Робската психика ни докарва бели
Никола СТАТКОВ
Неотдавна известна журналистка обяви по една телевизия, че Бойко Борисов дава милиони левове на израелска фирма, за да го съветва и учи как да запази властта си. Чул новината, нито за момент не се запитах има ли той толкова много пари, че да ги дава за някакви съвети; вече бях видял купчините с евро, надиплени в чекмеджето в спалнята му, барабар с кюлметата злато. Бях убеден, че има още доста пари, както у нас, така и в чужбина. Ако случаят бе станал някъде в друга държава, Борисов тутакси щеше да бъде окласен в затвора. В нашата държава това не стана и няма да стане; всички знаем, че той и главният прокурор Иван Гешев са си ортаци. Едни протестираха, у други нито парите, нито кюлчетата предизвикаха гняв.
Питах се какви са тези израелски съвети и има ли полза от тях. Потърсих отговора в поведението на Борисов. Първото, което забелязах, бяха неговите всекидневни инспекции из страната. Яхнал джипа, винаги в компанията на двама-трима души, той оглежда пътя, дава съвети на строителите, обещава още пари за обекта и продължава нататък. Всъщност, не оглежда нищо, защото не разбира нищо от никакво строителство. Хората обаче го гледат, слушат, радват се на височайшата грижа за тях, за целия народ. Тогава се досетих: преди време той беше казал, че в държавата има мазнина, която е за всички. Явно бе настъпило време тя да бъде раздавана на населението. Окончателно се убедих, че това е така, когато Борисов пое и по селата. Съберат се мъже и жени на мегдана, той разговаря бащински с тях, хвали се с големите дела и ги пита от какво имат най-голяма нужда. То се знае – пътят им разбит, не могат да го използват… Тогава обещава, че до година-две ще имат нов път, асфалтов, качествен… Селяните се радват, благодарят му, славят го. И тук мазнинката е дадена. С обещание. И поема нататък. По 50 лева на пенсионерите, повишение на лекарските заплати, на учителските, на полицаите малко… Най-вече на администрацията, наброяваща половин милион души. Всеки от тях има роднини. Събрани накуп, стават поне един милион избиратели. Нали това е крайната цел, която Борисов гони с раздаваните мазнинки – признателните хора ще отидат на изборите, ще гласуват за него и партията му. Властта, която ще получат, е голяма планина от мазнини, има да пържат, да пържат… И става като приказката за коня и кокошката – конят цял жребец, пък кокошчицата постничка.
Цялата история намирисва на подкупи. Но, уви, няма прокурор, който да поразрови в нея, белким намери юридическо основание за съдебна намеса. Според мен, тази истина е ясна на всички. На всички ли? Я послушайте… На срещата със селяни, на които Борисов обеща нов асфалтов път, една жена се провикна и му рече да не сдава поста, нужен е на народа, та няма накъде повече… Друга жена, с която беше се здрависал, се зарече до изборите да не мие ръката си, та по-дълго време да усеща топлината от допира… Трета… Ех, третата… Тя му благодари от душа и сърце за петдесетака, който й дава върху пенсията; с тия парици щяла да си купи сиренце и пържолки.
Ей за такива робски недомислици Славейков, Ботев и Вазов написаха за народа ни тежки, страшни думи. Заради робията в душата на българина Апостола възкликна многострадално: “Народе????”.
Тия дни видях и чух по телевизията българка, която живее в Лос Анджелис, Калифорния. Отвратена от положението у нас, тя заяви, че остава там, за да види честни ли ще бъдат изборите или не. Жената показа малко документално филмче, заснето на Женския пазар. Разговаряла с продавачи и купувачи, питала ги доволни ли са от живота, който живеят. Изрази изумлението си, че мнозина хвалят днешната власт, Бойко Борисов бил много добър управник. Даже някакъв мъж го хвалил, колкото може. Българската американка се чудеше и не можеше да се начуди тези, които толкова го славят, на друга планета ли живеят, що ли. Гледах я, слушах я, замислих се и си спомних нещо, което не ми дава мира вече толкова години. Появил се кажи речи от нищото, Борисов заяви, че е прост, прочел е само една книга, и то небългарска. Тогава рече, че и другите са прости, поради което се разбира с тях. И добавка добавя – че иска да управлява държавата. Хората го слушаха, никой не му каза нищо напреки. Обратно: една приказка се чуваше от мнозина. Тя беше: “Он е добар, он е много добар, он си е като назе!” Като назе! Тия думи казват много, казват всичко… Уви, нямаше ги онези тримата умни мъже и родолюбци, за да понапишат пак нещо. Живи бяха обаче всички българи; живи, но мълчаливи, даже ръкопляскаха, и вече 11 години избират да ги управлява лицето, което си е като тях… Абе, пак опирам до Хегел, който казва: “Всеки народ има такова правителство, каквото заслужава”.
Зло ни сполетя. В пандемия сме. Стотици мъже и жени, че и деца, умират. Учени, специалисти казват, че са пропуснати месеци време, когато е трябвало да се направи нужното, та мъките и жертвите днес да са по-малко. Управниците не са съгласни с това. Подучен от лекарите около него, Борисов всеки ден дава указания кое как да се прави и отново поема на път – инспектира всичко, което попадне пред погледа му, и раздава мазнинки. Вчера бе на Околовръстното, величае се за пореден път с недовършения проект. Намира време пак да се похвали и да се порадва на грандиозните си дела. Най-често избира да душеприказчици с покорници от властта. За разходката с джипа по магистралата, която води към Белград, беше поканил двама професори медици. Те слушаха прехласнати обясненията му за пътя, асфалта и разни други инженерни тънкости; навремени поцъкваха одобрително с език, само дето не кукуригаха от кеф. Като него бяха забравили напълно за пандемията и за хората в риск…
Както се вижда, мазнинките си ги бива, за изборите може да свършат работа. Браво на израелската фирма, която ги измисли и препоръча на Борисов. Свалям шапка на племето, родило мъже като Мойсей, Маркс, Айнщайн и Цвайг. То показа още веднъж, че не е забравило как се борави със знаците, измислени някога от финикийците…
Идат избори. Питам нашенци: ще престанат ли да пращат в управлението на държавата люде прости и простаци, лъжци и наглеци, които съсипват България? Или кротко и благо ще преживят мазнинките Борисови, доволни, че са живи и тук-таме здрави?
Де да видим!?…