Краят на соросоидния свят

Какво представлява този свят? Говорим за общество, в което формално се спазват всички правила на демокрацията. Има различни партии, различни медии, различни икономически субекти. Но ако се вгледате по-внимателно, ще откриете, че всичката тази “различност” няма никакво значение. Например няма никакво значение дали изборите ще бъдат спечелени от лява или от дясна мейнстрийм партия. Правителството може да се нарича дясно или ляво, но ще взема решения, които и в двата случая ще облагодетелстват не обикновените хора, а представителите на елита. Това е власт, която се отчита не пред избирателите, а пред всемогъщата суперкласа на най-облагодетелстваните в бизнеса и политиката. На практика соросоидният свят няма нищо общо с демокрацията и със зачитането на мненията на гражданите

Именно по този начин функционират развитите общества през последните трийсет-четирийсет години. Зад красивата либерална мантия се спотайва уродливият ляво-десен консенсус на привилегирования елит. И тъкмо това безпринципно съглашателство е обект на все по-остри критики. Което е добре. Защото ни връща към нормалността. Все повече хора отказват да вярват в мантрите за “абсолютно справедливата невидима ръка на пазара”, за “ценностите на мултикултурализма”, за “жизнената необходимост от премахването на всички граници и нации”. Всички тези глупотевини имат една-единствена цел. Да съхранят статуквото. Да запазят соросоидния свят, в който единственото условие за успех е дали принадлежиш към елита или не. Още по-добре е, че освен критики, вече има и съвсем конкретни действия срещу този свят. Особено ясно това се вижда във Франция. Миналата година завърши с протестите на “жълтите жилетки”, а тази завършва с обща стачка срещу пенсионната реформа на Еманюел Макрон. В същността си и двата протеста са насочени срещу опитите на елита да ореже и без това доста орязаните права на обикновените хора. И ако тези протести носят автентично ляв характер, то една друга съпротива има по-скоро националистическа окраска.

Говоря за защитата на националните интереси в най-различни държави и борбата срещу опитите на глобалните либерални елити да унищожат националните различия. А откъде идват теди желания? Пак от желанието за реализирането на колкото се може по-големи и по-бързи печалби. Когато държавата е слаба, мултинационалният бизнес и купените от него политици могат да правят каквото си искат. И те това и правят. Така че когато чуете някой “много умен” интелектуалец да ви обяснява колко лошо нещо са държавите, как уважението към традициите е признак на “изостаналост”, можете да бъдете сигурни кой му плаща. Същите онези, които искат държавата да има символична роля, за да не пречи на бизнеса. Борците срещу държавата са всъщност борци за господството на капитала. За тържеството на соросоидния свят. Всички дитирамби за прекрасното “отворено общество” са приказки за наивници, за хора, които мислят не с главите си, а с либерални полуфабрикати.

До сравнително неотдавна тъкмо тази умствена безвкусица доминираше обществения дебат в развития свят. Слаба Богу, че този начин на мислене или по-скоро на немислене си отива. Протестите срещу соросоидния свят ще стават все по-масови, защото все повече хора ще осъзнават неговия фалш. А когато нещо е фалшиво, то, рано или късно, изчезва.

Петър Волгин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *