За три години полуграмотните са се увеличили от 41 на 47 на сто
Близо половината от 15-годишните ученици у нас не разбират какво четат, показват данните от международното проучване PISA за 2018 г. То е изследвало основно четивната грамотност на децата, както и уменията им по математика и природни науки. Проучването показва спад в резултатите на деветокласниците и в трите области в сравнение с 2015 г.
Тенденцията сочи още, че от 2000 г. досега резултатите по четене само един път са били по-ниски от тези през 2018 г. Сега 47 на сто от деветокласниците не покриват минималното ниво на четивна грамотност и на практика не разбират какво четат. Преди три години процентът им е бил 41,5.
Проучването се прави на всеки три години, като през миналата е изследвана основно четивната грамотност на децата. 6900 15-годишни български ученици са се явили на препитването през април и май 2018 г. от 197 училища в цялата страна.
Резултатите сочат, че нашите ученици заемат между 50-о и 60-о място сред 79 държави, като са получили средно 420 точки по четене, 436 т. по математика и 424 т. по природни науки. И в трите области се отбелязва спад в оценките им спрямо проучването през 2015 г., най-съществен е той в природните науки, съобщиха от МОН. Справка в сайта на ОИСР, която провежда PISA, обаче показва, че деветокласниците ни по четене са на 86-о място сред връстниците си от 128 държави. Резултатите им са най-ниските в ЕС и в Европа изобщо, като само децата от Косово са след тях.
Тенденцията сочи още, че от 2000 г. досега резултатите по четене само един път са били по-ниски от тези през 2018 г., а спадът от 2015 г. досега е с 12 т. По математика слизането е с пет пункта, а по природни науки българчетата от 446 падат на 424 точки. Въпреки това, според МОН, България запазва стабилни резултати през целия период на участие в проучването за 18 години.
Данните показват, че 47 на сто от нашите деветокласници не покриват минималното ниво на четивна грамотност (т.е. не разбират какво четат), а през 2015 г. са били 41,5%. Увеличението е с 5,5 процента. За математиката този процент сега е 44. Най-високите две равнища по четене – пето и шесто, са покрили едва 2% от учениците. Около 5 на сто от децата попадат в последните две поднива на първо равнище, което показва, че те са на практика напълно неграмотни.
В последното проучване са били включени въпросници, които да покажат как средата влияе върху оценките на децата. Според резултатите у нас социално-икономическите фактори оказват много силно влияние върху успехите на учениците, т.е. колкото е по-бедно семейството, толкова по-зле се справят децата. Необразованите родители също оказват негативно влияние върху резултата на учениците. Същото важи и за деца от семейства, в които се говори на език, различен от българския. По-ниски резултати традиционно имат 15-годишните от непрофилираните и професионалните училища.
Министър Красимир Вълчев определи резултатите като разочароващи, но не и изненадващи. Те са инерция на старата система, а не дъно, коментира той. Според него е налице голямо закъснение на промените, от които се нуждаело образованието. Министърът призна, че българската система е настроена да дава знания, но не и умения, и затова резултатите от PISA са такива. Вълчев оправда лошите оценки и с дълги ваканции, недостиг на часове, промяна в етнокултурния профил на учениците, в чиито семейства липсва интерес към образованието.
От ведомството отбелязват, че съпоставка с изследването PIRLS на четвъртокласници показва, че след началното образование нивото на учениците спада съществено. „Къде се губят децата по пътя?“, се питат от МОН и признават, че подобна тенденция в другите изследвани държави липсвала. От МОН не отбелязаха, че последното изследване PIRLS показа спад в резултата на децата ни и в началното училище.
За поредна година класацията в PISA водят учениците от Китай, Сингапур и Финландия, като този път се намесва и Естония. В дъното на таблицата са Филипините.