Нов скандал за плагиатство гърми в СУ „Свети Климент Охридски“! След шумното изясняване преписал ли е несъстоялият се вицепремиер и вътрешен министър Петър Илиев част от дисертацията си от колежката си доц. Наталия Киселова, сега в епицентъра на събитията е Департаментът по спорт и доц. Ивайло Прокопов.
Студент, подготвящ се за магистърската си програма, го уличи в брутално преписване. Оказва се, че в труда си „Основни насоки за корекция на позата и профилактика на училищния травматизъм“ (2018 г.) Прокопов е преписал почти дословно цели пасажи от издадената през 2013 г. книга на проф. Костадин Костов „Кинезитерапия при дегенеративни заболявания на гръбначния стълб“. Студентът, който иска да запази своята анонимност заради предстоящото си дипломиране, дава много примери за дословната кражба на Прокопов от Костов.
За плагиатството е подаден сигнал до Министерство на образованието и науката, тъй като кандидат-висшистът убеден, че Етичната комисия в СУ ще замете скандала под килима. Става ясно още, че по времето на писането на „труда“ си, доц. Прокопов е работил в Департамента по спорт, чийто шеф тогава е бил негов роднина. Вероятно заради страх плагиатството да не бъде разкрито, хабилитираният преподавател впоследствие започва работа като доцент в друг департамент на СУ, а не в спортния. Книгата, пълна с крадени текстове, е била грижливо пазена от широко разпространение в академичните среди и на практика специалистите не са имали достъп до нея. В опит да потули плагиатстването, назначеният през 2018 г. за доцент Прокопов я е предоставил в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ цели 4 г. след публикуването й!
Остава отворен въпросът дали той не е „заимствал“ чужди текстове и за другите си „научни“ трудове, които са предоставяни и разглеждани от Департамента по спорт.
Ето разказът на студента, публикуван в група на СУ в социалните мрежи:
„Поводът да публикувам тази информация е моето смущение и истинско възмущение от това, което открих по време на подготовката си за магистърската програма, в която към момента съм студент в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Уча с удоволствие и идея за това как бих могъл да ползвам придобитите знания и квалификация. Това е причината и да чета много и различни източници по темите, които ме интересуват, като не се ограничавам само с препоръчителната литература за някои дисциплини. По време на тази моя интензивна подготовка се натъкнах на един смущаващ факт, за който бих искал да уведомя широката общественост.
Става дума за следното:
Първо, по време на подготовката си прочетох научния труд на проф. Костадин Костов „Кинезитерапия при дегенеративни заболявания на гръбначния стълб“, който е публикуван през 2013 г. Останах впечатлен от точността и прецизността на тази работа от един преподавател, когото нямам честта да познавам лично, тъй като вече е пенсионер.
След около две седмици, отново готвейки се по програмата, реших да прочета и книгата „Основни насоки за корекция на позата и профилактика на училищния травматизъм“ на доц. Ивайло Прокопов, публикувана през 2018 г., но станала достъпна в Националната библиотека едва преди няколко месеца. И докато четях написаното от господин доцента, добих натрапчивото усещане не само че тази информация вече съм я чел, но и че дори самите конструкции на изреченията са ми много познати. Не беше трудно да направя сравнение между двете книги и веднага да установя тяхната смущаваща прилика! Нещо повече – дословното преписване на цели пасажи, на цели страници, говори за съвсем хладнокръвно, безпардонно и неоспоримо плагиатство!
Например от книгата на проф. Костадин Костов „Кинезитерапия при дегенеративни заболявания на гръбначния стълб“ (УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2013 г. ISBN 9789540736198) са взети цели пасажи от доц. Ивайло Прокопов в неговата книга „Основни насоки за корекция на позата и профилактика на училищния травматизъм“ от 2018 г.
