Нова ЦИК ще организира изборите

В повечето секции ще се гласува само машинно

 

Очертаващите се нови парламентарни избори вероятно ще бъдат организирани от нова Централна избирателна комисия (ЦИК), чийто състав ще бъде намален от 20 на 15 души и те ще бъдат назначени от президента.

На следващите избори няма да има лимит за секциите зад граница, ще се формира избирателен район „Чужбина“, но не бе приета методика за определяне на мандатите. Машинното гласуване ще се разшири – и в страната, и в чужбина в секциите с над 300 избиратели ще се гласува само с машини, освен ако с тях няма технически проблеми.

Това реши парламентарната правна комисия, която във вторник прие на второ четене промени в Изборния кодекс, внесени от „Има такъв народ“(ИТН). При окончателното гласуване в пленарната зала обаче вероятно част от приетите сега текстове ще отпаднат.

Видеонаблюдението при отчитането на резултатите след изборния ден също бе разрешено, но не и гласуване по пощата на българите зад граница. Не беше приет и опитът на партията на Слави Трифонов ИТН да прокара пътя за мажоритарен вот на следващите редовни парламентарни избори.

Промените минаха основно с гласовете на ИТН, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, но някои от текстовете бяха подкрепяни от ДПС или от БСП. Единствените, гласували срещу всички промени, бяха от ГЕРБ.

„Ние в момента започваме да ремонтираме къщата откъм покрива, без да се занимаем с основните“, каза Радомир Чолаков от ГЕРБ по време на дебатите.

„Приемете, че къщата е изключително наводнена и се налага покривът спешно да бъде поправен. Вие винаги сте приемали промени преди избори. Сега ние ги правим след избори и вероятно преди нови“, каза в отговор председателят на комисия Радостин Василев от ИТН.

Николай Хаджигенов от „Изправи се! Мутри вън!“ призна, че „това, което правим, е в стил „ГЕРБ“ – кърпене парче по парче, но ще го направим“.

Нова и по-малка ЦИК с процедура при президента

Мнозинството в правната комисия прие членовете на ЦИК да се сменят спешно – в 14-дневен срок след влизането в сила на поправките.

Решено бе съставът на ЦИК да бъде от 15 души, които да бъдат предлагани от парламентарно-представените партии и коалиции и да се назначават с указ на президента след публични консултации и процедура, определени от държавния глава.

Част от депутатите в комисията умишлено не участваха в гласуването на този текст.

ГЕРБ се възпротивиха на новия регламент, който според тях създава конфликт на интереси, тъй като първите редовни избори, които предстоят, са именно президентските.

ИТН разясни още при първото четене на проекта, че причината е друга – вероятно предстоят нови парламентарни избори, Народното събрание няма да работи, а идеята е ЦИК да се смени.

В същото време настоящите членове на ЦИК изпратиха становище до правната комисия, в което казват, че част от предлаганите промени няма как да се осъществят, ако следващите избори са скоро – по -конкретно въвеждането гласуване по пощата и на изцяло машинно гласуване в повечето секции.

Засилване на машинното гласуване и притесненията на ЦИК

Правната комисия прие в секциите с над 300 избиратели в страната да се гласува само с машини, а не както е сега – и с бюлетини. Подобна ще е ситуацията зад граница – устройства да има в секциите, в които на последните избори са гласували поне 300 избиратели, или тези, за чието разкриване са подадени поне толкова заявления.

За целта обаче ще са необходими повече машини. По време на дебатите от „Сиела Норма“, която достави устройствата на последните избори, посочиха, че до средата на юли могат да доставят нови 1500 устройства.

Не е ясно обаче дали текстовете за гласуване с машини в чужбина ще минат при гласуването в зала.

Председателят на ЦИК Александър Андреев се обяви против идеята на ИТН да се гласува с машини и в чужбина. В становището на ЦИК се изразяват притеснения, че обезпечаването на устройствата в страната и зад граница се възлага само на комисията:

„ЦИК не разполага с необходимия административен и финансов ресурс, който да позволи изпълнението на функциите по техническо обезпечаване на изборите, включително на дейностите, свързани с машинното гласуване“, пише в него.

Освен това ЦИК казва, че не може самостоятелно да осигури складове, съхранение и охрана на устройствата за машинно гласуване, необходимия технически персонал, нито пък транспорта и логистиката на машините от централен склад до секционните комисии и прибирането им.

„Сиела Норма“, която и отговаряше за софтуера на машините, каза, че проблемът с разместените листи във Велико Търново не е софтуерен. От „Информационно обслужване“ пък повториха неколкократно, че листите се въвеждат от районните избирателни комисии. Така депутатите в комисията не успяха да разберат каква е била причината за разбърканите листи.

Комисията прие и предложението на ИТН за протокол от машинното гласуване да се приема разписката, която излиза от машината след края на изборния ден. Въпросната разписка ще се прилага към протокола от хартиеното гласуване, ако е имало такова, и ще се приема за неразделна част от него.

Няма да има гласуване по пощата

ЦИК предупреди и за бързото въвеждане на гласуване по пощата, тъй като това е съществено изменение на правилата за произвеждане на избори и съгласно международните стандарти следва да бъде обект на широко обществено обсъждане и да бъде достатъчно отдалечено от евентуални предстоящи избори.

Малко по-късно депутатите от комисията отхвърлиха възможността за гласуване по пощата за българи в чужбина. Предложението на ИТН предвиждаше „на първите избори за народни представители“ реално гласуване по пощата за българи зад граница, но с условия : „ако е възможно“ и ако става дума за „избиратели с настоящ адрес в държава, в която се гласува по пощата“.

Отпада лимитът на секциите зад граница и се въвежда МИР „Чужбина“

Голяма част от приетите текстове засягат гласуването на българите в чужбина. Правната комисия прие създаване на МИР „Чужбина“, в който освен партиите, кандидати да могат да издигат и инициативни комитети.

Депутатите обаче не приеха нито един вариант за методика за определяне на мандатите в МИР „Чужбина“ и този въпрос остава за пленарната зала. Не бе прието предложението МИР „Чужбина“ да се въведе след преброяването през есента.

Междувременно бе върнат старият механизъм за разкриване на секции зад граница и това вече ще важи за очертаващите се нови избори.

Преди 2016 година Изборният кодекс предвиждаше, че ако през последните 5 години в някое населено място е имало секция, в която са гласували повече от 100 избиратели, там автоматично тя се образува отново. Така отпада и ограничението до 35 секции извън ЕС, освен това вече няма да се налага да се подават толкова много заявления за гласуване, за да бъдат разкрити секции. Промяна има и в броя на нужните избиратели за разкриване на секции в местата, в които е имало под 100 избиратели.

В действащия закон за разкриване на секции са необходими 60 заявления, а поправките предвиждат нова секция да се разкрива с 40 заявления.

Прието беше на следващите парламентарни избори местата за гласуване в чужбина да бъдат определени на базата на подадените заявления за разкриване на секции за вече отминалия вот. Преди 4 април бяха подадени рекорден брой заявления, но в страните извън ЕС като Великобритания, САЩ и Турция бяха разкрити много по-малко секции заради ограничението от до 35 секции извън съюза.

Без чистене на мъртвите души

ДПС отново бе внесла предложенията си да отпадне изискването за уседналост и да се позволи агитация на майчин език. Тези текстове обаче не бяха обсъждани, както и предложенията на „Изправи се! Мутри вън“ и на БСП да се въведе някаква форма на активна регистрация, която да изчисти „мъртвите души“. Отказът бе мотивиран с това, че предложенията нямат особена връзка с приетия на първо четене законопроект.

И двете формации имаха подобни идеи за чистене на мъртвите души – списъците да са на базата на гласувалите на предишни избори. Те предвиждах даване на възможност на хората, които не са в списъците, да имат определен срок да заявят желанието си да гласуват, а ако не го направят, ще могат да бъдат дописани в изборния ден от секционната комисия.

На финала на гласуването бе прието, че това ще важи за населените места с над 100 души с постоянен адрес, а не над 350, както досега.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *