България и Македония се разбраха за ЕС

България и Република Северна Македония подписаха днес в София двустранния протокол, който е част от преговорната рамка за еврочленство на югозападната ни съседка. Той беше подписан в МВнР от външните министри на двете страни Теодора Генчовска и Буяр Османи, ден след като парламентът на Северна Македония прие така нареченото френско предложение.

„В днешната среща, изключително полезна, беше отчетен прогресът във всички секторни групи, които са 5 на брой. Това, което трябва да се направи оттук насетне е на база на постигнатите споразумения, договорености, е вече те да бъдат претворени на практика, което е изключително сериозен ангажимент и на двете държави. Станахте свидетели днес на подписването ан втория протокол между Република България и Република Северна Македония. Експертите от МВнР остават в готовност да продължат взаимодействието на ниво работни групи с колегите от МВнР на РСМ. България е държавата, която най-силно подкрепя евроинтеграцията на РСМ и Албания. Пожелаваме им успех по пътя, по който отдавна искат да поемат“, заяви Генчовска след подписването, което се състоя след второто заседание на Съвместната междуправителствена комисия на Република България и Република Северна Македония.

Съдържанието на този протокол няма да бъде разпространено днес – това се очаква да стане идните дни, вероятно след утрешното заседание на постоянните представители в ЕС в Брюксел.

Знае се, че документът наброява поне 10 страници и в него фигурират конкретни мерки и срокове, най-вече изчистване на историческите спорове между София и Скопие. Договорености в историческата комисия има за св. Наум, св. Климент, св. св. Кирил и Методий, цар Самуил, до една година трябва да бъде постигнато съгласие за периода през Средновековието, трябва да има общи чествания на исторически личности и събития. През 2024 г. трябва да бъдат съгласувани учебните програми отново, след като комисията по историческите въпроси се произнесе, българите да бъдат вписани в Конституцията на РСМ, да има реабилитация на жертвите на югорежима и отваряне на архива на тайните служби.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *