В държава, където абсурдът е национален фолклор, това е най-логичният ход

В нашата страна, където реалността често прилича на скица, рисувана от човек, който е забравил очилата си, политиците обичат да вадят карти. Географски, таро, етнически… Въпросът е коя, кога и срещу кого.

И ето че Делян Пеевски стигна до момента, в който реши, че е дошло време да размаха етническата. Изваждал я е неведнъж неговият учител Ахмед Доган. Но времената се промениха. И картите май вече не работят.

Първо, защото протестиращите днес млади хора не са срещу българските турци, нито срещу българските мюсюлмани, нито срещу когото и да било, освен срещу скуката и износения модел на прехода.

Второ, защото самият Пеевски носи българско име. Стратегически пропуск! Как да управляваш партия с тюркоезични етнически корени, когато самият ти звучиш като председател на ловно-рибарско дружество в Елхово?

Но тук влиза надеждата.

Защото Пеевски има ход!
И той е да стане българският Мохамед Али.

Не на ринга, разбира се. На политическата сцена, където ударите са по-безшумни, но и по-жестоки.

Някога Касиус Клей стана Мохамед Али и светът го запомни.
Пеевски може да стане… Джейлян Джейлян.

Политиката обича спектакли, а Пеевски обича политиката!

Името е важно. Името е всичко.
А „Джейлян Джейлян“ звучи като политик, който едновременно може да ръководи партия, да играе в сериал и да рекламира минерална вода. Леко е, музикално е, запомня се. И най-важното – прилича на рожденото му име „Делян“, което значи, че хората няма да се объркат, ако ги събудят посред нощ и ги питат кой ги управлява.

Ако към това добавим и двамата негови вече утвърдени колеги – Байрам Байрам и Хамид Хамид – се получава триумвират, който звучи като анадолски фолклорен ансамбъл, но всъщност е политическо ядро.

Така Пеевски – пардон, Джейлян Джейлян – ще постигне три неща:

  1. Ще запълни стратегическия пропуск, че се казва Делян.
  2. Ще влезе в политическия етюд с ново самочувствие.
  3. Ще стане вайръл, което в наши дни носи по-голям дивидент от членството в каквато и да е партия.

И накрая, когато историята седне да обобщи всичко, което е видяла по нашите земи, тя ще се усмихне с разбиране.

Защото в страна, където абсурдът е национален фолклор, най-логичният ход е:
Делян Пеевски да стане Джейлян Джейлян.

На снимката: Някога Касиус Клей стана Мохамед Али и светът го запомни

Стефан Минчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *