Комисията по икономическа политика и туризъм към Народното събрание ратифицира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз, по-известно като CETA.
Това е последна стъпка преди окончателната ратификацията на спорното споразумение, която трябва да се случи до дни в пленарната зала на Народното събрание от пълния състав на 44-тия български парламент.
Ратификацията мина успешно с гласовете на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и по-конкретно на лидера на НФСБ Валери Симеонов, който по време на дебатите се изказа пламенно в защита на споразумението.
Срещу споразумението по време на заседанието на комисията се обявиха и гласуваха от БСП, а становища „против“ ратификацията защитиха „Солидарна България“ (виж становището, pdf), КТ „Подкрепа“, „За Земята“ и Гражданска инициатива срещу добива на шистов газ.
Позиции в подкрепа на СЕТА защитиха формалните вносители на текста от Министерството на икономиката, депутати от мандатоносителя ГЕРБ, Валери Симеонов и представители на Асоциацията на индустриалния капитал и на Канадско-българската бизнес мрежа.
Изказвания против споразумението направиха депутатите от БСП Румен Гечев, Крум Зарков и Стоян Мирчев. Румен Гечев посочи, че очакваните икономически ползи от 17 млрд. евро за ЕС са „капка в морето“ на фона на БВП на съюза от над 15 трилиона.
Същевременно СЕТА крие множество рискове за екологичните стандарти, правата на работниците, възможността на държавите да изготвят специфични национални политики пред заплахата от съдебни дела на недоволни инвеститори и други, каза той.
Гечев предупреди, че българската икономика е най-слабо конкурентоспособната в ЕС и не успява да се конкурира дори с европейските страни, което неминуемо ще доведе до вреди за нея при отварянето на още по-голяма конкуренция в лицето на канадските и американски компании, много от които са регистрирани в Канада и ще могат да се възползват от СЕТА. България няма какво толкова да предложи на канадския пазар, посочи Гечев и изтъкна, че държави като Германия и Франция все още не ратифицират СЕТА, защото имат големи притеснения, но България тича пред останалите, без да съобразява своите интереси.
Изказването му възпламени Валери Симеонов, който се впусна в защита на СЕТА и обяви, че страната ни произвежда много конкурентни хидравлични помпи и родният бизнес не трябва да се подценява, което заяви, че казва като успешен бизнесмен. Симеонов за пореден път не остави съмнения чии интереси защитава – на бизнеса или на работниците, като пропусна изцяло критиките на опозицията, синдикатите и гражданските организации, че СЕТА крие големи рискове пред правата на работниците, правото им на сдружаване и т.н. По време на заседанието, Симеонов обмени мнения с представителя на АИКБ Теодор Дечев и на българо-канадските бизнес връзки Алекс Нестор, които присъстваха на заседанието.
Като се позова на мнението на икономическото министерство, както и на позицията на АИКБ, становище в подкрепа на СЕТА защити малко преди гласуването и депутатът от ГЕРБ и зам.-председател на комисията Даниела Савеклиева.
При гласуването зад СЕТА застанаха 11 от 22 члена на комисията – основно от ГЕРБ и Валери Симеонов. 7 от БСП гласуваха против, а Маргарита Николова от „Атака“ се въздържа, въпреки че през годините партията на Волен Сидеров многократно се е обявявала категорично против споразумението. Същото важи и за ВМРО, която няма представител в икономическата комисия, но ще трябва да участва в гласуването в зала.
Досега CETA е преминала през няколко парламентарни комисии, както изисква процедурата преди споразумението да влезе за окончателна ратификация в пленарната зала. Мнозинството в тях одобри CETA, с едно изключение – комисията по труда, социалната и демографската политика.
Комисията по икономическа политика, която на 22 януари одобри СЕТА, беше водеща, което означава, че именно нейното гласуване има най-голямо значение при финалното гласуване в зала.
СЕТА беше подкрепена от българското правителство на неприсъствено заседание още през 2016-та година. Впоследствие, въпреки голямото разделение по темата, споразумението беше одобрено и от Европейския парламент през 2017-та година и се насочи за окончателна ратификация към националните парламенти.
До момента малко над десет страни-членки са ратифицирали споразумението, като сред тях не са водещите икономики в ЕС Франция и Германия. Една от ратифициралите страни е Великобритания, която напуска Европейския съюз – аргумент, който беше споделен от противниците на СЕТА на вчерашното заседание на икономическата комисия, тъй като изчисленията за и без това скромните ползите от СЕТА за ЕС са правени на база присъствие в него на Великобритания, което е променено обстоятелство.