Александър МАРИНОВ
Българските политици, най-вече когато са на власт, не пропускат нито една възможност да подчертаят личния и на партиите си принос за неоспоримото процъфтяване на страната ни. Те управляват безупречно, а българите живеят все по-добре (за съжаление някак не успяват да го почувстват). Техните слова, прилежно разпространявани и коментирани от лоялни медии и „експерти”, ежедневно ни заливат с „пропаганда на успехите” – нови магистрали и пречиствателни станции, все повече средства, отделяни за здравеопазване и образование (чудно за какво ли ги харчат), и, разбира се, непримирима борба с корупцията, най-вече „по високите етажи на властта”. „Резултатите” от тази авторекламна хиперактивност са налице – например, храмът на демокрацията (българският парламент) се радва на обществено доверие под 10 на сто.
Но когато възникне проблем, властимащите изведнъж започват да проявяват изключителна скромност – от блестящи изпълнители на солови партии се превръщат в масовка от типа „случаен минувач”. За неуспехите и провалите търсете някой друг. Колкото по-сериозен е проблемът и шокиращ провалът, толкова по-настойчиви и направо нагли стават усилията да се избяга от отговорност. Типичен пример е поведението на управляващите по повод разразилата се през последните седмици (но отдавна подготвяна) поредна водна криза.
В момента под това повечето хора разбират ставащото в Перник, но фактите показват, че днес на воден режим у нас са 315 000 души, а нарушено водоснабдяване има в 17 области. Освен в Перник, тежка е ситуацията в Тетевен. Проблеми има в Ловеч, Плевен (на тези две места режимът бе отменен преди дни), Омуртаг, Котел, Добрич, редица бургаски общини и др.
Както обикновено, премиерът Борисов обвини местните власти в Перник (впрочем, контролирани от неговата партия), че умишлено са крили сериозността на положението, за да спечелят изборите. Но пръст в прикриването на проблема имат не само бившата кметица и областния управител. Само преди два месеца отговорните министри (на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите) в отговор на въпроси в Народното събрание отхвърлиха като спекулации предупрежденията, че се задава криза. Нехайството на правителството лъсна и от изявлението на висш държавен служител от МОСВ, че на информацията за проблемите около язовир „Студена” е било обърнато внимание едва през септември.
Никой не оспорва, че пряка вина има местното ВиК дружество. Закъсняла (както обикновено) проверка на Комисията за енергийно и водно регулиране установи, че от началото на 2019 г. водното дружество в общината е източило от язовир „Студена” 1 млн. кубически метра вода над разрешеното. Но веригата на отговорността отново води нагоре. Според експерти и бивши мениджъри от бранша за източването на язовир „Студена” е отговорно МОСВ, защото водата се тегли по месечен график, заявяван от ВиК-Перник, но утвърждаван от министъра на околната среда и водите. От друга страна, съгласно Закона за водите, за предоставянето на питейна вода в населените места отговаря министърът на регионалното развитие и благоустройството (въпреки че водопреносната мрежа е собственост на общините и те отговарят за поддръжката й).
Както стана ясно от отговор на МОСВ на въпроси на български медии, при общ обем на язовир „Студена” 25,2 млн. куб м., през 2019-а са издадени разрешителни за водовземане за над 30 млн. куб. м. (от които 20 млн. за питейно-битово водоснадбяване, 7,6 млн. за промишлеността и за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира около 5 млн.). Вижда се, че разрешеното водовземане е пределно високо и би могло да бъде компенсирано само при екстремни природни условия.
Нещо повече, както вече писа „Банкеръ”, МОСВ е утвърждавало източването на приблизително едни и същи обеми от язовира когато е бил пълен на 84% (през юни 2018 г.), на 50% (през декември 2018-а) и на 24,6% (през октомври т.г.) Иначе казано, компетентните държавни органи от горе до долу невъзмутимо са наблюдавали зараждането на кризата и не са направили нищо за нейното предотвратяване – въпреки предупрежденията на някои медии и експерти.
Има и други аспекти на отговорността на държавата поради нейните действия и бездействия. Нашумелият неотдавна случай с нерегламентираното разравяне на коритото на река Вит има пряко отношение към проблемите с недостига на вода в Плевен. Безразборното изгребване на валуни, чакъл и пясък (главно за нуждите на магистралното строителство) нарушава естествените механизми, задържащи водата след валежите. Това се случва въпреки въведената през 2016 г. изрична забрана на добива на инертни материали от речните русла на територията на страната (с изключение на река Дунав). Обикновено това се представя за „почистване на речните корита”, но истината е друга.
Отново сме свидетели на позната ситуация – когато водната криза удари, отговорните публични фигури започват да се правят на ударени. Тук има няколко добре усвоени номера от арсенала на българския политически цирк. Всички те се прилагат чрез комбинация от подкупваща детинска наивност и откровена наглост.
Номер първи: „Това са слухове и политически спекулации”. Слухове може и да има, но има и твърде смислени въпроси. Например, ако през април язовир „Студена” е бил пълен наполовина, по какъв магически начин водата е изчезнала само за два месеца (август и септември) и дали това е свързано с ремонта на язовирната стена? Що се отнася до спекулациите, те по правило се оказват сбъднали се обосновани предупреждения.
Номер втори: „Не знаехме”. Безспорният шампион по политическа наглост Николай Нанков, зам министър на регионалното развитие и благоустройството, в пристъп на откровеност сподели, че е научил от медиите за нарушеното водоснабдяване на множество други градове в страната (освен Перник). Същият вундеркинд на българската политика преди дни обвини за кризата в Перник стария и …новия кмет на града, въпреки че последният встъпи в длъжност преди броени дни. Твърде закъсняло просветление сполетя и областният управител Ирена Соколова, едва сега разбрала, че „са й били предоставени правата за управление на язовира” (редно е да се уточни – не само правата, но и задълженията).
Номер трети: „Причините са обективни – климатичните промени и засушаването”. Този трик не е нов. Още при предишната система бе известна максимата, че смъртните врагове на социализма са капитализмът и четирите годишни времена. Изглежда това правило още е в сила (ако под „капитализъм” разбираме безграничната алчност на политико-икономическата ни върхушка). Любопитно е, че на климатичните промени се позова и министърът на околната среда и водите Нено Димов, който в другата си битност (на експерт-еколог) убедено оспорва въобще наличието на такива трайни промени.
Номер четвърти: „Виновни са онези долу”. Например, местните власти и, разбира се, хората, „които си изстудяват бирата на течаща вода”. Тук дежурна мярка е отвинтването на някой малък бушон (в случая, уволнението на директора на ВиК-Перник, с когото вероятно по изпитаната схема ще се заеме и прокуратурата). Само че безспорната отговорност, повсеместният партиен патронаж и дребните политически сметки на местните власти не може да отклони вниманието от пробойните в държавната водна политика и безхаберието по най-високите етажи на властта. Например, редно е да запитаме защо едва след избухването на пернишката водна криза бе установено, че водата на единствения по-сериозен алтернативен източник (язовир „Долна Диканя”) е заразена със салмонела и е негодна за пиене?
Проблемът с политическата наглост ще продължи да ни тормози, докато подобно поведение остава безнаказано от нас, избирателите. Но неограничената възможност да се управлява лошо и за това да не се носи отговорност очевидно налага изводът, че нещо в държавата ни е дълбоко сбъркано и трябва без отлагане да се поправи.