До края на ноември тази година хазната е събрала от данък “уикенд“ скромната сума от 16 млн. лева. Това съобщиха ексклузивно за banker.bg от Министерството на финансите.

Според консервативните прогнози на ведомството на Горанов очакваните приходи от данък “уикенд” за хазната трябваше да са минимум 100 млн. лв. годишно. Такива бяха сметките през 2015 г., когато парламентът гласува промени в режима на ползване на данъчен кредит за автомобили и недвижими имоти, които се ползват както за служебни, така и за лични цели. Обясниха новия ред с необходимостта разпоредбите на чл. 168а от директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС да бъдат въведени и в националното ни законодателство.

Като ползване за „лични нужди“ беше определено използването на активи на предприятието, за които е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, от страна на собственика, на работниците и служителите или трети лица за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице. В определението беше включено и предоставянето на услуга за личните нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, поясни счетоводният експерт Божана Страхилова.

„Този данък е трябвало да се прилага в последните 20 години.Всеки разход без изключение – за градинари, за детегледачки, за тоалетна хартия, е третиран като фирмен разход”, коментираха данъчните тогава.
Стойността на леките автомобили, платени от фирми през 2014 г. е била коло 400 млн. лв. Според данъчните значителната част от тях никога не са ползвани като фирмени.
С приемането на данък „уикенд” компаниите бяха принудени в данъчните си декларации да разпределят съотношението за лично и за служебно ползване на тези активи и съответно да начислят и внесат данък за лично ползване.

Юристите припомнят, че промените бяха обнародвани в Държавен вестник, брой 95/08.12.2015г. и влязоха в сила от 01.01.2016 г. Те обаче не предложиха точно съотношение на корекцията; не се ограничиха до определен вид активи – например само имоти и автомобили, не посочиха и праг на същественост на стойността на активите, за които този режим ще се отнася. При това положение влезлите в сила промени би трябвало да се отнасят до всички активи на предприятието, независимо от стойността им, а относителните дялове на служебното и личното ползване трябва да бъдат определени и документирани от предприятието актив по актив.

Веднага след приемането на рестрикциите тръгна процес по прехвърляне на фирмените леки коли във владение на физическите лица – собственици на фирмите. Така разходите за любовници примерно започнаха да се плащат от физическото лице – любовник, а не от фирмата, която е любовно неутрална, но данъчно все по-съпричастна. Това е и насмешливото обяснение на ефекта от въвеждането на новия данък, от който държавата не спечели нищо, но поряза фирмите.

Всички фирмаджии, които събираха касови бележки – фактури за гориво и за други разходи за колите си от началото на годината, за да ги включат като разход на управляваните от тях компании, вече ги изхвърлят. Преди този разход се признаваше от данъчните с презумпцията, че колата се използва за фирмени дела, като върху този разход на фирмата се начисляваше 10% данък. Тази проста система вече не съществува.

Десетки хиляди хора от фирмите са постъпили по следния начин: автомобилът , ползван примерно 3-4 години и вече достатъчно амортизиран, се прехвърля на физическо (мениджър,собственик) лице, плаща се ДДС върху остатъчната му стойност и всичко приключва.

Ако човек иска да впише като разход на фирмата си зареждането и поддръжката на личната кола, това вече може да стане само чрез договор за наем между него и юридическото лице. При това в края на годината физическото лице ще трябва да плати 10% върху приходите си от наема, но пък фирмата ще изпише разходи, с което ще намали финансовия си резултат и съответно и данъка върху печалбата си. Но пък данъчните винаги могат да атакуват такива сделки с презумпцията, че са между свързани лица и че условията по договора са подчинени на тези отношения.

Така че най-чистия ход си остава плащането на омразния данък “уикенд”. Той е ненавиждан от хората във фирмите не само защото накърнява правото им на ползване на вещта – примерно на лека кола за фирмени цели, но и поради мъчително трудното изчисляване на налога. По отношение на изчисляването на данъка, според данъчните най-логичното, както показва и името му, е в петте работни дни на седмицата да се води, че вещта, в случая фирменият автомобил, се ползва за служебни цели. В двата почивни пък да се знае, че дори и да не мръдне от гаража, колата е използвана за лични или семейни цели. Разбира се, освен за време на ползване става дума и за пробег.

Какво се случва сега? Хората масово използват формулата 2/7. Според данъчните тази схема им дава 5-7-10% данък върху личната употреба, което носи в хазната 100-200 лв. постъпления месечно.

Това в процентно отношение прави около 26.6% лично ползване. Дотук добре. Лошото е, че администрирането на данъка е прекалено сложно за изпълнение. От една страна, водачът на служебната кола трябва денонощно да попълва пътни листове през работните дни, а в петък вече да засече километража, за да може в понеделник сутринта да продължи с бакалските сметки. Едва при такава желязна документация на него ще му се признава, че е използвал фирмената кола и за… фирмени цели. В противен случай – сбогом на данъчните преференции като цяло. И понеже хората масово отказват да се превръщат в писари, фирмените коли се прехвърлят на физически лица и се слага край на драмата. Те са на червено от новия данък, но и държавата не се облагодетелства особено, което оспорва смисъла от въвеждането му.

Ако сметне някой колко разходи ще има около администрирането му, може да се окаже, че и този данък, подобно на данък “наследство” преди години, трябва да отпадне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *