Да украсим казаното със знаменития лаф на Майк Тайсън: “Всеки има план, докато не отнесе един в зъбите”
Местните политгадателки полека-лека взеха да се свестяват от тежкия нокдаун, в който бяха изпаднали в нощта след изборите. Чуха се вече и някои обяснения за случилото се. Изглежда, започват да се прегрупират около едно оправдание: срамното им издънване се дължало на забраната да се правят сондажи в последните няколко дни преди изборите, а тъкмо тогава публиката масово изперквала и нито една социология не би могла да се справи с това нейно състояние.
Това може да се каже и не толкова любезно. Всъщност, на 19 април Народът си го върна тъпкано на гадателките за всичките им провали през годините. Провали, на които в немалка степен се дължеше очевидното отегчение на публиката от тукашната ерзацполитика, то пък в последните години преля в открита ненавист – включително и към онези, които упорито се опитваха да продават нелепите опити за политиканстване като нещо нормално, а покрай това да пласират някак и себе си.
Да украсим казаното дотук със знаменития лаф на Майк Тайсън: „Всеки има план, докато не отнесе един в зъбите“. Само дето Майк, умилително наричан „Животното“, имаше предвид някое „негро“, негов събрат от Куинс или Харлем – и нямаше да се задоволи само с един тупаник, ако беше получил поне бегла представа за шегите на тукашните гадателки.
Впрочем, не ви ли се струва, че повечето от нещастниците, които се отъркват в нашенската политика, са отнесли доста пердах още от най-ранната си възраст? Малтретирани са били по всевъзможни поводи, а когато и това не е помогнало, започнали да ги пердашат и без повод и причина. Отгоре на всичко, изглеждали толкова безнадеждни, че дори не правили опит да ги третират с някакви препарати или лекове, които да ги облагородят поне в някаква степен. И те си расли като напълно свободни пичове – така нарича простолюдието най-упоритите плевели, битката с които е изначално загубена.
Какво се случва обаче с една политика, която е пренаселена с „пичове“? Тия дни ме налазва манията да задавам въпроси, до чиито отговори не можем лесно да се доберем, ако въобще успеем да стигнем до нещо, което да изглежда поне донейде смислено и логично. Веднъж цитирах един от емблематичните лафове на Сержо Леоне: „Първо отговора, след това въпросът!“ И тогава, и сега не съм сигурен, че разполагам с някакво поне приблизително достоверно обяснение, което да отключи енигматичната фраза на прочутия италиански режисьор.
И тъй, какво се случва с една политика, която е пренаселена с „пичове“ – чието единствено предназначение е да я тровят? Какво? Да направим този въпрос още по- невъзможен: каква щеше да е България без политиците си? Ето един отговор, който като че ли изглежда донейде подходящ: може би България нямаше да е толкова поспалива – тя така си и изглежда, каквото и да се случи наоколо и със самата нея, сякаш току-що се е събудила, разтрива си зъркелите – може би се надява, че това ще ù помогне да ви разбере по-добре.
Тази поспаливост е една от главните причини тя вечно да закъснява – с каквото и да се захване. Дори нашите цигани, на които продължаваме да гледаме пренебрежително, тотално я изпревариха: държавата дори още не беше сънувала, че ще членува в някакъв Европейски съюз, когато нашите манговци вече се бяха настанили в подлезите на Виена и Берлин и никой не беше в състояние да ги разкара оттам, с тези малки лагери те бяха изнесли своята/нашата България направо в сърцето на Европа. Не бива да се подценяват тези миниатюрни териториални завоевания – особено, като се има предвид, че по същото време бъдещият български президент Плевнелиев също спеше в колата си по различни германски паркинги.
А България/държавата още се озърташе с гурелясълите си очи и поспаливо изчисляваше нещо. Нещо, което – както винаги – далеч не беше най-важното. Сетне дойде времето на сметките с европейските пари и пак България ги правеше най-мудно. Толкова мудно, че да изглеждат като подаяния. А тя си ги беше авансово компенсирала – само покрай една-две от аферите на крадливите си политици.
Стана вече дума, че политгадателките започват да се освестяват, изтупват от себе си белезите от жестокият побой, който им нанесе пределно щедрата към Радев публика – и почти са готови за нови прозрения. Започнаха да умуват, какво ще се случи с Радев, след като той не е „вкоренен“ в местната власт – а местните избори след около една година ще бъдат първото изпитание, на което ще бъде подложен той. Още нямат, скоро няма и да имат, отговор на въпроса, защо Радев насмете всички – а вече се прозяват около залеза му. Очевидно солидно са вкоренени в навиците си, това се отнася и до тия от Политическата Секта – и те също никога няма да се вгледат в едно далеч по-важно „Вкореняване“ – това в Забравата.
Наскоро, в дописката си „Побъркай го окончателно“ споменах за Меглена Кунева – и за вкореняването ù в едно отблъскващо и наистина брутално Неприличие.
Няма по-ценно достояние за подобни хора от Забравата – това Зло, което в българската си версия има унищожителна сила. Кунева е основна фигура в аферата около насилственото и съвършено безпричинно закриване на трети и четвърти блок на Атомната централа „Козлодуй“. По същото време, в съседна Румъния започва строителството на атомната централа „Черна вода“. Инвеститор е френската банка „Париба“. „Козлодуй“ и „Черна вода“ ще се конкурират за водеща роля в региона в областта на енергетиката. Българска централа е брутално осакатена – трети и четвърти блок са закрити. А Кунева става член на борда на директорите на „Париба“. Едно кратко отклонение с коментара на читателя Русчо Янков за дописката ми, цитирам го дословно: „Здравей, Кеворк! Винаги съм се възхищавал на твоята обективност, но този път се налага да те коригирам. Става дума за блокове 1-4 на АЕЦ Козлодуй. Приписват загубата им на Меглена Кунева, но това не е вярно!!! Те бяха обречени от Соломон Паси, който на 6.11.2002 година, еднолично затвори преговорите по глава „Енергетика“ от договора за присъединяване към ЕС. С това си действие, постави в небрано лозе президентът Първанов, който два дни по-късно беше на първо посещение в Брюксел и една от основните му теми беше защитата на блоковете.
Вместо да вкарат Паси в затвора, където му е мястото за държавна измяна, те се договориха да направят Меглена Главен преговарящ и да му отнемат тази функция. Така се роди великата мисъл на „царя“: нищо не е договорено, докато окончателно не е договорено. Но блокове 1 и 2 бяха спрени на 31.12.2002 година, а обещанието на Сакса остана нереализирано от него, не от Меглена. Мъже – мерзавци!“ /край на цитата/.
Паси с нищо не може да ни изненада: той е програмиран да праща на майната му всичко Българско. Кунева не е по-различна – и френската банка „Париба“ добре е преценила това. Аферата с Трети и Четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй“ е безспорният шедьовър на Неприличието, което Българската държава – завладяна още тогава от местните еничари на чужди търгаши – покорно преглъща. Тази афера е и образцовият пример за Вкореняването на управниците ни в Цинизма – едно отвратително пропадане, което обаче очевидно изглежда в очите им като напълно естествен процес. Тя е и едно от най-грозните свидетелства за окончателния Морален Разпад, в който затънахме, поощрявани от евробакалите от Брюксел.