Прокуратурата разследва престъпен сговор около проверката на КПКОНПИ за назначението на бъдещата съпруга на държавния глава във ВВС
Прокуратурата хвърли “бомба” с разпространени във вторник записи от телефонен разговор на президента Румен Радев с командира на Военновъздушните сили (ВСС) генерал-майор Цанко Стойков, в който двамата обсъждат как да се отговори на КПКОНПИ за назначаването на сегашната съпруга на държавния глава Десислава за пиар във ВСС през 2014 г. Случаят бе дискутиран публично в кандидат-президентската кампания на Радев през 2016 г., но тогавашните и последващите проверки не откриха конфликт на интереси. Десислава Радева стана негова съпруга малко преди избирането му за президент и не е ясно в какви отношения са били двамата към момента на назначаването ѝ за пиар.
От държавното обвинение уточниха, че записите са част от разследване на специализираната прокуратура, в рамките на което са използвани специални разузнавателни средства спрямо командира на ВВС. Производството е за престъпен сговор, в която прокуратурата подозира, че е участвал и държавният глава.
В първия от записите се чува как ген. Стойков казва на Радев, че във ВВС е получено писмо от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с искане да бъдат предоставени документите около назначаването на Десислава Радева за пиар.
Радев казва на Стойков, че отговорът на ВВС до КПКОНПИ трябва да се съгласува с президентството и командирът се съгласява.
Престъпен сговор с участието на президента. Целта – да се осуети проверка на КПКОНПИ около назначаването на бъдещата му съпруга Десислава Радева като пиар на ВВС. Това подозира специализираната прокуратура, която все пак е спряла разследването срещу държавния глава. Тази стъпка е предприета, за да не се наруши конституцията, според която президентът има имунитет срещу наказателно преследване. По всичко личи обаче, че прокуратурата не се е отказала от намеренията си да разследва Румен Радев. Сега се чака Конституционния съд да се произнесе по искането на главния прокурор Иван Гешев.
Неустановен мъж
В постановлението, с което се спира производството, Радев първоначално е описан като “неустановен мъж”. Няколко абзаца по-надолу прокурорите вече пишат, че след анализ на доказателствата може да се направи обосновано предположение, че “най-вероятно неустановеният мъж, участващ в посочените разговори, е държавният глава на Република България г-н Румен Радев”.
Малко след това се посочва, че има доказателства за висока степен на вероятност “за съпричастност към престъпната дейност, предмет на разследване, на лице, заемащо висша държавна длъжност – президент на Република България”. Посочва се също, че престъпната дейност не е пряко свързана със службата му.
Какво казва президентът?
Радев участва само в един от общо трите оповестени записи на разговори. В него командирът на ВВС ген. Стойков му казва, че дошло искане от КПКОНПИ да им се изпратят документи.
Той споделя на президента, че и “Налбантов ровеше”, като името съвпада с това на сегашния началник на политическия кабинет към МО Илия Налбантов.
Радев отвръща лаконично, че знае за проверката. Заявява, че това са кокошкарски работи, но преди това казва на генерала, че иска да види отговора до КПКОНПИ предварително.
“А отговора да го видим и тук, щото Христозов изнамерил всички документи, има си и наредба, обявена със заповед”, казва Радев, докато двамата коментират назначението на Радева като експерт “Връзки с обществеността” във ВВС през 2014 г.
Името “Христозов” съвпада с това на бившия съветник на държавния глава по икономика и инвестиции Илия Христозов.
Престъпен сговор
Делото, по което са подслушвани командирът на ВВС и президентът, е за периода от май 2017 г. до януари 2020 г. От изпратеното до медиите постановление не се разбира кога е било образувано делото и дали подслушването не е траело месеци наред. Сигурно е, че записите са на стари разговори – КПКОНПИ започна проверка срещу Радев през април 2019 г. Окончателното й произнасяне беше през миналия август.
От постановлението става ясно само кога е било прекратено – на 23 януари т.г., т.е. дни преди Гешев да отправи искането си до КС.
Защо Гешев пита за имунитета на Радев
Малко по-рано във вторник главният прокурор Иван Гешев каза, че на бюрото си има подготвено наказателно производство, което има връзка с президента Румен Радев. Така шефът на държавното обвинение мотивира изпратеното в края на миналата седмица искане до Конституционния съд за задължително тълкуване на обхвата на имунитета на президента.
“Единственото, което мога да кажа, е, че ми е изпратено досъдебно производство от наблюдаващи прокурори. Те са видели в това досъдебно производство данни, които пораждат неясноти в разпоредбата на член 103 от конституцията (определящ обхвата на президентския имунитет – б.р.). И са ми изпратили това досъдебно производство с оглед моите правомощия да сезирам Конституционния съд за задължително тълкуване на конституцията”, каза Гешев пред журналисти във вторник.
Главният прокурор уточни, че не се е срещал с президента, след като е изпратил искането до Конституционния съд. Той не казва за какво е досъдебното производство и каква е връзката с държавния глава, което неминуемо ще даде повод за множество спекулации и медийни атаки.
Активността на Иван Гешев идва на фона на критиките на президента срещу недосегаемостта на главния прокурор и опита на Радев да инициира конституционни поправки, за да я премахне.
Новината за досъдебно производство срещу Радев, но без да е ясно за какво точно е, може да се превърне в удобна димка за дискредитиране на усилията му за промени в статута на главния прокурор, както и на критиките му срещу управляващите.
“Аз съм убеден, че не съм извършил нищо нередно”, отговори Румен Радев, който представи във вторник своя отчет за трите години от мандата си. Президентът каза, че не е търсил контакт с главния прокурор за питането му до Конституционния съд, нито е информиран за какво дело става дума. Той обясни, че няма намерение да търси среща с Гешев по този въпрос, но на двамата им предстоят разговори заради намерението на президента да внесе поправки в конституцията.
“Ще имам среща с тримата големи (главният прокурор и председателите на върховните съдилища – б.р.) и с представляващия ВСС по този въпрос, преди да се срещна с представителите на партиите”, каза Радев.
Той обясни, че от Иван Гешев очаква старание за борба с корупцията в реалната ѝ среда – обществените поръчки, с които се преразпределят огромни средства. “Които отскоро се разпределят и без обществени поръчки”, коментира президентът. През последната година правителството отпусна близо 2.5 милиарда лева за довършването на магистрала “Хемус” без обществени поръчки.
Преди ден се разбра, че главният прокурор е поискал от Конституционния съд да разтълкува конституционната разпоредба, свързана с търсене на наказателна отговорност от държавния глава.
Позицията на Иван Гешев е, че имунитетът на държавния глава не пречи той да бъде проверяван за евентуално извършване на престъпление. Той казва, че разследването срещу президента трябва да бъде спирано, докато той е на поста, а не прекратявано. Това дава възможност на делото да продължи след изтичането на мандата.
Държавният глава може да бъде разследван не само държавна измяна и нарушение на конституцията, но и за всички други престъпления, които е извършил в лично качество, смята главният прокурор.
По неофициална информация на Mediapool в Конституционния съд има нагласа да се приемат голяма част от идеите на Гешев за президентския имунитет. Това би дало големи възможности на прокуратурата да разшири влиянието си върху президентската институция, която в момента е единствената на практика недостъпна за Гешев територия.
Според БСП действията на Гешев са необясними
“Искането за тълкуване на Конституцията спрямо президента е необяснимо. По същество зададените въпроси имат ясен отговор както в конституционния текст, така и в практиката на Конституционния съд. Съдът вече се е произнасял по въпроса за чл. 103 – отговорността на президента не може да бъде предмет на едно общо тълкователно решение, а се преценява случай по случай. Необясним е и начинът, по който беше направено цялото това действие”, каза пред БНР депутатът от БСП Крум Зарков, който е първият социалист, коментирал действията на Гешев.
Според него хората са останали с впечатление, че се е задействала процедура по импийчмънт, което не било така. “Дано това не е начин да се търси отслабване на авторитета на институцията президент”, каза още той.
Зарков подчерта, че дори и да има конкретна причина за това искане, процедурата е ясна – ако има обвинение срещу президента, то трябва да мине през Народното събрание, определен брой депутати да го поддържат, то да се потвърди и да отиде в Конституционния съд. Такава е процедурата, разписана в Конституцията и прокуратурата няма отношение по този въпрос.
“Цялата конструкция на президентския имунитет и на процедурата по импийчмънт е направена така, че да бъде осигурена максимална независимост в изпълнението на правомощията на президента по Конституция”, добави Зарков.
Действията на Иван Гешев срещу Румен Радев силно напомнят на проверката за държавна измяна срещу президента Росен Плевнелиев през месец май 2014 година, няколко месеца преди падането на кабинета “Орешарски”. Президентът Плевнелиев бе остър критик на правителството, след като сне доверието си от него заради назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС през юни 2013 година. Срещу него бе образувана “незаконна” проверка, която бе прекратена след намесата на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров.
Според конституцията, държавният глава не може да бъде преследван дори за най-тежки престъпления, защото не носи отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията.
Единствено Конституционният съд може да се произнася по обвинения срещу президента и вицепрезидента, повдигнати от Народното събрание. КС може да бъде сезиран от минимум 160 народни представители, като предложението трябва да е дошло поне от 60. Импийчмънт може да има само за държавна измяна или за нарушаване на конституцията.