Междинните избори в САЩ се оказаха болезнен шамар за Доналд Тръмп и исторически пробив за Демократическата партия. След поредица от победи в традиционно републикански щати демократите си осигуриха контрол над Сената и Камарата на представителите, превръщайки последните две години от президентския мандат на Тръмп в изпитание за неговата власт и способността му да управлява.
Резултатите надхвърлят дори най-оптимистичните очаквания на демократите. Партията спечели в Тексас, Канзас, Южна Каролина, Айова, Северна Каролина и Охайо – щати, които само преди две години подкрепиха Тръмп с убедителна преднина. Особено впечатляващи са победите на Джеймс Таларико в Тексас и Адам Хамилтън в Канзас, които показват, че политическата карта на Америка може да се променя много по-бързо, отколкото на администрацията на Тръмп й се иска.
Президентът, типично в негов стил, побърза да се дистанцира от поражението. В публикация в собствената си социална мрежа „Трут соушъл“ Тръмп напомни, че самият той не е бил кандидат на изборите, и заяви, че ако името му присъствало в бюлетината, републиканците щели да победят „със разгромно превъзходство“.
Това е любопитна защитна стратегия за президент, който само дни по-рано призоваваше избирателите да гласуват така, сякаш лично той участва в надпреварата. Когато победата изглеждаше възможна, Тръмп беше лицето на кампанията. Когато дойде поражението, се оказа, че не е бил кандидат.
Републиканските крепости падат
Най-силният сигнал за промяна дойде от Тексас. Демократът Джеймс Таларико победи подкрепяния от Тръмп Кен Пакстън с над 12%. Подобен резултат до неотдавна изглеждаше почти немислим в щат, в който демократите не са печелили щатски избори от повече от три десетилетия. През 2024 г. Тръмп спечели Тексас с голяма преднина, но този път избирателите изпратиха съвсем различно послание.
В Канзас Адам Хамилтън стана първият демократ, избран за сенатор от щата от близо век насам. Победата му над републиканеца Роджър Маршал е особено символична – Канзас, който през 2024 г. подкрепи Тръмп с 16%, вече не изглежда като сигурна територия за Републиканската партия.
В Южна Каролина демократката Ани Андрюс победи републиканската сенаторка Дарлайн Греъм. В Охайо бившият губернатор Шеръд Браун си върна сенаторското място, загубено през 2024 г., а в Северна Каролина бившият губернатор Рой Купър надделя над републиканеца Майк Уотли.
Демократите постигнаха успехи и в други щати. Джон Ософ спечели преизбирането си в Джорджия, а Крис Папас поведе в Ню Хемпшир. Във Флорида републиканката Ашли Мууди запази мястото си, но с преднина, значително по-малка от очакваната. Дори там, където републиканците оцеляха, резултатите показват, че политическата им броня вече не е толкова здрава.
В Мичиган прогресивният демократ Абдул Ел-Сайед победи Майк Роджърс и стана първият мюсюлманин, избран в Сената на САЩ. Победата му е важна не само заради историческия пробив, но и защото демонстрира, че прогресивните кандидати могат да печелят в конкурентни щати, въпреки огромните финансови ресурси, мобилизирани срещу тях.
Резултатът е политическо земетресение. Демократите си осигуряват мнозинство от приблизително 55 на 45 места в Сената, а очакванията са да преминат границата от 240 места в Камарата на представителите. Така партията получава не просто възможност да блокира инициативите на президента, а и инструментите да определя законодателния дневен ред.
Икономиката, Иран и цената на президентската самоувереност
Никак не е чудно, че толкова много избиратели обърнаха гръб на републиканците. Причината се крие в комбинацията от икономическо недоволство, външнополитически рискове и нарастваща умора от стила на управление на Тръмп.
Високите разходи за живот останаха сред най-чувствителните теми за американските домакинства. Митата, представяни от президента като инструмент за защита на американската индустрия, породиха опасения от допълнително поскъпване на основни стоки. Войната с Иран, която започна през февруари, допълнително изостри ситуацията, като повиши цените на горивата и увеличи икономическата несигурност.
Според екзитполовете около половината избиратели възприемат междинния вот като възможност да накажат президента. Приблизително три четвърти от анкетираните са заявили недоволство или гняв от посоката, в която се движи страната, а 70% са подкрепили по-силен контрол на Конгреса върху изпълнителната власт.
Тези числа обясняват защо кампанията на Тръмп, която се опираше на личната му популярност сред републиканците, не успя да мобилизира достатъчно широка подкрепа. Президентът превърна изборите в референдум за собственото си управление, а избирателите се възползваха от възможността да дадат оценка.
Тръмп заяви пред „Ню Йорк Таймс“, че е готов да приеме резултатите и да работи с демократите. „Вероятно ще намерим начин да постигнем някакво споразумение“, каза той. Но готовността за компромис ще бъде поставена на сериозно изпитание.
С демократическо мнозинство в двете камари администрацията ще се изправи пред засилен парламентарен контрол, разследвания и изслушвания. Демократите ще могат да изискват документи, да призовават представители на администрацията и да ръководят ключови комисии. Контролът над Сената им дава и значително влияние върху назначенията на федерални съдии и висши държавни служители.
Това не означава автоматично отстраняване на президента от взимането на решения. Камарата на представителите може да задейства процедура по импийчмънт, но осъждането и отстраняването му изискват мнозинство от две трети в Сената. Това е праг, който демократите не могат да достигнат сами.
За Тръмп обаче има по-сериозна опасност от юридическите процедури. Загубата на Конгреса може да отслаби влиянието му върху собствената партия, особено ако републиканските законодатели започнат да се дистанцират от него в опит да оцелеят политически.
Впрочем за демократите победата носи и риск. Те трябва да докажат, че могат не само да се противопоставят на Тръмп, но и да предложат решения на проблемите, които доведоха до недоволството на избирателите. Лидерът им в Сената Чък Шумър заяви, че приоритет ще бъдат високите разходи за живот и борбата с корупцията.
През следващите две години до президентските избори и двете партии ще покажат какво могат. Демократите ще трябва да превърнат изборната победа в реални резултати, а Тръмп ще бъде принуден да управлява без надеждна подкрепа в Конгреса. Началото на края на политическата му доминация вече изглежда възможно. Но дали това ще е и краят на президентството му, ще зависи не само от разследванията във Вашингтон, а и от способността на демократите да оправдаят доверието, което получиха от американските избиратели