Текст за света, какъвто го вижда „Прогресивна България“
— Кой бяга в този късен час?
— Аз бягам — каза олигархията.
— Не зная как си се решил…
— Изплаших се! От Прогресивната България.
Вие се питате какво е това словоблудство с Бърнс? Но аз не съм виновен. Олигархията наистина бяга – подобно на Ивет Лалова, на калабалък, като при Джиро д’Италия. Не вярвате? Ето: „Министър Иван Шишков: Държавата влиза в ролята си, олигархията се разбягва“ (24 юни, пресцентър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – разяснения за „Баба Алино“).
Обаче и друг бяга. Този път не от България, а към. И пак поради „Баба Алино“: „Имаме повишено доверие към българските правоохранителни органи. Вместо да издирваме лица по територията целия свят, голяма част от тях идват доброволно, съдействат“ (23 юни:, министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев – осведомява за не-олигарха Невзоров).
Новини има и от животинския свят.
Бутилката с мляко е при кравата,
кюфтето е от „конкретното животно, от което то е дошло“. (6 юли, министърът на земеделието Пламен Абровски). Ами цените? Падат, разбира се, поради кошницата с грижа. „Условието на правителството е минимум шест месеца участие, минимум 30 продукта и минимум 15% отстъпка“, казва Абровски. Какво става при неизпълнение на туй чудно условие, възможни ли са въобще условия в една доброволна инициатива, каквато е „кошницата“… – историята мълчи.
И на бюджетния фронт нещата са наред. „Аз твърдя, че те не са замразени, а запазени“, казва за детските плащания социалният министър Наталия Eфремова.
Но пиар ли е всичко това? Хич. „Вярвам, че е по-добре да си свършим работата, вместо да създаваме излишен медиен шум“. Вярващият човек е самият Демерджиев, а ние всички гледаме дроновете на ГДБОП и също му вярваме.
Но „Прогресивна България“ осигурява прогрес не само в сегашно време. Тя размества и миналото, за да направи по-добро бъдещето. Как? Ами така: Пролетта „Лукойл България“ била пред затваряне. Партията идва на власт и
спасява народ, пазари, бензин, керосин…
Никой никога не е чул за затваряне на рафинерията обаче. Нима е възможно да остане тайна?! Тайна било, понеже предишните управляващи не казали, а настоящите нямало какво да казват, те просто спасили една рафинерия и един народ.
Цялото това тайнство осветли вицепремиерът и министър на икономиката Александър Пулев пред Цветанка Ризова. Пулев я убеди в тоталното спасение на всичко: язовирите са избавени от кражби, асфалтът от косене, Шумен от инвеститорски недоимък, спасени са всичките инвестиции в България, чиновниците са лишени от джипове. „Показваме нова цялостна визия!“, рече Пулев.
Визията определено е сменена за „Боташ“.
Перфектният договор се оказа неперфектен –
проблемът излезе в опонентите, които „не пожелаха политически да променят параметрите, за да го използват като политическа дъвка и да атакуват персонално Радев“ (депутатът Петър Витанов). „Толкова е просто!“, недоумява Витанов. Прав е – какво да е, ако не мегапросто?
Но най-прости са нещата при Бърнс. Там никой не бяга, ами чука на вратата нощем. Чука Финдли. Историята изцяло е любовна:
— Ни дума някому за туй.
— Ни дума! — каза Финдли.
Тъй и с „Прогресивна България“. Никой да не е посмял да каже дума, че всичко туй е пълен въздух!
Диян Божидаров, Сега