но действията на правителството са недостатъчни и безнаказаността е проблем.
Конституцията и законът предвиждат независима съдебна система, но корупцията, неефективността и липсата на отчетност бяха широко разпространени проблеми, отбелязва в доклада си Държавният департамент. Общественото доверие в съдебната система остава ниско поради схващането, че магистратите са податливи на политически натиск и раздават различно правосъдие. Според доклада за върховенството на закона на Европейската комисия, публикуван на 20 юли, „нивото на възприемане на съдебната независимоств България остава ниско“, като едва 31 процента от гражданите и 43 процента от бизнеса го смятат за „справедливо или много добре.“, разказва американското външнополитическо ведомство. Оттам цитират ЕК да казва и, че съчетаването на правомощията и длъжността на главния прокурор във Висшия съдебен съвет, органа за съдебно самоуправление, „води до значително влияние в прокуратурата, Висшия съдебен съвет и сред магистратите“. В доклада се изразява загриженост от „липсата на съдебен контрол срещу решение на прокурор да не започне разследване“.
Държавният департамент се спира и за данните за незаконно подслушване и следене в България. „Конституцията и законът забраняват подобни действия; обаче имаше съобщения, че правителството не е спазило тези забрани. През септември 2021 г., специална комисия на Народното събрание установи, че властите са разпоредили подслушване и наблюдение на най-малко 934 лица, включително политици, магистрати и журналисти, по време на антиправителствените протести през 2020 г.“, пише в американският доклад. През юли м.г., по време на разследванията на комисията прокуратурата отрече каквито и да било незаконни действия, признавайки, че е използвала технически методи в текущото разследване за държавен преврат. През септември Националното бюро за контрол на специализираните следствени техники заяви, че проверката им е установила, че поне двама участници в протеста са били обект на незаконно подслушване, включително политик.
Много място в докладът на Държавния департамент е отделено на проблемите на медиите в България. Там се отбелязва, че независими медии са били обект на открити атаки от политици на всички нива и от административен и съдебен натиск. Отбелязва се, че през май 2021 г. бившият директор на публично финансираното БНР Андон Балтаков казва в интервю, че законът благоприятства политическата намеса в управлението на медиите чрез контролирано финансиране и обвини бившето правителство в тормоз чрез умишлено съкращаване на бюджета.
Американските дипломати цитират „Репортери без граници“, които посочват в своя Световен индекс за свобода на печата за 2021 г., че „политиците и олигарсите поддържат отношения, белязани от корупция и конфликти на интереси в проправителствените медии.