Инж. Георгиев: Топлофикациите в Перник и Русе скоро няма да използват въглища извън отоплителния сезон, което е огромна стъпка към подобряване на екологията

Разговаряме с инж. Кремен Георгиев от Асоциацията на топлофикационните дружества в България.

Инж. Георгиев, имат ли бъдеще топлофикациите на въглища?

-Имат, ако се трансформират. Трансформацията означава да заменят въглищата с по-екологични алтернативи и едновременно да запазят служителите си, осигурявайки им възможност за преквалификация.

-Напоследък се говори за замяната на въглищата с природен газ и водород. Кое според Вас е по-добре?

-Това са 2 напълно различни технологии. Но в момента реалистично и с увереност можем да говорим за въвеждане на природен газ. Водородните технологии тепърва ще се развиват. Разработват се методи за пренос и съхранение на това гориво. От друга страна, Европейската комисия приема природния газ за временно гориво, само докато трае енергийният преход. След 10 години фокусът върху водорода ще бъде много по-голям, а и надеждата е тези технологии да са по-напреднали.

-Споменахте пренос на водород. Как ще се случва в България?

-България обяви, че ще изгради нови отсечки на газопроводната инфраструктура, като се планира те да поемат и доставки на зелен водород. Задължително е да се има предвид, че тръбите, по които се транспортира това гориво, трябва да са по-специални. В Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени близо половин милиард лева за изграждане на газопроводи в Маришкия басейн, където са позиционирани някои от големите производители на енергия от въглища. Предвижда се същото и в ТЕЦ Бобов Дол. Топлофикациите в Русе и Перник през миналата година обявиха, че инвестират в нови съоръжения, които произвеждат енергия от природен газ. Според обявените от тях планове, съвсем скоро няма да използват въглища извън отоплителния сезон, което е огромна стъпка в подобряването на екологията. Очевидно в цялата страна се разработват проекти за въвеждане на природен газ и водород.

-Разкажете ни за Националния план за възстановяване и устойчивост.

-В частта за „Енергетика“ е предвидено работа по 2 основни направления. Първото е постепенно преустановяване на използването на въглища за производството на електрическа енергия. Второто, поетапна замяна на горивната база в топлоелектрическите централи във въглищни региони на страната именно чрез въвеждане на екологосъобразни алтернативи, какъвто е водородът и други нисковъглеродни газообразни горива. Реализацията на тези цели ще доведе до намаляване и последващо елиминиране на емисиите на парникови газове, резултат от производството на енергия от твърдо гориво в тези региони.

Ако плановете бъдат изпълнени, ще се създадат условия за широкомащабно реформиране на енергийния сектор в страната, изразяващо се в постепенна декарбонизация на енергетиката. Както знаем, точно това иска да постигне ЕС до 2050 година.

-Българските ТЕЦ имат ли опит с водорода?

-Скромен. Въглищните ТЕЦ-ове и в момента имат работещи електролизатори, които създават водород, използващ се за нуждите на блоковете .

-По-рано споменахте и съхранението на водород. Какво се прави по въпроса?

-Разработват се технологии, но това ще е много трудно. Пример е ПАВЕЦ. Мисли се и за батерии, които обичайно зареждат ток през нощта, когато е евтин и го връщат в мрежата, когато го няма и е скъп. Но важен въпрос, който трябва да се реши, е какво се случва с батериите, когато срокът им на експлоатация изтече. Според мен в момента те не са част от устойчивото развитие, защото производството им изисква огромни количества метали, а и се отделят емисии. Препоръчително е да се намерят възможности за тяхното рециклиране. Възможно е металите за нови батерии да се получават от рециклирането на стари, което ще намалява тяхната цена. Но на този етап батериите не могат да заменят огромни мощности като ПаВЕЦ.

-Накрая да се върнем към водородните технологии. Вие лично запознат ли сте с някоя от тях?

-Наскоро се запознах с проект, в който са се обединили 30 европейски компании, предимно от енергийния сектор. Целта им е до 2030 година да създадат технологии за производството на зелен водород на цена от 1.50 евро за килограм. Стремежът им е цената на водорода да се изравни с цената на изкопаемите горива, като са си поставили срок от 10 години. Ако целта бъде реализирана, преходът към въглеродно неутрална икономика ще има перспектива.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *