“Не сме смятали за възможно страните и потомците на онези, които са били с нашите предци в същите окопи, които са били съюзници в тази война, все още да таят идеята за някакъв странен, див реванш, сякаш ходът на войната се е объркал, сякаш не тези страни е трябвало да се обединят и сякаш страната ни не e трябвало да играе решаваща роля в победата и завинаги да се включи сред победителите. Но сега така се оказва. Чуйте какво казват германският канцлер Олаф Шолц и германският външен министър Аналена Бербок. От някои изявления на френския президент Еманюел Макрон дори понякога ме побиват тръпки. Дори не говоря за безумната реторика на Канада на всички нива – и изпълнителна, и законодателна. Спомняте си награждаването на Ярослав Хунка, който е не просто колаборационист, но и палач. И други държави, за съжаление, под една или друга форма, сега виждат в този отложен ефект реванш”. Това казва говорителката на руското външно министерство Мария Захарова в интервю за ТАСС, посветено на Деня на победата 9 май.
“Чудовищна история. Трябваше да бъде записана завинаги в решенията на Нюрнбергския трибунал без давност и без право на пренаписване. Спомняте си колко много говореха, че решенията на Нюрнбергския трибунал не могат да бъдат пренаписани, защото това означава пренаписване на резултатите от Втората световна война. Това го казваха през 90-те, през 2000-те години, а сега малко хора го казват, освен нашата страна и нашите съюзници, като Китай и т.н. Но западните съюзници, тези, които сега формират основата на натовския блок, за съжаление напълно изоставиха тази реторика и я замениха с агресивна”, посочва Захарова. “Освен всичко друго, трябва да погледнете техните действия – събарянето на паметници, непоканването на нашата страна, и не само на нашата страна, ако говорим за представители на държавата, но те не канят ветерани и представители на ветерански организации на церемонии, пренаписването на учебниците по история, информационните кампании за очерняне на ролята на Червената армия, премахване на книги от препоръчителната литература в различни висши учебни заведения в западните страни и въвеждане на някакви напълно безумни писания”, добавя тя.
По време на Втората световна война, продължава Захарова,”втори фронт не беше открит. И едва след решителни битки и сражения, след които за всички беше очевидно, че Съветският съюз няма да спре дотук и изходът от войната е предопределен, едва след това те отвориха втори фронт. Значи за мнозина днес това е опит за истински реванш, опит не просто да пренапишат историята по-удобно за тях, но напълно да ни изтрият от победителите и напълно не просто да си присвоят тази победа, но и да не ни дадат да живеем пълноценен живот във всеки смисъл на тази дума, както в историческия контекст, така и в бъдещето”.
“Не се ли питате защо украинският президент Владимир Зеленски предаде не само дядо си, но и народа си? Въпреки че, честно казано, вече се обърках към коя нация принадлежи. Ту е украинец, ту е наш – от постсъветското пространство, ту е евреин, ту е нито едното, нито другото, а въобще светски човек. Вярно, струва ми се, че той е някакъв дегенерат във всеки смисъл на думата – и в човешки, и в етноконфесионално-културен план, който не съм видяла от него. Или казва, че представлява народа на Израел, или ходи в православни църкви. Или облича вишиванка, или облича косоворотка, макар че и двете имат религиозен смисъл. Знаете каква е разликата между вишиванка и косоворотка: вишиванката има изрезка в центъра, а блузата отстрани, за да не изпада кръстът при работа. Той има всичко на куп, само трябва да избере какъв костюм да облече. Сега той обикаля по света в едни зелени панталони и мръсна тениска от две години. Той ще направи всичко, ще сложи всяка маска, всеки карнавален костюм, ще изпълни всяка роля, за съжаление. Ето такова явление е”, казва Мария Захарова.
“Имаме Ден за възпоменание и скръб – 22 юни. Това е началото на войната и на този ден целият народ истински скърби. А 9 май е празник. Това е Денят на победата. Това е празник на възраждането, това е празник на тържеството на доброто над злото и то с такъв истински универсален обхват. Това е празник, когато си спомняме, почитаме, отдаваме почит на всеки, пожертвал живота си. Пожертвал буквално и повече не се върнал дали това дали от фронта, или между другото, без да се е върнал от тила, от евакуация, работейки във фабрики, или без да се е върнал от обсадения Ленинград, или дори без да е бил в обсадата, но е бил толкова недохранен, загубил е живота си и не можа да празнува този ден. Този празник е велик ден, той е ден на радост. А другото е, че не може да се замени, не може да се даде за консумация, не може да се комерсиализира. Това е празник, който трябва да остане в истинския си смисъл и в истинските си исторически форми и традиции. Трябва да разберем какъв ден е това. Това е денят на триумфа на светлината над мрака”.