Правителството обявява абсурдно високи разходи за закупуване на ваксини на фона на реално заявените количества към производителите и изтеклите цени, договорени от ЕК. От края на годината кабинетът се хвали, че е отпуснал 300-305 млн. лв. за закупуването на ваксини. Проверка на „Сега“ показа, че общата сметка е доста по-ниска, като правителството за пореден път е бързало да осигури суми, ползвайки буфери в разходната част на бюджет 2020.
Още в края на годината правителството обяви, че отпуска за закупуване на ваксини 300 млн. лв. На 26 декември здравният министър Костадин Ангелов обяви, че по това перо дотук са отпуснати 180 млн. лв., а на 30 декември правителството даде още 125 млн. лв. В началото на януари Ангелов отново обяви, че отпуснатите пари за ваксини вече са 300-305 млн. лв.
В същото време на фона на обявените до момента количества от МЗ общата сметка за разходите излиза много по-ниска. България в момента има заявени количества от 5 производители („Пфайзер/БиоНТех“, „АстраЗенека“, „Кюървак“, „Джонсън и Джонсън“ и „Модерна“), като възнамерява да поръча и от „Санофи“ – след приключване на клиничното проучване на фаза 2 и от британската компания „Новавакс“ – с която още няма договор на европейско ниво. Сметките на база на изтеклите от Белгия цени по договорите на ЕК, които комисията нито потвърди, нито опроверга, показват, че разходите на България по тези 5 договора би следвало да са много по-малки. Ако приемем изтеклите цени за меродавни, за тези 5 договора България би следвало да има общ разход от 101 137 930,7 лв., без да взимаме предвид втората извънредна поръчка към „Пфайзер/БиоНТех“. Те бе направена на 13 януари за допълнителни 2,9 млн. дози, за която към момента на обявяване на общите разходи от 300 млн. лв. за нея не се знаеше. Дори да добавим и тази сума, сметката достига 169 170 163 лв. – отново доста под обявеното от правителството.
300-те милиона лв. не се достигат с включване на евентуалните дози от „Санофи“ и „Новавакс“, макар числата с тях вече да се доближават. Всъщност ваксината на „Санофи“, която много се забави заради недобри резултати при по-възрастното население, е продуктът, от който България е планирала евентуално да поръча най-много дози – 4 650 000. Това е със 150 000 дози повече от ваксината на „АстраЗенека“. От „Санофи“ наскоро обявиха, че работят по оптимизиране на двете ваксини, които разработват, и смятат да започнат ново клинично проучване във фаза 2 от февруари, но заради очакваното забавяне на ваксината компанията реши да сключи договор с „БиоНТех/Пфайзер“ и да започне да произвежда тяхната ваксина от средата на годината. Очаква се заводът на „Санофи“ във Франкфурт да произведе 125 млн. дози от ваксината на „БиоНТех/Пфайзер“, предназначени за европейския пазар.
Не е ясно кога ще има договор на общоевропейско ниво с британската „Новавакс“, която преди дни обяви добри резултати за ефикасността при проведените във Великобритания клинични проучвания във фаза 3 – 89,3%. Това е поредната компания, за която ЕК получава остри критики, че действа мудно. Съюзът едва през декември приключи проучвателните разговори с нея, договор още няма. От тази ваксина България е заложила 1 550 000 бройки. Постигнатата цена от производителя във Великобритания е 16 долара.
На въпроси на „Сега“ на какво се дължат разминаванията в обявените от кабинета числа за разходите за ваксини и по-ниските калкулации на база цени и количества от МЗ на практика потвърдиха, че заделените средства са повече. „Ваксините се заплащат след доставката им, при спазване на условията, определени в договорите между ЕК и производителите на ваксини. Българската държава ще осигури заплащане на всички поръчани и доставени дози ваксини. Разпределението на средствата е на база месечните доставки на съответните количества. На този етап е определен общ прогнозен разход с индикативна стойност, в случай че всички дози ваксини постъпят едновременно и следва да се заплатят веднага“, коментираха от МЗ.
Справка на „Сега“ в информационната система на правителството показва, че средствата за ваксините, отпуснати през 2020 г., са осигурени за сметка на разместване на разходи и трансфери по централния бюджет. Това са така наречените буфери, които кабинетът лесно преразпределя без санкция на Народното събрание.