За да падне ГЕРБ от власт, достатъчно българи трябва да припознаят убедителна алтернатива – такава засега няма

Споделям мнението на Ахмед Доган, че е необходим рестарт на българската демокрация, казва проф. Александър Маринов

– Проф. Маринов, от години предвиждате срива на ГЕРБ, но той все не се случва. През 2019 г. партията на Бойко Борисов отново победи и то на два избора – европейски и местни. Защо стана така?

– Зависи какво разбирате под срив. Ако приемем азбучната (за нормалната демокрация) истина, че доверието на гражданите е най-важният показател за позициите на една партия, сривът на ГЕРБ е неоспорим факт и необратим процес. Да вземем за пример резултатите от последните местни избори. Спрямо 2015 г. ГЕРБ е загубил почти 20 на сто от избирателите си, а в десетте най-големи града на страната, където живее три четвърти от наличното българско население – над 35 на сто. Това ако не е срив, здраве му кажи. Високопоставени представители на партията се оплакват, че са мразени от всички – вярна констатация за едно напълно заслужено отношение. Ако под срив се има предвид падане на ГЕРБ от власт, в една нормална държава с върховенство на правото това отдавна трябваше да се случи. У нас засега не се случва. Както вярно констатирате, и тази година ГЕРБ победи на изборите, но за всеки е ясно с какви средства. Така дълго няма да продължава, само последиците ще бъдат все по-тежки, не само за управляващите с подобни методи, но за съжаление за цялото българско общество. Освен това, за да падне ГЕРБ от власт, трябва да се появи друга сила, която да бъде припозната от достатъчно много българи като реална алтернатива, като нещо наистина по-добро. Такава реална и убедителна алтернатива засега няма.

– Каква беше годината за българската демокрация?

– Лоша, ако въобще приемем, че в България има демокрация. Според мен няма, има само олющена фасада на демокрация. Демокрация е, когато решава народът. У нас народът не решава – вземете за пример изборите. Милион и половина избиратели фантоми (част от които „гласуват”), 80 на сто секционни протоколи с ръчни поправки, които по закон и по здрав разум ги правят невалидни, брутален натиск и масов контролиран вот. Обвиняваме народа, че не може да направи верен избор. Но според мен въобще не е ясно какво и кого избира народът. У нас властта е напълно безотчетна и не носи отговорност за действията и бездействията си. Това е причината управлението да е убийствено (в буквалния смисъл) некомпетентно и корупцията да приема пандемични мащаби. За каква демокрация говорим? Формата на управление у нас е клептокрация.

– А каква очаквате да бъде 2020 г.?

– Няма никакви обективни предпоставки за оптимизъм, освен ако не се събудят защитните имунни сили на обществото. Не сме напреднали в решаването на нито един от истински сериозните проблеми на обществото, които застрашават опасно бъдещето на нацията ни. Никой не се заема с тях. Да вземем за пример демографската катастрофа – навсякъде около нас се опитват да провеждат някаква политика за овладяването й. Тези дни подобни законодателни промени бяха приети в Гърция. У нас – само празни приказки и трошене на пари на вятъра.

– Колко вероятни са предсрочни парламентарни избори през 2020 г.?

– Предсрочни избори са възможни във всеки момент. Те зависят не толкова от волята на обществото, колкото от това, кога управляващите ще решат да се измъкнат от властта. Да се управлява у нас става все по-рисковано – ние непрекъснато влизаме от криза в криза. Може да се добави сложното влияние на външни фактори, между които управляващите се опитват да лавират. Но е трудно да се предвиди дали страхът ще надделее над алчността или обратното. Разбира се, контролът върху изборния процес и особено липсата на убедителна алтернатива на управляващите карат мнозина да гледат скептично на този вариант на промяна.

– Изборите на Иван Гешев и Сотир Цацаров за главен прокурор и шеф на КПКОНПИ показател за какво са?

– За това, че управляващата класа е загубила чувство за самосъхранение. Проблемът не е в личностите, а в системата. Този начин на завземане и задържане със зъби и нокти на властта рано или късно свършва зле. Що се отнася до посочените лица, мисля, че тези, които смятат, че ще ги контролират и използват за своите цели, могат да останат много неприятно изненадани.

– Президентът стартира консултации за конституционни промени. Вие какво бихте препоръчали да се предприеме в тази посока?

– Моето мнение е, че е необходимо конституционните реформи да се разглеждат и дискутират в много по-широк мащаб от промените в съдебната власт. В това отношение споделям мнението на Ахмед Доган, че е необходим рестарт на българската демокрация. Най-важното според мен е да се осигурят конституционни, законови и институционални гаранции, че властта ще се получава, упражнява и контролира при строго спазване на върховенството на правото и народния суверенитет. Иначе казано, всеки, който се разпорежда с власт, трябва да се отчита и да носи реална, подчертавам – реална отговорност за действията и бездействията си. Мащабът на тези реформи е толкова голям, че те ще изискват свикване на Велико Народно събрание. Това неизбежно ще се случи, само дано не стане късно.

– Очаквате ли през 2020 г. да се сформира някаква (нова) политическа алтернатива на властта?

– Към момента, колкото и да ми се иска, не забелязвам реални индикации за това. Но то може да стане внезапно и дори хаотично. Мнозинството от българите не само не одобряват, а вече ненавиждат статуквото. Те се оглеждат и все по-настойчиво ще търсят нещо наистина ново. Но трябва да се има предвид, че хората са недоверчиви. Нормално е – неведнъж ги лъгаха.

– През 2020 г. ще има избор за лидер на БСП. Следва ли да има промяна?

– Ако БСП не се промени така, че да убеди обществото в основателността на претенциите да е алтернатива, нищо добро не я чака. Тази промяна зависи в някаква степен от лидерството, но не бива всичко да се свежда до една или друга личност. БСП също се нуждае от демократичен рестарт, от реално привличане на широки обществени кръгове в изработването и провеждането на политиката на партията. Това не може да бъде сведено до прекия избор на председателя. Що се отнася до предстоящия избор на председател, едва ли може да се приеме, че Корнелия Нинова е единственият човек, който би могъл да поведе БСП към победа. Но докато няма убедителна алтернатива, няма изгледи тя да бъде сменена.

Флагман

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *