Традиционни енергийни монополи и финансови гиганти, които инвестират във вятърни и фотоволтаични централи, са основните бенефициенти на „Зелената сделка“. Затварянето на въглищните централи оставя десетки хиляди обикновени хора на улицата. В същото време около 180 от над 200 милиарда субсидии за новите възобновяеми енергийни източници се усвояват от огромни компании.
Сигурно са правилни аналогиите с общата селскостопанска политика на Съюза, която също концентрира лъвския пай от субсидиите за шепа фермери и ги прави милионери, а в същото време селскостопанските райони на Съюза се обезлюдяват. Но в случая очевидно има значение и друго. Тези огромни средства са цената, която брюкселските чиновници плащат, за да спечелят на своя страна изключително влиятелните лобита на едрия европейски капитал във финансите и енергетиката.
По този начин се осигурява политическата подкрепа на влиятелните фактори в Общността за сметка на обикновените хора – потребители на ток и участници в европейския трудов пазар. От една страна, те плащат по-скъп ток, а от друга – на мястото на базовите мощности, които осигуряват десетки и стотици хиляди работни места, а в европейски мащаб дори милиони, идват новите ВЕИ мощности, които не осигуряват почти никаква заетост.
Нещо повече, дори инвестициите в изграждането на ВЕИ мощности и батерии за съхранение на енергията, както и субсидиите за тях, естествено, до голяма степен се усвояват от китайските производители. Китай държи 95% от пазара за фотоволтаици и 80% от пазара за батерии. На пръв поглед китайският дял в производството на готови вятърни централи е малък, но при тях около 70% от компонентите са китайски.
Политиката на брюкселските чиновници ни оставя в абсурдна ситуация. Огромни пари на европейските данъкоплатци финансират директно и индиректно китайската икономика, за да може Европа да реализира „Зелената сделка“. Същата сделка е безсмислена и от екологична гледна точка, тъй като само Китай и съседите му в Източна Азия за по-малко от 10 години ще открият 2 до 3 пъти повече енергийни мощности на въглища от тези, които ние в Европа ще закрием.
На следващо място обаче всички тези европейски усилия за китайския просперитет трябва да бъдат база за революционна електрификация на Европа, за да стане нашият континент независим от изкопаемите горива. Разбира се, по някаква странна брюкселска логика ние първо ще го направим независим от въглищата – единственото изкопаемо гориво, с което Европа разполага във внушителни количества.
Най-абсурдното в тази ситуация е, че същите европейски чиновници, провеждащи тази безсмислена политика, виждат своите усилия като някаква база за реиндустриализация на Европа и модернизация на европейската икономика. От европейските държави, които вече имат огромни дългове като дял от БВП, се очаква да похарчат за преструктуриране на цялата енергийна система над 2 трилиона евро, за да компенсират дефицита на базови мощности. Тези 2 трилиона очевидно ще пристигнат в крайна сметка в Китай. Но по този начин се очаква да се създаде база за предстоящата европейска реиндустриализация.
Докато в Брюксел правят тези големи и дългосрочни планове, европейската реална икономика продължава да си отива под тежестта на непосилните енергийни разходи. Проблемите на Фолксваген са само върхът на айсберга. Ако скоро не настъпи промяна в Брюксел или поне в политиката на Брюксел, не просто няма да сме високотехнологична икономика със задължителните през това и следващото десетилетие центрове за данни, нещо повече – тъкмо ще сме похарчили лудите пари за новата „зелена“ енергийна система и точно тогава ще се окаже, че тези инвестиции са излишни, защото европейската индустрия ще се е електрифицирала, но и ликвидирала…
Център за конкурентна икономика и индустрия