Две български изследователки в САЩ обясняват днес във в. „Вашингтон пост“ защо след месеци улични протести правителството на Бойко Борисов оцеля. Краткият отговор на Нина Бързачка и Стефка Йорданова е: „няма ясна алтернатива на съществуващия кабинет“ и „протестиращите нямат единна изборна стратегия“.
Бързачка, която преподава европейска политика в колежа „Свети кръст“ (Holy Cross) в Уорчестър, Масачузетс и Йорданова, политоложка в Северна Каролина, подробно се спират на това кой участва в протестите и на тяхното развитие от началото им през лятото до днес. Те изтъкват, че става дума за „много разнообразни групи, партии и политически движения: групи за опазване на околната среда, родители на деца с увреждания, националистическото движение БОЕЦ, студенти в университети и „Отровното трио“.
Авторките описват последното като „трима мъже на средна възраст, които се опитват да бъдат провокативни чрез ценасочени действия като носене на ковчези по време на протести, задявки с министър-председателя по време на политически коментарни предавания и организиране на седящи блокади на главни кръстовища в София“.
В публикацията няма и дума за Мая Манолова.
Статията отбелязва съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов като „един от най-разпознаваемите лидери на протестите“, проследява развитието му от министър на Борисов до един от най-острите му критици и разказва за акцията му в Росенец, която сложи начало на протестната вълна.
Авторките отделят и два абзаца на президента Румен Радев, като подчертават открития му конфликт с премиера Борисов, който според тях е „безпрецедентен“ за българската политика и на БСП, която е подкрепила протестите, но е „била изтикана в периферията им“.
Почти равностойно внимание с предходните субекти получава и Слави Трифонов, описан като „певец и бивш водещ на ток шоу“.
„Той се опитва да влезе на политическата арена от години и използва популярността и медийното си присъствие в подкрепа на политическите си амбиции и на популисткия си образ с отенък на национализъм“, пишат анализаторките.
Те посочват, че главната цел на правителството е била да се задържи на власт и че предложението за нова конституция е била тактически ход за тази цел, а не истинско намерение за промяна. Бързачка и Йорданова отбелязват, че Борисов е избегнал да се обърне пряко към протестиращите и се е опитал да отклони общественото внимание към други теми като Северна Македония и пандемията.
Те стигат до извода, че Борисов „остава на власт, като игнорира протестите“, макар политическата наука да не единодушна, че това винаги е успешна стратегия.
„Стратегията на игнориране на мирни демонстрации обикновено е възприемана от стабилни политически режими, когато протестиращите и опозиционните партии не представляват изборни заплахи и не могат да предложат ясни политичиски алтернативи на управляващите“, се казва в анализа.
„В тези условия правителството има интерес да протака и да изчака протестите да затихнат. Това е положението в България днес. Избирателите не одобряват кабинета на Борисов, но е неясно кой би управлявал след предсрочни избори“, е изводът на авторките.