САЩ искат по-сериозни британски разходи за отбрана, а Аржентина вече вижда шанс за промяна в дългогодишния спор
Доналд Тръмп потвърди, че преразглежда американската позиция за Фолклендските острови, превръщайки един от най-чувствителните въпроси за Великобритания в част от натиска на Вашингтон върху съюзниците от НАТО. На 31 август президентът на САЩ беше попитан в Белия дом дали администрацията му преоценява отношението си към спора между Лондон и Буенос Айрес и отговори, че преглежда всяка позиция и тази е само една от тях. Reuters съобщи, че засега Вашингтон не е обявил официална промяна на политиката си. Самият факт, че темата вече се обсъжда открито от американския президент, предизвика незабавна реакция във Великобритания.
По-острата част от натиска идва от обсъждания в американското военно ведомство, за които първо съобщи The Daily Telegraph. Според информацията високопоставени представители на Пентагона разглеждат различни инструменти, с които държавите от НАТО да бъдат подтикнати да изпълнят новата цел за разходи за отбрана и сигурност в размер на 5% от БВП до 2035 г. Британският план предвижда основните военни разходи да достигнат 2,7% от БВП от 2027/28 г., 3% през следващия парламентарен мандат и 3,5% до 2035 г. Останалата част до общите 5% според договореното в НАТО трябва да идва от инвестиции в сигурност, инфраструктура и устойчивост.
Британското правителство реагира категорично и отказа да допуска съмнения около статута на островите. На 1 септември министърът във външното ведомство Ума Кумаран заяви пред Камарата на общините, че Обединеното кралство няма съмнение в своя суверенитет и подкрепата му за правото на самоопределение на жителите остава непроменена. Правителството на премиера Анди Бърнам се позовава и на референдума от март 2013 г., когато 1513 души, или 99,8% от гласувалите, подкрепят запазването на статута на британска отвъдморска територия. Само трима участници в допитването гласуват против, при избирателна активност от 92%.
Тръмп засили натиска няколко дни по-късно в интервю за GB News, когато постави под въпрос способността на Великобритания да защити островите при нова военна криза. Американският президент свърза недоволството си и с отказа на Лондон да предостави желаната от Вашингтон подкрепа при американските действия срещу Иран. Той припомни войната от 1982 г., но посочи, че днешна Великобритания се намира в различно военно и икономическо положение. Думите му не представляват официално решение за промяна на американската политика, но показват колко далеч е готов да стигне Белият дом в спора със съюзниците си.
Напрежението около Фолклендите не започва с последните изявления на президента. Reuters разкри още през април вътрешна кореспонденция на Пентагона, в която са обсъждани ответни действия срещу държави от НАТО, възприемани във Вашингтон като недостатъчно подкрепящи американската политика спрямо Иран. Сред разглежданите идеи е била преоценка на позицията на САЩ спрямо британските претенции за Фолклендите, наред с предложения за натиск върху други европейски съюзници. Това показва, че сегашните думи на Тръмп стъпват върху дискусия, която се води в американската администрация от месеци.
Аржентинският президент Хавиер Милей веднага видя дипломатическа възможност в промяната на тона от Вашингтон. В телевизионно обръщение на 3 септември той заяви, че международната среда започва да работи в полза на аржентинските претенции към островите, които Буенос Айрес нарича Малвински. Милей обяви и действия срещу компании, участващи в петролния проект Sea Lion в района, който Аржентина смята за част от своята територия. Великобритания отхвърли позицията му, а министри от кабинета на Бърнам отново заявиха, че ангажиментът към жителите на островите е непоколебим.
Великобритания и Аржентина водят война за архипелага през 1982 г., след като аржентински сили завземат островите, а Лондон изпраща военноморска оперативна група в Южния Атлантик. Конфликтът завършва с британска победа и връщане на контрола върху територията, но Буенос Айрес никога не се отказва от претенциите си. Американската политика традиционно признава фактическото британско управление, без САЩ да заемат окончателна позиция по въпроса за суверенитета. Именно тази дипломатическа формула сега е поставена под съмнение от Тръмп.
Към 6 септември Вашингтон не е обявил официално, че се отказва от досегашната си линия по Фолклендските острови. Лондон също не отстъпва и продължава да определя територията като британска в съответствие с желанието на местното население. Правителството на Анди Бърнам е под отделен натиск да покаже убедителен финансов път към поетите в НАТО ангажименти, а настоящият канцлер Джон Хийли трябва да съчетае тези разходи с останалите бюджетни приоритети. Буенос Айрес от своя страна вече превърна колебливите сигнали от Вашингтон в аргумент за подновяване на дипломатическата си офанзива за Малвините.