Ето само няколко примера за дословно копиране на текстове:
Пример 1
__„Централно обусловените смущения в мускулната регулация играят значителна роля в патогенезата на заболяванията на гръбначния стълб. Те са често и последствия от хронични смущения на гръбначния стълб и могат тогава от своя страна да поддържат основното смущение в него и да го засилват“__ (Костадин Костов 2013, с. 37)
__„Централно обусловените смущения в мускулната регулация играят значителна роля в патогенезата на заболяванията на гръбначния стълб. Те са често и последствия от хронични смущения на гръбначния стълб и могат тогава от своя страна да поддържат основното смущение в него и да го засилват.“__ (Ивайло Прокопов 2018, стр. 124)
Пример 2
__„____Естествено, съществуват редица преходни състояния между тези най-леки
неразположения след физиологични натоварвания и увреждащите натоварвания с последващи трайни промени и болки в гръбначния стълб. В случая понятието „болка” обхваща не само основното функционално (обратимото) ограничение на движението в гръбначния стълб, но също и прехода от още физиологичното към патологичното. // Значение имат увреждащи физически натоварвания на гръбначния стълб. Наблюдават се при (количествено) претоварване (много тежка работа, при нетренираност или мускулна слабост, преди всичко обаче при затлъстели), още по-често (качествено) при неправилна поза и неправилна функция. И тук различаваме статично неправилно натоварване (неправилна стойка, едностранно натоварване при работа) и динамично – неправилна мускулна функция, т. е. неправилно движение. В двата случая на преден план стоят неблагоприятни двигателни (статодинамични) стереотипи. Тези променени двигателни стереотипи, този дисбаланс на различните мускулни групи могат да се отразят върху патогенезата на вертеброгенните смущения, първо, статично и второ – динамично. Смутената статика изпъква като типична порочна стойка: наклонен напред таз, хипотонична седалищна мускулатура, отпускане на корема напред с лумбална хиперлордоза, обли рамене с изнесена напред шия. Това статично неправилно натоварване и неправилна стойка се отразяват върху гръбначния стълб.“__(Костадин Костов 2013, стр. 109-110)
__„Естествено, съществуват редица преходни състояния между тези най-леки неразположения след физиологични натоварвания и увреждащите натоварвания с последващи трайни промени и болки в гръбначния стълб. В случая понятието „болка“ обхваща не само основното функционално (обратимото) ограничение на движението в гръбначния стълб, но също и прехода от още физиологичното към патологичното. // Значение имат увреждащи физически натоварвания на гръбначния стълб. Наблюдават се при (количествено) претоварване (много тежка работа, при нетренираност или мускулна слабост, преди всичко обаче при затлъстели), още по-често (качествено) при неправилна стойка и неправилна функция. И тук различаваме статично неправилно натоварване (неправилна стойка, едностранно натоварване при работа) и динамично – неправилна мускулна функция, т.е. неправилно движение. В двата случая на преден план стоят неблагоприятни двигателни (статодинамични) стереотипи. Тези променени двигателни стереотипи, този дисбаланс на различните мускулни групи могат да се отразят върху патогенезата на вертеброгенните смушения, първо, статично и второ – динамично. Смутената статика изпъква като типична порочна стойка: наклонен напред таз, хипотонична седалищна мускулатура, отпускане на корема напред с лумбална хиперлордоза, обли рамене с изнесена напред шия. Това статично неправилно натоварване и неправилна стойка се отразяват върху гръбначния стълб.“__(Ивайло Прокопов 2018, стр. 122-123)
Пример 3
„__Според __Klein и Buckley (1967),__ статичните смущения имат мускулна генеза и за възникването им играе роля порочният двигателен стереотип, който трябва да се лекува.“ __(Костадин Костов 2013, стр. 110)
__„Според __много автори__,____ статичните смушения имат мускулна генеза и за
възникването им играе роля порочният двигателен стереотип, който трябва да се лекува__.“ (Ивайло Прокопов 2018, стр. 123)
Пример 4
„__Централно обусловените смущения в мускулната регулация играят значителна роля в патогенезата на заболяванията на гръбначния стълб. Те са често и последствия от хронични смущения на гръбначния стълб и могат тогава от своя страна да поддържат основното смущение в него и да го засилват.“__ (Костадин Костов 2013, стр. 110)
__„Централно обусловените смущения в мускулната регулация играят значителна роля в патогенезата на заболяванията на гръбначния стълб. Те са често и последствия от хронични смущения на гръбначния стълб и могат тогава от своя страна да поддържат основното смущение в него и да го засилват____.“__ (Ивайло Прокопов 2018, стр. 123)
Пример 5
„__Важно е да се знае, че отношението между отслабени и скъсени (контрахирани) мускулни групи не е случайно, а подлежи на известна закономерност.
