Сръбският президент твърди, че страната вече е изпреварила Западните Балкани и влиза в съревнование със София, Букурещ и Братислава
Часове преди обявената си оставка от президентския пост Александър Вучич постави България, Румъния и Словакия като следващата икономическа група, която Сърбия трябва да настигне, а в отделни показатели и да изпревари. Сръбският държавен глава направи изявлението на 27 септември пред обществената телевизия RTS, в деня, за който предварително обяви оттеглянето си.
Политическият момент е важен, тъй като Сръбската прогресивна партия вече избра Вучич за кандидат за министър-председател на предстоящите парламентарни избори. Така икономическата равносметка се превърна и в част от посланията му за следващия етап от политическата му кариера.
Вучич направи сравнение с периода, в който пое правителството, и представи развитието на доходите като доказателство за напредъка на страната. „За мен е важно да кажа това: Днес ние икономически изпреварихме региона на Западните Балкани. Когато станах министър-председател, бяхме на четвърто място. Пред нас беше Черна гора, която имаше с 50 процента по-високи доходи от Сърбия. Те имаха средна заплата от 490 евро, а ние 330 евро“, заяви сръбският президент. По думите му Босна и Херцеговина също е стояла пред Сърбия, докато Белград е бил близо до равнището на Северна Македония.
Следващата заявена цел вече излиза извън рамките на Западните Балкани. „Днес влизаме в по-висока лига. Започваме да се състезаваме със Словакия, България и Румъния. И това трябва да бъде следващата ни цел“, каза Вучич. Той посочи достъпа на трите държави до европейско финансиране като допълнително предимство, с което Белград трябва да се съобразява. „Това за нас е по-висока лига“, добави президентът, без да посочи един конкретен икономически показател, по който ще измерва подобно догонване.
Последните международно съпоставими данни показват, че разликата между България и Сърбия остава осезаема при част от основните макроикономически показатели. Световната банка отчита за 2025 г. БВП на човек от населението от 20 328 долара за България и 15 262 долара за Сърбия, а общият размер на икономиките е съответно 130,78 млрд. и 99,95 млрд. долара. Тези числа не обезсилват отчетения растеж на Сърбия през последното десетилетие, но показват защо самият Вучич говори за България като за следваща цел, а не като за вече изпреварена държава. Сравнението на доходите изисква отделно внимание, тъй като националните статистики работят с различни показатели за брутни и нетни възнаграждения.
Сръбският президент насочи внимание и към публичните финанси. „Днес имаме 5 милиарда евро по сметката. Толкова нямат много от развитите държави от Европейския съюз“, заяви той пред RTS. Сумата е представена от Вучич като показател за финансовия резерв, оставян след края на президентския му мандат, но подобна стойност сама по себе си не дава пълна оценка за състоянието на държавните финанси без данни за бюджетния баланс, дълга и размера на икономиката. Именно затова международните сравнения изискват няколко показателя, а не един размер на наличностите по държавни сметки.
По отношение на пазара на труда Вучич посочи увеличение на официално заетите от 1,75 млн. до 2,3 млн. души и спад на безработицата от 25,9% до 7,2%. Последната стойност се потвърждава от Статистическата служба на Сърбия – през второто тримесечие на 2026 г. безработицата е 7,2%, а регистрираната заетост е около 2,36 млн. души по последните публикувани годишни данни. Анкетата на работната сила отчита 2,84 млн. заети през второто тримесечие, тъй като прилага различна методология и включва по-широк кръг работещи. „А 7,2 процента е нивото на безработицата, а тогава 25,9 процента. Това са големи успехи, които постигнахме“, заяви Вучич.
Икономическото послание беше отправено непосредствено преди политическата промяна в Белград. Вучич предварително обяви, че на 27 септември вечерта ще подаде оставка като президент, а RTS съобщи, че очакваният час е около 20:00. По-рано ръководството на Сръбската прогресивна партия го избра за водач на листата „Александър Вучич – Обединена Сърбия“ и кандидат за министър-председател. Така заявеното съревнование с България, Румъния и Словакия влиза сред икономическите цели, представени от Вучич непосредствено преди предстоящата изборна кампания.