Паричните стратези на Федералния резерв повишиха основната щатска лихва със 75 базови пункта – най-големият ръст от 1994-а – и намекнаха, че ще продължат агресивните увеличения през тази година.
Драстичните мерки целят да спрат инфлационния щурм, който те пропуснаха да прогнозират. Охулени от критиците, че не са успели да предусетят най-скоростния ценови подем за последните четири десетилетия и впоследствие са пропилели маса време преди да се задействат, председателят на американската централна банка и колегите му от паричния банков комитет решиха на 15 юни, след двудневното си редовно съвещание, да качат базовата лихва по федералните фондове със 75 точки – до диапазона от 1.5% до 1.75 процента. И възнамеряват да не спират дотук и да увеличат основната лихва до 3.4% до края на годината, което предполага още 175 базови пункта.
Усреднената прогноза на паричните стратези е за 3.8% максимална лихва през 2023-а, като петима от тях предвиждат над 4%, и 3.4% през 2024-а. През март очакванията бяха за 1.9% базова лихвена стойност през тази година и 2.8% през идната. Търговците на фючърсни контракти пък залагаха на върхова лихва от около 4% преди да излезе официалното решение на централните банкери.
Федералният резерв потвърди отново, че ще редуцира огромния си баланс с по 47.5 млрд. щ. долара на месец – акция, започнала на 1 юни, и ще увеличи размера до 95 млрд. долара през септември.
В официалното си изявление след края на съвещанието на 15 юни банковите парични стратези посочват, че „инфлацията остава висока, което се дължи на дисбалансите в предлагането и търсенето, свързани с пандемията, по-високите цени на енергията и по-широкия ценови натиск“, че „смятат за подходящи осъществените увеличения на целевия лихвен диапазон“ и че са „твърдо решени да върнат инфлацията на целевите 2% годишно“. Те казват още, че войната в Украйна и политиката на пандемични карантини на Китай са източници на допълнителен инфлационен натиск.
Щатските централни банкери ревизираха и икономическата перспектива на страната – от мартенския сценарий за контролирано охлаждане на стопанския растеж без поражения върху заетостта на по-неравномерен и съпроводен с трусове подем, което показва сложната задача на Пауъл да овладее тройно по-високата от целевата инфлация без да вкара страната в рецесия. Одобреният преди дни от Сената за втори четиригодишен мандат председател на Федералния резерв ще трябва също да възстанови репутацията на институцията сред инвеститорите и сред разгневените от ръста на издръжката на живота американци, че може да поддържа ценова стабилност.
Ценовият индекс на персоналните потребителски разходи, изчисляван от министерството на търговията, който е предпочитаната инфлационна мярка на американските централни банкери, е нараснал с 6.3% в периода април 2021-а – април 2022-а при целеви 2% годишно. Новата прогноза на банковите парични стратези е за 5.2% ръст на показателя през тази година срещу мартенското предвиждане от 4.3% и последващо постепенно охлаждане до 2.2% през 2024-а.
Банкерите не очакват рецесия, но предвиждат увеличението на БВП да се забави до 1.7% през 2022-а и 2023-а (срещу прогнозираните, съответно 2.8% и 2.2% през март). Безработицата ще се повиши до 3.7% през тази година и ще продължи нагоре до 4.1% в края на 2024-а.
На пресконференцията след края на съвещанието на Федералния резерв, Пауъл каза на репортерите, че той и колегите му са „дошли до заключението“, че трябва да направят по-големи стъпки, за да стигнат по-бързо до по-неутрален диапазон и че „75 базови пункта изглеждат правилното решение на това съвещание“. Последващ лихвен ръст от нови 0.75% или 0.50% е „твърде вероятен“ на следващото събиране на банковите парични стратези в края на юли. Пауъл обаче предупреди, че не очаква лихвените повишения в размер на 75 базови пункта да станат „обичайни“.
На съвещанието на 15 юни единствено директорката на клона на Федералния резерв в Канзас сити – Естер Джордж – гласува за увеличение на базовата лихва с 0.50 процента.
Котировките на валутните пазари почти не помръднаха след лихвеното решение на американците, защото лихвените фючърсни контракти бяха отчели в цените още преди него 85% вероятност за точно такъв лихвен ръст. Борсовите индекси обаче останаха доволни и поскъпнаха, както и доходността на щатския държавен дълг.
Все повече анализатори обаче съзират задаваща се рецесия и охлаждане на индивидуалното потребление.
„Уелс Фарго“ прогнозира „слаба рецесия“ от средата на 2023-а когато инфлацията проникне по-дълбоко в икономиката и започне да източва потребителската мощ, а Федералният резерв продължи да се бори по-агресивно с нея. Майските продажби на дребно спаднаха, защото по-високите цени удрят американците по джоба.
Клонът на Федералния резерв в Атланта понижи на 15 юни до 0% предвижданията си за икономическия растеж на страната през второто тримесечие.
Главният инвестиционен директор на „Гугенхайм“ – Скот Майнърд – пък смята, че Съединените щати вече са в рецесия като се мотивира с охлаждането на индивидуалното потребление.
Безработицата обаче засега е на исторически ниски равнища и пазарът на труда остава доста напрегнат, което ще предотврати прекалено дълбок икономически спад.
Политически наблюдатели не пропускат да припомнят на президента Джо Байдън, че предишните му колеги – от Джими Картър до Джордж Буш и Доналд Тръмп, не са успели да спечелят втори мандат заради отрицателните ефекти от рецесиите. Тази перспектива вече предизвиква смут в лагера на Байдън преди изключително важните междинни избори през ноември когато демократите трябва да защитят мнозинството си в Конгреса, за да не загубят шанса си да прокарат законодателство в подкрепа на икономиката, ако тя тръгне надолу.