// Електромиографски е доказано, че от гледна точка на функцията се различават две форми на напречно набраздената мускулатура. Те бяха обозначени като фазови и като тонично-постурални мускулни групи или още по-просто – като бързи и бавни
мускули. Още по-важно ни се струва разпределението на мускулите на флексори и екстензори според Sherrington. Общо взето, мускулите, принадлежащи към физиологичните флексори, са склонни към скъсяване и втвърдяване (повишен тонус!), докато мускулите с тенденция към отслабване, респ. към потискане, принадлежат към групата на екстензорите. (Левит, К. и сътр. 1981).__“ (Костадин Костов 2013, стр. 113)
__„Важно е да се знае, че отношението между отслабени и скъсени (контрахирани) мускулни групи не е случайно, а подлежи на известна закономерност.
// Електромиографски е доказано, че от гледна точка на функцията се различават две форми на напречно набраздената мускулатура. Те бяха обозначени като фазови и като тонично-постурални мускулни групи или още по-просто – като бързи и бавни
мускули. Още по-важно ни се струва разпределението на мускулите на флексори и екстензори според Sherrington. Общо взето, мускулите, принадлежащи към физиологичните флексори, са склонни към скъсяване и втвърдяване (повишен мускулен тонус), докато мускулите с тенденция към отслабване, респ. Към потискане, принадлежат към групата на екстензорите. [Левит, К. и сътр. 1981]“__(Ивайло Прокопов 2018, стр. 123)
Пример 6
„__Абдукторите (средният и малкият седалищен мускул) стабилизират като мускулен корсет таза при ходене откъм страната на опорния крак и с това се ограничава люлеенето при ходене и накланянето му на противоположната страна. При отслабването им се получава пресилена „игра на хълбоците” по време на ходене и с това до засилени движения на лумбалния дал на гръбначния стълб. В обобщение се формират следните взаимоотношения: Централно обусловените смущения в мускулната регулация играят значителна роля в патогенезата на заболяванията на гръбначния стълб. Те са често и последствия от хронични смущения на гръбначния стълб и могат тогава от своя страна да поддържат основното смущение в него и да го
засилват.__“ (Костадин Костов 2013, стр. 114)
__„Абдукторите (средният и малкият седалищен мускул) стабилизират като мускулен корсет таза при ходене откъм страната на опорния крак и с това се ограничава люлеенето при ходене и накланянето му на противоположната страна. При отслабването им се получава пресилена „игра на хълбоците“ по време на ходене и с това до засилени движения на лумбалния дал на гръбначния стълб. В обобщение се формират следните взаимоотношения: Централно обусловените смущения в мускулната регулация играят значителна роля в патогенезата на заболяванията на гръбначния стълб. Те са често и последствия от хронични смущения на гръбначния стълб и могат тогава от своя страна да поддържат основното смущение в него и да гозасилват.“__ (Ивайло Прокопов 2018, стр. 124)
Пример 7
__„От словесните способи за предпочитане е използването на обяснението, което провокира мисленето на пациентите. Чрез логически изложени аргументи се обосновава, защо двигателното действие трябва да се изпълнява с разучаваната техника. В някои случаи е препоръчително трудните детайли да се упражняват поотделно, т. е. отново да се използва аналитичния метод в усвояването на двигателното действие. По-често обаче се използва цялостно упражняване на двигателното действие, т. е. използва се синтетичния метод на обучение. В края на този етап трябва да се стигне до правилно изпълнение на двигателното действие в неговия основен вариант на изпълнение или с други думи до първично умение. То е резултат от продължително упражняване, от многократни повторни изпълнения със стереотипна структура. Допуска се и известно ускоряване на темпото и увеличаване на влаганите усилия, но без да се стига до пределни напрежения, които биха нарушили все още нестабилната двигателна техника. //
____Трети етап____ – Усъвършенстването на нестереотипните двигателни действия се проявява в способност да се изпълняват вариативно, със значителни изменения на кинематичната и динамична структура, налагащи се от условията. Стереотипните движения се усъвършенстват по отношение устойчивостта на структурата им, да се изпълняват без ангажиране на вниманието, т. е. Автоматизирано. Стабилизирането на изпълненията е резултат от преобразуването на първичното двигателно умение в автоматизиран двигателен навик. През този етап упражненията се извършват с максимална бързина и усилие, аналогични на състезателни условия. Така първичните двигателни умения прерастват във висши двигателни умения. В този етап двигателните умения придобиват и индивидуален облик, който е най-подходящ за морфо-соматичните особености на телосложението и за нивото на развитие на физическата кондиция. Третият етап на обучение е най-продължителен, но едновременното усъвършенстване на множество двигателни действия прави процеса на обучение напълно ефективен.“ __(Костадин Костов 2013, стр. 118-119)
__„От словесните способи за предпочитане е използването на обяснението, което провокира мисленето на пациентите. Чрез логически изложени аргументи се обосновава, защо двигателното действие трябва да се изпълнява с разучаваната техника. В някои случаи е препоръчително трудните детайли да се упражняват поотделно, т. е. отново да се използва аналитичния метод в усвояването на двигателното действие. По-често обаче се използва цялостно упражняване на двигателното действие, т. е. използва се синтетичния метод на обучение. В края на този етап трябва да се стигне до правилно изпълнение на двигателното действие в неговия основен вариант на изпълнение или с други думи до първично умение. То е резултат от продължително упражняване, от многократни повторни изпълнения със стереотипна структура. Допуска се и известно ускоряване на темпото и увеличаване на влаганите усилия, но без да се стига до пределни напрежения, които биха нарушили все още нестабилната двигателна техника. //
____Трети етап____ – Усъвършенстването на нестереотипните двигателни действия се проявява в способност да се изпълняват вариативно, със значителни изменения на кинематичната и динамична структура, налагащи се от условията. Стереотипните движения се усъвършенстват по отношение устойчивостта на структурата им, да се изпълняват без ангажиране на вниманието, т. е. Автоматизирано. Стабилизирането на изпълненията е резултат от преобразуването на първичното двигателно умение в автоматизиран двигателен навик. През този етап упражненията се извършват с максимална бързина и усилие, аналогични на състезателни условия. Така първичните двигателни умения прерастват във висши двигателни умения. В този етап двигателните умения придобиват и индивидуален облик, който е най-подходящ за морфо-соматичните особености на телосложението и за нивото на развитие на физическата кондиция. Третият етап на обучение е най-продължителен, но едновременното усъвършенстване на множество двигателни действия прави процеса на обучение напълно ефективен.“__ (Ивайло Прокопов 2018, стр. 128-129)
Реално броят на „съвпаденията“ в книгата на доц. Прокопов е многократно по-висок и се изразява в рамките нанемалко страници общо, но тук се ограничавам да посоча само няколко примера.
След като установих това, реших на своя глава да разбера дали наистина това е било възможно или все пак повторенията се дължат на някакво, макар и напълно необяснимо, съвпадение. От информацията, с която се сдобих от различни източници, става ясно, че по времето, когато е писал книгата си, доц. Прокопов е работил в същия Департамента по спорт, като негов роднина точно тогава е директор на въпросния департамент. Остава отворен въпросът дали доц. Ивайло Прокопов не е заимствал и от други научните трудове, които са предоставяни и разглеждани в Департамента по спорт на СУ. Според източниците ми точно наличието на такива идентични пасажи е причината Ивайло Прокопов впоследствие да започне работа като доцент в друг департамент на СУ, а не в спортния, където е било реално възможно истината за плагиатството да бъде разкрита бързо и да го дискредитира. Вероятно и именно заради съмненията около авторството на неговата книга, текстът е бил грижливо пазен от широко разпространение в академичните среди и на практика специалистите не са имали достъп до него.
