Започва голямото чудене на електората на ГЕРБ

Идва моментът, в който електоратът на ГЕРБ ще трябва да вземе решение без обичайния си ориентир. Не защото Бойко Борисов внезапно е престанал да бъде фактор, а защото влиянието му вече не е онова, което беше. Ерозията е бавна, но прогресивна. А президентските избори могат да я покажат по-ясно от всеки социологически анализ.

Борисов нито ще призове, нито вероятно би могъл да поведе целия си електорат в една посока. Този път няма удобна партийна команда, която да реши дилемата. Изборът ще бъде личен. А чуденето – голямо. Защото пред избирателя на ГЕРБ стоят две кандидатури, всяка от които носи достатъчно политически неудобства.

Илияна Йотова е кандидатът, който неизбежно се свързва с Румен Радев – човекът, който нанесе тежки политически поражения на ГЕРБ и дълго време беше сред най-сериозните му противници.

А Андрей Гюров е част от политическата сила, която арестува Борисов и превърна определението „мафия“ в основна политическа формула на отношението си към него.

Точно затова ми се струва, че електоратът на ГЕРБ няма да тръгне компактно в една посока. Той ще се раздели.

Едната част ще бъде онзи вечен политически слой, който гледа на властта преди всичко като на професия. Кариеристите в администрацията, хората, които са свикнали да разпознават посоката на вятъра по-рано от останалите и за които запазването на поста, влиянието и привилегиите е по-важно от политическата последователност, вероятно ще предпочетат Йотова.

Показателно е, че вече има фигури от орбитата на ГЕРБ, които застанаха именно там. Вежди Рашидов и евродепутатът Емил Радев са само част от този процес. А с приемането им в инициативния комитет на Йотова, на практика самият Румен Радев дава знак, че е склонен да качи на борда на „Прогресивна България“ и други отцепници, довчера целували ръка на Борисов.

Но има и друг ГЕРБ.

Онзи, който не е администрация, а бизнес. Хора, които могат да имат свои сметки и интереси, но все още вярват, че съществуват ляво и дясно, политически принципи и някаква граница, отвъд която прагматизмът започва да прилича на безпринципност.

Там Андрей Гюров може да се окаже по-привлекателният избор.

Така се получава нещо доста интересно: гласовете на ГЕРБ може да се окажат много, но да не бъдат концентрирани. А когато една голяма група се раздели приблизително между две несъвместими посоки, тя престава да бъде онзи монолитен електорален блок, който сам решава изборите.

Тъкмо това може да бъде голямата изненада на тези президентски избори.

Не кой ще спечели от гласовете на ГЕРБ, а фактът, че ГЕРБ вече може да няма един глас.

Остава големият въпрос за ДПС.

Там картината ми изглежда по-проста. Ако се запази сегашната логика на отношенията между Делян Пеевски и Румен Радев, гласовете на ДПС по-скоро ще потеглят към Йотова – като пореден опит Пеевски да демонстрира политическа лоялност към настоящия център на политическата тежест. На практика – опит да откупи собственото си спокойствие. Но предстои да разберем доколко българските турци са склонни да се подчиняват на Делян Пеевски и дали и там не предстои смяна на лидера.

Разбира се, изборите имат неприятния навик да не се съобразяват с предварителните сметки.

Но едно вече изглежда ясно: започва голямото чудене на електората на ГЕРБ.

И може би за първи път от много време насам Борисов ще трябва да гледа отстрани как неговите избиратели сами решават кого да последват.

Това не е просто избор между Йотова и Гюров.

Това е тест дали електоратът на ГЕРБ все още е електорат на Борисов – или постепенно се превръща в електорат на самия себе си.

Стефан Минчев