Всеки поглед – Оскар, всяко вдишване – епичен момент, всяка дума – цитат за учебниците по история, пише Ирина Зикидис
Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев преигра при скандала с доставчика от Glovo и нанесе непоправими репутационни щети на партията си и самия него, а в последните 7 години той се опитваше да си изгражда образ на сериозен и авторитен политик, който има претенции да определя дневния ред в България. Всичко това рухна, докато не влезе в махленския спор с доставчика. Симптоматично е обаче поведението на Ивайло Мирчев, както и неговите колеги от вече разделените формации ПП и ДБ пред камера.
Ето и коментара по темата на анализатора Ирина Зикидис:
Така и не разбрах защо политиците от ППДБ се държат пред камера все едно Netflix снимат документален филм за тях в реално време. Всеки поглед – Оскар, всяко вдишване – епичен момент, всяка дума – цитат за учебниците по история, всяко оправяне на очилата – съдбоносен обрат в сюжета, всяка крачка към трибуната – исторически марш за спасение на човечеството, всяка драматична пауза – Шекспирова трагедия в три действия.
Като най-смешно е това при г-жа Елисавета Белобрадова и г-н Ивайло Мирчев.Толкова са изпълнени с патос от мисълта за собственото си космическо величие, че винаги се сещам за един лаф, който някога чух от един испанец: „Така се е надул от елитарност, че ако някой най-накрая му извади тая тапа от задника, от него ще остане само една голяма, мазна пр*дня.“