Освен това пазим путиновия министър на спорта и „Толятихимбанк“.
Два метровагона пред бракуване и за малко тор. По тези две причини България е искала изключването от 21-вия пакет санкции на ЕС срешу Русия един от собствениците на руския производител „Метровагонмаш“ – олигарха Искандер Махмудов, и на регионалната руска банка „Толятихимбанк“.
Правителството на ПБ иска още под ударите на санкциите да не попада и Михаил Дегтярьов – министър на спорта на Русия и едновремонно с това председател на Руския олимпийски комитет (РОК).
Това се разбра днес от отговорите на министърката на външните работи Велислава Петрова-Чамова на два въпроса в рамките на парламентарния контрол. Те бяха зададени от депутите Христо Гаджев от ГЕРБ и Божидар Божанов от ДБ.
Че България се е опитала да спаси спортния министър и банката се разбра едва днес с двата въпроса – такава информация до момента не е излизала от Външно. Не се разбра обаче кои български институции са поискали дерогацията за тях, тъй като Петрова-Чамова категорично отказа да отговори, въпреки многократните подканяния на питащите. Оправда се обаче, че МВнР имало само координационна функция.
В крайна сметка и Дегтярьов и „Толятихимбанк“ бяха санкционирани въпреки българските резерви. Махмудов обаче бе спасен.
„Брюксел уважи резервите на България за три физически лица – руския патриарх, собственика на „Лукойл“ Алекперов и председателя на обединението, което снабдява мотористите на софийското метро с резервни части – Махмудов. И искам да е ясно, че тук не става въпрос за личности. Става въпрос България да отстоява своите национални интереси в областта на енергетиката, на транспорта, така, както правят други държави – членки на Европейския съюз“ – мотивира през юли премиерът Румен Радев резервите ни по отношение на един от собствениците на „Метровагонмаш“. А днес Гаджев помоли външната министърка да не повтаря „глупостите“ му в своя отговор.
По думите на Гаджев (и по информация на столичния Метрополитен) от доставените от компанията вагони, са останали (с нужда от руска резервна поддръжка) двата най-стари, като предстои догодина те да бъдат бракувани. Следователно, дерогация не е била нужна. Такава не е била и искана нито от столичното дружество, което управлява метрото – „Метрополитен“, нито от общината. Така че по чие предложение и в защита на какъв държавен интерес България е поискала Махмудов да бъде изваден от санкционния списък – попита Гаджев.
„Позицията на България по отношение на санкциите се формира въз основа на становища на компетентни национални органи и единствената и цел е да защити българския интерес“, заяви в отговор Петрова, повтаряйки на няколко пъти компетентни органи, компетентни институции без да назове нито една от тях.
И атакува:
„По отношение на предложението, че въвеждане на ограничение спрямо Искендер Махмудов като собственик на компанията „Трансмашхолдинг“ („шапка“ на Метровагонмаш“) би могло да засегне българските икономически интереси с оглед използването на България на дерогации от санкциите на ЕС за руската компания „Метровагонмаш“ – интересно е, че именно по време на правителството на ГЕРБ за тази компания е била поискана дерогация. Явно тогава сме смятали, че е имало риск за българския интерес. Трудно е да се разбере защо сега не смятате така.“
Правим ли разлика между дерогация за компания и дерогация за един съдружник в компания? – отвърна на свой ред депутатът от ГЕРБ. („Метровагонмаш“ е в санкционния списък от 2023 г., – б.р.). И уточни, че поисканата през 2024 г. от България дерогация е за компанията, а не за лицето Махмудов, като то е постъпило от столичния „Метрополитен“ и Столична община в Министерство на икономиката и МВнР. Кой ваш министър колега го казал? Или е дошло от институциите? – поиска да узнае пак Гаджев чия е била инициативата и с какви мотиви.
– Сам споменахте компетентните институции, МВнР само координира…
– Кои? Кои? – чу се от депутатските банки.
– Вие току-що споменахте министерствата… – пак не даде еднозначен отговор Петрова-Чамова.
Последва въпросът на Божанов. Позовавайки се на неофициална информация той попита вярно ли е, че в рамките на обсъждането на 21-вия пакет санкции сме искали и изваждане на спорния министър на Русия и на една руска банка, която е част от група, която произвежда основен елемент за боеприпаси.
„Процесът за решение по линия на санкции не се включва в Съвета по европейски въпроси, налага се да се следва процедура, в която има становища на всички компетентни институции и министерства…“ – започна пак Чамова. Но все пак този път призна:
Имали сме резерви по всключването на Михаил Дегтярьов в списъка заради „отсъствие на конкретен принос на лицето към военните действия, както и факта, че такава мярка не може да допринесе за спирането на войната“.