В библиотеката, откъдето се сдобих с книгата на доц. Прокопов, обясниха, че назначеният през 2018 г. за доцент Прокопов я е предоставил в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ цели 4 г. след публикуването й! Хората в научните среди знаят каква е единствената причината за депозирането й – без наличието на книгата в Националната библиотека университетските преподаватели не могат да бъдат вписани в регистъра за академични длъжности на Национален център за информация и документация (НАЦИД), каквито са изискванията към момента. Наред с това забелязах, че доц. Прокопов е цитирал на 1 (едно!) място в книгата си труда на проф. Костов, което е явно доказателство, че И. Прокопов е познавал текста на професора от 2013 г.
При цялото ми, уви, вече бивше уважение към доц. Прокопов, държа да отбележа, че
той е бил назначен като доцент по педагогика на обучението по физкултура и спорт, като всъщност е дипломиран бакалавър в Геолого-географския факултет на СУ. Магистратурата, която е учил след това, е „Спортна анимация“ към НСА. Дисертация за обучението по спорт доц. Прокопов защитава в друг факултет на СУ – Факултета по науки за образованието и изкуствата! Всъщност така ловко и доста непрофесионално доцентът е избегнал представянето на труда си именно пред специалистите от Департамента по спорт, очевидно знаейки, че там плагиатството му веднага ще бъде разкрито.
Разбира се, споделих своите наблюдения с колеги и заедно подадохме сигнал за проверка на труда на доц. Прокопов в Комисията по академична етика към МОН. Не се доверихме на съответната комисия в СУ, тъй като след установяването на всички тези „академични“ машинации, нямаме основание да смятаме, че тази информация няма да бъде покрита, заради различни вътрешни интереси. Самата процедура по установяването на нарушението през комисията по академична етика към МОН ще отнеме време, затова и реших информацията за тази грозна несправедливост да стане достояние на публиката по-рано, благодарение на възможностите, които предоставя интернет.
Надявам се така поне научните среди да узнаят за този пореден грозен акт на кражба на чужд интелектуален труд, а самият доцент Прокопов да разбере, че научните титли се защитават, не се градят на базата на чуждите проучвания и изводи, които дори не са означени като цитати в неговия т.нар. „труд“. Интересно е дали след тази
публикация Етичната комисия при СУ ще се самосезира и ще предприеме някакви действия, или ще си мълчи, докато комисията при МОН не излезе със становище?
Благодаря Ви за отделеното внимание и време! От съображения за сигурност няма да спомена имената си, докато комисиите не излязат със становище, тъй като ми предстои дипломиране и се притеснявам, че разкриването на тази истина може да навреди на мен и моите колеги, с които подадохме сигнала. Осъзнавам, че това може да хвърли съмнения в истинността на написаното от мен, но приложените откъси от двете научни работи доказва, че съвпаденията са меко казано фрапиращи.
Надявам се с Ваша помощ този срамен епизод в академичната среда на България да бъде осветлен в името на истината, работата и всички нас, които сме посветени на нея!
С уважение. Р.С.“
Доцентът замесен и в измама на учители
Името на доцент Ивайло Прокопов нашумя през 2018 г., след като учители от Добрич и Генерал Тошево се оплакаха, че са платили по 90 лв. за обучение, без да получат никакъв документ.
Общо платената от всички учители сума надвишава 8000 лв.
За 27 и 28 октомври 2018 г. били насрочени предварителни курсове за повишаване квалификацията на учители – придобиване на пета и четвърта Професионално квалификационна степен /ПКС/, организирани от СБУ. Лектор на обучението бил доц. Ивайло Прокопов от СУ, а учителите щели да получат Свидетелствата си за ПКС от ВУЗ-а.
Педагозите разбрали, че заветното Свидетелство щели били да получат около Коледа на 2019 г. Доц. Прокопов обяснил, че изпитите за пето и четвърто ПКС са през октомври 2020 г., а до края на декември 2019-а ще им бъдат изпратени и Свидетелствата от СУ.
Учителките твърдят, обучението на кандидатите за пета ПКС продължило около 15 минути. Доцентът им казал, че трябвало да подготвят два план-конспекта на два урока и им казал „довиждане”. На тези от четвърта ПКС отделил малко повече време – около 30-40 минути. Обяснил им, че трябва да си изберат две теми за домашно и да ги напишат. Твърдо заявил, че в неделя няма да ги вика и подчертал, че това е първото и последното му виждане с кандидатите за ПКС.