95 хиляди депозитни сметки са закрити през второто тримесечие

 

През второто тримесечие на годината домакинствата у нас са закрили близо 95 хиляди депозитни сметки, показват данните на БНБ. Най-голям брой са закритите депозити със спестявания до 1 000 лв., следвани от групата между 1 000 и 2 500 лв. В изтеглените сметки до 2 500 лв. е имало близо 73 млн. лв. За първи път обаче през това тримесечие банковата статистика отчита намаляване и на по-големите – между 2500 и 5000 лв., както и между 5000 и 10 000 лв. Това показва, че има нова тенденция, защото става все по-неизгодно човек да държи парите си в банка, най-вече заради нищожните лихви.

От няколко месеца по-големите банки у нас престанаха да откриват срочни депозити и след изтичане на заварените договори преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки. По тези сметки обаче, освен че не се начисляват никакви лихви, се събират всеки месец около 4 лв. за обслужване, освен това се дължат такси при всяко внасяне или теглене на средства. За периода април-юни са закрити над 20 хил. депозити в групата между 2500 до 10 000 лв., по които е имало 67 млн. лв.

Депозитите на най-големите клиенти на банките сред домакинствата със сметки над 500 хил. лв. леко намаляват. Броят им е сравнително малък – към края на юни 2045 са вложителите със сметки между 500 хил. и 1 милион лева, а 1150 са със сметки над 1 милион лева. Те държат общо 4,458 млрд. лв. Продължава да се наблюдава двуцифрен растеж (между 10 и 15%) за последните 12 месеца на спестяванията в групата от 20 000 до 200 000 лв., където са концентирани 55% от депозитите на домакинствата.

Независимо че парите на най-малките и най-големите спестители намаляват, като цяло домакинствата продължават да влагат свободните си средства в банките въпреки нулевите лихви. Малко останаха банките, които все още начисляват, макар и минимални, лихви по спестяванията на гражданите (за юни средната лихва по депозитите е 0,08%). В края на юни спестяванията в депозити достигат 63,8 млрд. лв., което е с 1,5% повече от първото тримесечие и 12% повече отпреди година. В сметките освен средствата на домакинствата влизат и средствата на едноличните търговци.

„Условията, които налага кризата, принуждават хората, които са загубили или са намалили своите доходи, да прибягнат към спестявания. В случай на нужда със сигурност ще прибегнем към тях. Все пак това са спестявания и за такива цели“, коментира финансовият анализатор Иван Стойков. Освен това част от средствата се насочват към инвестиции в недвижими имоти. „Това са хора с по-дълги спестявания, с по-високи доходи и с по-големи като цяло възможности и отливът, който се реализира на такъв размер депозити, една много голяма част от него отива на имотния пазар“, обясни експертът.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *