Издирваният адвокат и бивш следовател Петьо Петров-Еврото е оправдан за документна измама в казуса „Осемте джуджета“ с изчезналите няколко килограма злато и 550 000 евро от Явор Златанов и семейството му, защото за да има измама, прокурорите Дилян Деянов и Кирил Пейчинов трябва да са били заблудени с представените им документи, за да върнат ценностите на други, а не на собствениците. Според съда обаче няма как те да са се заблудили, а просто грешно са преценили. Това пък освобождава и тях от отговорност, тъй като не могат да бъдат съдени за правната си преценка.
Така накратко могат да бъдат обобщени мотивите на Софийския градски съд (СГС), обясняващи развръзката по делото за документна измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай, за която Петьо Еврото беше оправдан на първа инстанция. Съдът го призна за виновен единствено за това, че като подбудител и помагач е склонил Илия Златанов и Димитър Ламбовски да ползват неистински документи, които да представят пред прокурори от Специализираната прокуратура, за което го освободи от наказателна отговорност и го глоби с 2556 евро.
Делото срещу Петров се гледа задочно, след като беше пратен на съд през 2024 г. за иззетите огромни суми пари, злато и скъпи монети от Златанови. Според обвинението Петров е използвал осем фактури, на които бил придаден вид, че са издадени от германска фирма, както и договор за предоставяне на пари за отговорно пазене. На този договор бил придаден вид, че е подписан от Явор Златанов и че той е получил за отговорно пазене 650 000 евро от Димитър Ламбовски.
Прокуратурата твърди, че с тези документи Петьо Петров е получил 147 монети на обща стойност над 106 000 лева и едно златно еднокилограмово кюлче за близо 110 000 лева, собственост на Явор Златанов, както и 550 000 евро на роднините му, като общата стойност на имуществото беше оценена на над 1,3 млн. лева.
Това се случило, след като Илия Златанов имал спор със сина си за семейния бизнес с фирмата „Изамет“ и потърсил помощ от Петьо Еврото, който обещал да помогне срещу сериозен дял, но накрая взел всичко, а историята беше разплетена след оплакване тъкмо от бащата Златанов пред „Антикорупционния фонд“. До разправата със семейството се стигна, след като Явор Златанов беше арестуван, а с близките му бяха обвинени за участие в престъпна група, което е дало основание да бъдат иззети като веществени доказателства златото и парите.
Първоначално обвинения бяха повдигнати на Петьо Еврото, бившата му съпруга Любена Павлова и на прокурорите Дилян Деянов и Кирил Пейчинов, тъй като единият е върнал иззетото от Явор Златанов и близките му злато – на баща му, а другият предал 550 000 лева на Димитър Ламбовски, въпреки че са били иззети от сейф на майката на Явор Златанов – Юлия. Двамата прокурори бяха обвинени в престъпление по служба, но делото срещу тях беше прекратено и те се върнаха на работа, а след това прокуратурата оттегли и обвиненията срещу Любена Павлова, за която стана ясно, че през годините активно е подпомагала дейността на Петьо Еврото.
Защо няма нито документна, нито обикновена измама
Първо, съдия Мирослав Георгиев от СГС обяснява, че за да е налице измама, някой трябва да бъде въведен в заблуждение и да се разпореди с имущество в полза на дееца или на другиго. В случая това означава, че двамата прокурори би трябвало да бъдат въведени в заблуждение от Петьо Петров да предадат парите и златото на него или на други, а не на Явор Златанов и близките му.
След това съдът посочва, че за да има заблуждение, е необходимо деецът да създаде неправилна представа у измаменото лице относно правното основание или условията, при които то ще осъществи акта на имуществено разпореждане. Т.е. представените на двамата прокурори осем фактури и договор за отговорно пазене, трябва да са създали у тях това измамно правно основание.
„Именно тази невярна и неправилна представа е от съществено значение за вземането на решение от измамения за разпореждане с имуществения предмет, а именно – ако измаменият не е формирал такава представа, той не би се разпоредил с имуществото“, пише съдът.
В случая обаче Петьо Петров е обвинен конкретно за документна измама, което предполага за заблуждението да е използван документ с невярно съдържание, неистински или преправен. Прокуратурата обаче е записала в обвинението, че фактурите и договора за отговорно пазене са едновременно и неистински, и с невярно съдържание. Тук съдия Георгиев напомня, че ако един документ е неистински (не е съставен от записания като негов автор), той винаги ще е с невярно съдържание и посочва, че няма как обвинението да е правилно формулирано. Затова съдът оправдава Петров първо за това, че е използвал документи с невярно съдържание.
След това СГС напомня, че при документната измама е нужно имущественото разпореждане да следва пряко от използването на инкриминирания документ, който сам по себе си дава правното основание за разпореждането. Като такъв пример съдията посочва използването пред банков служител на неистинско преводно нареждане, с което се нарежда сума от сметка на лицето, сочено като наредител, по друга сметка.
В случая прокуратурата твърди, че такива документи са неистинските фактури за купени монети, на които е даден вид, че са от германска фирма, както и на договора, на който е даден вид, че е подписан между Димитър Ламбовски и Явор Златанов. Според обвинението, след като тези документи са представени на двамата прокурори, те са им дали основание да постановят връщането златото и парите на Илия Златанов и на Ламбовски.
Според съда обаче връщането на златото и парите не е „пряка и непосредствена последица от самото представянето на тези документи“.
Действията на прокурорите – загадка и грешна преценка
След това съдът вече анализира и действията на прокурорите Пейчинов и Деянов, които бяха свидетели по делото. Според съдия Георгиев връщането на ценностите не следва пряко от представените неистински документи, тъй като при всички случаи прокурорът е длъжен да прецени много обстоятелства и да отговори на много въпроси, за да реши да постанови връщането. За това според съда и обективно в случая не може да се говори за документна измама.
Той пак подчертава, че казусът няма признаци и на обикновената измама, „защото няма как в конкретната хипотеза прокурорът, като решаващ орган (в случая свидетелите Деянов и Пейчинов) да бъде въведен в заблуждение чрез представяне на неистински фактури и неистински договор за предоставяне на финансови средства за отговорно пазене“. Съдът напомня, че това е така, защото прокурорът разполага с материалите по делото и следва да формира становището си не само след запознаване с молбата и приложенията към нея, а след преценка на материалите по делото, която трябва да обхване редица въпроси.
След това съдът описва тази процедура. Първо, прокурорът трябва да прецени дали веществените доказателства са нужни за разследването и дали са предмет или средство за извършване на престъплението. Едва когато и ако реши, че могат да бъдат върнати, той трябва да съобрази на кого да ги върне. Тук съдът напомня, че веществените доказателства се връщат на този, от когото са отнети, ако е техен собственик или ако ги владее с правно основание.
В случая пък монетите и златните кюлчета са били отнети от Явор Златанов, а сумата от 550 000 евро била в банков сейф, ползван от майка му. Това означава, че при евентуално връщане, те са първите, за които прокурорът да прецени дали трябва да ги получат. Искането за връщане на ценностите обаче дошло от Илия Златанов и Ламбовски.
Тук започват и въпросите за поведението на двамата прокурори, които за съда остават загадка. Първо, неясно за съда остава как и защо прокурор Деянов е решил, че монетите и златото на Явор Златанов трябва да бъде върнато на баща му, само заради молба и показаните неистински фактури от Германия, които овен това пък и не доказват собственост. Съдия Георгиев отново посочва, че в случая прокурорът не е действал в заблуждение, а това било въпрос на правна преценка.
Той пише, че не му е ясно как е извършена тази правна преценка, защото в постановлението на прокурора няма мотиви и не се разбира защо нещо иззето от сина, трябва да се върне на бащата.
„За съда остава загадка по какъв начин свидетелят Деянов е достигнал до решението, че свидетелят Илия Златанов е правоимащо да получи процесните монети и плочки от жълт метал лице“, пише СГС.
В мотивите се казва, че единствените доказателства по този въпрос са показанията на самия Деянов, в които той казал, че приел Илия Златанов за собственик заради представените фактури и собствените му твърдения.
„При това положение обаче, не тази невярна представа е основанието за връщането на вещите на свидетеля Илия Златанов, а погрешната правна преценка“, приема съдът. Според съдия Георгиев става въпрос за правна преценка, защото в случая е имало ситуация на спор за собственост между бащата, който иска ценностите и сина, от когото са отнети.
„Именно това е и ключовото в случая, тъй като, независимо от заблуждението си, че фактурите и показанията на свидетеля Илия Златанов сочат, че той е собственик на тези вещи, при наличието на данни, че свидетелят Явор Златанов също претендира да е такъв, свидетелят Деянов е следвало да съобрази, че е налице правен спор, който той, като прокурор, не е компетентен да разрешава“, напомня съдът и добавя, че в такъв случай веществените доказателства се пазят, докато не се произнесе съдът.
„Ето защо, съдът прие, че не заблуждението му относно истинността на фактурите и правото на собственост е причината за решението на свидетеля Деянов, а грешната правна преценка. Дали тя е резултат от непознаване на закона, лошо познаване на закона или неправилното му тълкуване е без съществено значение, като важното е, че се касае за неправилно правно решение, обективирано в незаконосъобразен прокурорски акт“, пише СГС и така стига до извод, че погрешно прилагане на правото, а не заблуждение, е накарало Деянов да върне златото на Илия Златанов.
Същите изводи съдия Георгиев прави и за поведението на прокурор Пейчинов при връщането на плика с иззетите 550 000 евро на Ламбовски.
СГС отново посочва, че представеният договор не води автоматично до предаване на иззетите пари, защото прокурорът е трябвало да прецени дали това са същите пари, които Ламбовски твърди, че е дал на Явор Златанов. От протокола по делото, с който прокурорът би трябвало да се е запознал, ставало ясно, че парите не са иззети от сейф на Златанов, а били в такъв на майка му, което отново води до спор за собственост върху иззетата сума. И тук обаче единствено доказателство остават пък показанията на самия Пейчинов, който казал, че така преценил заради представения му договор.
„И тук се касае за грешна правна преценка, дължаща се на непознаване или лошо знаене на закона и именно това е основанието за връщането на парите, а не заблуждението, че те са собственост на лицето, което иска връщането им“, мотивира се съдът, за да приеме, че и в двата случая не става дума за измама.
Еврото не е трябвало да е единствен подсъдим
В крайна сметка, съдът все пак признава, че Петьо Еврото е извършил престъпление, като е склонил и подпомогнал Илия Златанов и Димитър Ламбовски да ползват неистинските документи, за които обаче няма данни кой е съставил или поръчал да бъдат изготвени.
Наказанието му пък е само глоба, тъй като става дума за леконаказуемо документно престъпление – до 2 години затвор, от което съдът приема, че няма нанесени имуществени вреди, Петров не е осъждан, не е извършил престъплението пиян, дрогиран, спрямо орган на власт. Т.е. налице са са условията да бъде приложен чл. 78а от Наказателния кодекс за освобождаване от наказателна отговорност.
В мотивите си съдът посочва, че не споделя становището на прокуратурата, че Илия Златанов и Димитър Ламбовски не са съзнавали, че извършват престъпление и „се явяват оръдия на подсъдимия“.
„Напротив, съдът намира, че всеки един от тях е действал при пряк умисъл и, че в случая е наказателноотговорен за деянието, което е осъществил“, казва съдия Георгиев. Според него Илия Златанов е бил наясно, че монетите и златото не са били негови, защото не ги е купувал, но гледал на тях като на нещо, което му се дължи, за да бъде компенсиран за свои пари, които смятал, че синът му Явор неправомерно е прехвърлил от негова в своя сметка.
По отношение на Ламбовски, от неговите показания става ясно, че той се съгласил да участва в схемата, защото Петьо Еврото го заплашил, че иначе ще бъде арестуван. Ламбовски бил подсъдим за закана с убийство към двама души, които заплашил с думите: „Ще ти пръсна мозъка“, „Ще ви избия“, както и за увреждане на имущество – камери и лампи в жилищна кооперация. По това дело районният съд го осъдил условно, но то стигнало до СГС. През март 2020 г. Петьо Еврото заплашил Ламбовски, че присъдата му ще да стане ефективна и мярката му за неотклонение ще бъде променена в постоянен арест, ако не направи, каквото му казва. Така той се съгласил, а проверка на „Лекс“ показа, че месеци по-късно, в началото на 2021 г., градският съд е отменил присъдата заради съществени нарушения в обвинителния акт, като е върнал делото на районния съд, който да го прекрати и върне на прокуратурата. След това е бил внесен нов обвинителен акт срещу него и делото пак е в съда.
В тази връзка съдия Георгиев казва, че Ламбовски действително може да е изпитал страх, че Еврото ще изпълни заканата си, но тогава е трябвало да се обърне към МВР и прокуратурата, вместо да върши документното престъпление, към което е бил склонен. Според СГС и Илия Златанов, и Ламбовски са действали с пряк умисъл.
„Това, че прокуратурата е счела, че те не трябва да носят наказателна отговорност за извършеното, а следва да бъдат привлечени само като свидетели в процесния казус, не обвързва съда при преценката му за това дали те са участвали в извършването на деянията, част от продължаваната престъпна дейност, като съучастници (посредствени извършители) на подсъдимия“, мотивира се съдът.