Инж. Кремен Георгиев: Въглищата имат огромна роля за запазване на енергийната сигурност и независимост на България

Разговаряме с председателя на Асоциацията на топлофикационните дружества в България инж. Кремен Георгиев.

Инж. Георгиев, промениха ли се приоритетите пред сектор „Енергетика“ в в геополитическата обстановка?

Военният конфликт в Украйна изцяло промени стратегическите приоритети в енергийния сектор не само в България, но и в Европа. Геополитическата обстановка даде ясен знак, че зависимостта само от един енергиен източник застрашава сериозно не само енергийната, но и национална сигурност. Диверсификацията и сигурността на доставките станаха първа точка от дневния ред на света. Спирането на доставките на природен газ от Русия оказа неблагоприятен ефект за всички държава, зависими от вноса на суровини.

В контекста на тази обстановка и волатилността на енергийните пазари наложи да се преосмислят европейските зелени политики. На преден план отново излезе темата със запазването на въглищата като местен ресурс с цел гарантиране на енергийната независимост на всяка страна. Преди седмица излезе информация, че Брюксел е разрешил на Европейския съюз да изгаря повече въглища през следващите 10 години, докато спира да използва руски газ и петрол. Въпреки че твърдите изкопаеми горива са най-въглеродно интензивни, това е краткосрочно решение на проблема. Както нееднократно съм казвал, това е правилна мярка, защото чрез запазване на въглищата, поне на този етап, конкретно България ще бъде сравнително независима от вноса на горива.

Разбира се, продължавам да твърдя, че е необходимо да се довършат започнатите проекти за производство на електро и топлоенергия от природен газ, защото зелените цели на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии са и ще бъдат водеща тема и занапред. Ще дам и конкретен пример. През тази година топлофикациите в Русе и Перник се очаква да завършат внедряването на газовите когенератори, в които е вложен огромен финансов ресурс. Балансираният подход в този момент е най-важен – от една страна запазване на местния ресурс и същевременно инвестиране в нови мощности, работещи с по-екологични горива.

Има ли България алтернативи, с реализацията на които ще се гарантира енергийната независимост и сигурност?

В последните месеци правителството води активна политика за намиране на алтернативни енергийни доставки. Обсъждат се различни възможности за осигуряване на природен газ на приемливи цени. Водят се разговори с различни доставчици както от по-близки, така и от по-далечни страни. Разглеждат се много варианти и се надявам, че ще се вземат най-икономически целесъобразните решения, така че да не се стигне нито до дефицит на горива, нито до режим. Поне за сега, макар че България си набавяше от Русия 90% от необходимия газ, спирането на доставките минава почти незабелязано. Към този момент страната ни овладява най-страшния сценарий, но нека не забравяме, че специално България потребява сравнително малко газ, който може да си набави от други доставчици.

Както и Вие казахте целите на Зелената сделка трябва да бъдат изпълнени. В дългосрочен план каква е визията Ви за енергийния сектор?

Целите за декарбонизация и постигане на нулеви въглеродни емисии към 2050 г. са амбициозни.

Смятам, че инвестициите, които в момента се правят в закупуване на нови технологии, са крачка в правилната посока за постигане на нисковъглеродна енергетика. Проекти за газификация на въглищните централи, изграждането на инсталации за производство на енергия от биогаз, както и водородните технологии ще продължават да имат водещо място за енергийната трансформация.

Всички ние знаем, че имаме нужда от плавен и справедлив преход, който трябва да се осъществи чрез преминаване от въглища към газ и в последствие водород.

Средствата, предвидени в Плана за възстановяване, ще помогнат за реализирането на всички проекти за гарантиране на чисто производство на енергия. Процесът на декарбонизация ще бъде дълъг, но много дружества са стартирали. Както вече обясних Топлофикация Русе и Перник само след няколко месеца ще включат в експлоатация газовите си когенератори. Отделно, разговаряйки с изпълнителните им директори, бях информиран, че имат инвестиционни намерения и за изграждане на инсталации за производство на енергия от биогаз. Ако се върна по-назад във времето, от години не само в Русе и Перник, но и централите във Враца и Бургас използват и биогорива в производствената си дейност. Смятам, че всички тези усилия и вложен труд и средства ще помогнат за цялостната трансформация на сектор „Енергетика“.

Цените обаче продължават да се повишават. Бизнесът и крайните потребители ще издържат ли?

За съжаление цените на енергоносителите наистина продължават да се увеличават. Военният конфликт в Украйна предизвика непрекъснато растящите цени на международните борси. Наблюдаваме трайна тенденция за огромен скок както на природения газ, така и на въглеродните емисии. Тези два фактора доведоха до натрупването на огромни загуби заради недовзетия приход на всички топлофикации. Огромни средства бяха загубени, защото дружествата осигуряваха отопление на цена, от тази, на която не покрива разходите им. Предвидените компенсации не успяха да покрият този недовзет приход. За това се надавам при определянето на цената за следващия регулаторен период да се вземе предвид тройното увеличение на цената на газа и емисиите. В противен случай има риск голяма част от топлофикациите да фалират. Надявам се да се намери така необходимият баланс между предприятие и краен потребител. Вярвам, че КЕВР като регулатор ще има водеща роля в удовлетворяване на интереса и на двете страни.

В крайна сметка да очакват ли клиентите увеличение на цената на парното?

-Повишение на цената на парното и топлата вода най-вероятно ще има. Крайното решение ще стане ясно в началото на месец юли. Също така преди началото на отоплителния сезон ще разберем колко големи ще бъдат и компенсациите за бизнеса и крайните потребители. Нека изчакаме и да не се създава излишно напрежение и темата с цените за парното да не се политизира.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.