Предизборните усилия на знайни и незнайни партийни и безпартийни „патриоти“ да ни спасят от еврозоната станаха на пух и прах. “Опорката”, на която се крепи цялата им пропаганда – че Брюксел иска да приемем еврото, за да станем още по-бедни, зависими и нещастни, се срина до основи. По простичката причина, че самата еврозона не гори от желание да ни посрещне в този ни вид.
Партия “Възраждане” толкова много искаше да блесне със свикан благодарение нея референдум за запазване на лева до 2043 г., че организира стотици доброволци да събират подписи по улици и подлези, с цел да събере поне 500 000 подписа, за да има достатъчно за провеждане на допитване.
Скритата предизборна уловка обаче е, че хората на Костадин Костадинов не предлагат тотален отказ, а временно отлагане, защото прекрасно знаят какво пише в договора за присъединяването на България към ЕС: милата ни татковина е длъжна да приеме еврото за своя национална валута, когато отговори на условията за пълноправно членство в т. нар. еврозона.
Заместник-председателят на Европейската комисия по икономическите въпроси Валдис Домбровскис, който е посещение в България, заяви в четвъртък (23 февруари), че
България не може да се влезе в еврозоната на 1 януари 2024 г.,
както бе предвидено, а най-рано… година по-късно!
Звучи като игра на думи, но засега това е положението. До 1 януари 2025 г. остават 22 календарни месеца, а при тази геополитическа и финансова динамика нещата съвсем не са ясни. На този фон заплахите на Костадинов, че след по-малко от година българите ще се сбогуват с финансовата си независимост, а българският лев ще бъде унищожен, звучат като тъп виц.
Като причина за отложеното ни приемане, всички обвиняват високата инфлация. Особено българските търговци, които по никакъв начин
не искат да намалят цените с оглед случващото се по световните борси и пазари.
Средната инфлация за страните от еврозоната е 9.2%, а прогнозите на ЕК за инфлацията в България са тя да намалее до 7.8% през 2023 г. – заради по-ниските цени на енергията.
Критерият за инфлация предвижда в страната, която иска да се присъедини,
да има ценова стабилност и средният темп на инфлацията за период от една година преди проверката на резултатите, да не превишава с повече от 1.5% този, който съществува в трите държави членки с най-ниска инфлация.
За 2022 г. инфлацията в България е 14.3%,
докато в Испания тя е 5.5%, в Люксембург – 6.2%, а във Франция – 6.7 на сто.
Другият ключов момент е, че България пое ангажимент да приеме няколко законопроекта, докато е в чакалнята на еврозоната. Те включват процедура за личния фалит, промени в Закона срещу прането на пари, както и в Кодекса за застраховане – казусът „Зелена карта“. Всички тези законопроекти бяха подготвени и внесени от служебното правителство в парламента, но той беше разпуснат преди окончателното им приемане.
Финансовият министър Росица Велкова обясни миналата седмица, че заради неприетите законови промени и високата инфлация, служебното правителство е решило да не подава искане за т. нар. конвергентен доклад. Той се изготвя от Европейската комисия и оценява готовността на държавите за присъединяване към еврозоната. Без да поискаме такава оценка,
оставаме в периферията и гледаме еврото през крив макарон.
Освен инфлацията и приемането на важни закони, в страната трябва да има и политическа стабилност. Скачането от едно служебно правителство на друго не е гаранция за успех. А каквото и да казва Костадинов, приемането на общата европейска валута си е точно това – успех. Най-малкото, защото дава гаранции за финансова стабилност, по-ниски трансакционни разходи и прозрачност за бизнеса.
Надеждите са, че новият парламент, който ще заработи след изборите, ще си свърши работата. А няма да се подхлъзне на “традиционната” динена кора и няма да затъне в банално познатото ни тресавище на популизма.