По ниските нива на управлението бяха назначени и службогонци от предишни правителства, както и имена със спорна репутация
Освен хора от четирите служебни правителства на Радев в качеството му на президент и бивши членове на партията на Слави Трифонов във втория ешелон и по-ниските нива на властта на различни позиции попаднаха и бивши активисти на ДПС около крилото на Ахмед Доган, които обаче не одобриха решението на почетния председател да учреди нова партия и по време на предизборната кампания работиха за „Прогресивна България“ (ПБ). Имат и депутати в парламентарната група на мнозинството. Сред назначенията попаднаха и кадри от управленията на ГЕРБ, някои от които със спорна репутация, както и хора, свързани с различни икономически интереси, и дори такива, близки до бивши силови групировки.
Тази селекция не само че поставя на карта заявката на Радев за разграждане на „олигархичния модел „Борисов-Пеевски“, но повдига и въпроса кой провежда кадровата политика на управляващата партия.
Как е на хартия
Ако се съди по устава на учредената в пълна тайна два дни преди парламентарния вот партия ПБ, кадровата политика на управляващата формация се определя изключително от нейния лидер и премиер Румен Радев и в по-малка степен от Изпълнителния съвет (тясното ръководство на партията). В документа, който стана публично известен едва в края на юни след регистрацията на ПБ в съда, изрично е посочено, че лидерът определя кандидатите за длъжностите, заемани с решение на Народното събрание. Това е квотата на парламента в доста на брой регулаторни органи, Конституционния съд и Висшия съдебен съвет.
Хората за останалите изборни позиции – листите за депутати, от чиито редици са немалка част от назначенията в изпълнителната власт, както и тези за общинските съветници и кметовете се одобряват от централното ръководство. Върху него съществено влияние отново има Радев, доколкото уставът му дава изключителни правомощия сам да определя заместниците си, техните ресори, както и да ги освобождава. Същото се отнася и за другата ключова фигура във всяка формация – човекът, който пряко се занимава със структурите и кадрите на партията, в случая организационният секретар. Той, както и неговите правомощия също са еднолично решение на Радев. Сред избраниците на лидера за негови заместници в партията са председателите на Народното събрание и на парламентарната група Михаела Доцова и Петър Витанов, депутатката Емине Гюлестан и началникът на премиерския му кабинет Николай Копринков. Радев е поверил позицията на организационен секретар на бившия висш кадър на БСП от времето на Корнелия Нинова – Александър Нейчев, който сам твърди, че е човекът, предложил на тогавашния лидер на социалистите кандидатурата му за президент.
Александър Нейчев
Как е на практика
Ако на хартия това следва да е най-близкия кръг от хора, които да предлагат кадри за изпълнителната власт, на практика според депутати по-голямата част от назначенията по различните нива в управлението се правят еднолично от Копринков. Той е на входа на кабинета на Радев и от него до голяма степен зависи и достъпът до премиера за срещи. Копринков се считаше и за основен кадровик на назначените от Радев като президент четири служебни правителства. Неофициално от ПБ казват, че по-малка част от назначенията се правят и от самите министри или шефове на агенции.
Това статукво вече започва да създава напрежение в редиците на управляващите. То се видя покрай смяната на управителя и подуправителя на НЗОК, която управлява над 5 млрд. евро – Петко Стефановски и Момчил Мавров. Първият беше избран от предишното мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС, а вторият беше предложен от ГЕРБ и избран и с гласовете на ДПС. Тогава от „Демократична България“ поискаха оставката на Мавров, за когото имаше доклад на ДАНС, че е лобирал в полза на частна болница, и внесоха решение в парламента за освобождаването му, а от ДПС – на Стефановски. Вече бившият управител веднага заяви, че се оттегля, а Мавров първоначално отказа да го направи, но после размисли. За решението му повлия фактът, че оставката му беше поискана и от депутати от новото управляващо мнозинство. Неофициално от ПБ казват, че причината да не се оттегли веднага е лобирането от страна на Копринков, който се мотивирал с дългогодишните си приятелски отношения с Мавров и дори се опитал да агитира депутати от партията да не подкрепят оттеглянето му.
За сметка на това здравният министър Катя Ивкова, която е ветеран във ведомството като завеждащ дирекция по времената на ГЕРБ, върна на поста уволнената от последното служебно правителство директорка на медицинския надзор Иванка Динева, която беше освободена от поста при служебния кабинет на Андрей Гюров след журналистически разследвания за липса на прозрачност и ефект от харченето на парите за популяризиране на донорството и трансплантациите. Обяснението на Ивкова за спорното назначение беше – за да „си понесе отговорността за действията и решенията“.
За спорно назначение в здравното ведомство се смяташе и зам.-министърът Петко Салчев. Той беше на същия пост при НДСВ, по времето на ГЕРБ беше управител на здравната каса, а след като бе отстранен от кабинета „Денков“, се впусна в политиката и беше кандидат-депутат от коалицията „Заедно“, оглавявана от Ива Митева и Любомир Каримански и бивши депутати от ИТН. В петък стана ясно, че той е напуснал поста си. От здравното министерство твърдят, че това е станало още миналата седмица, но за оставката му не беше съобщено официално. Салчев се считаше за лично назначение на здравния министър Ивкова.
Баланс на интереси чрез постове
Другата точка на напрежение в редиците на управляващите – МВР, породена от резервите на бившия съветник на Радев като президент Пламен Узунов към избора на Иван Демерджиев за министър, засега изглежда туширана. Донякъде балансът беше постигнат чрез назначенията. Неофициално от ПБ казват, че Узунов, който се смяташе за основен кадровик в сектора по време на служебните кабинети на Радев, има влияние във ведомството чрез двама от назначените за зам.-министри – Венцислав Катинов и Емил Ганчев. Те бяха заместници на Узунов, когато беше служебен вътрешен министър в кабинета на Огнян Герджиков през 2017 г. Той има влияние и в парламента чрез председателя на комисията по вътрешна сигурност Петър Тодоров, който беше главен секретар на МВР по време на служебните кабинети на Радев и се счита за близък до Узунов, с когото са работили заедно в областната дирекция на МВР в Пловдив.
Самият Узунов също получи важен пост в правителството. Той беше назначен за съветник на премиера и стана секретар на междуведомствения съвет към МС, който лицензира търговията с военна продукция и оръжие.
Имаме човек
И докато в едни ведомства спорните назначения на началника на премиерския кабинет не минават, в други ситуацията е по-различна. В МРРБ например, към което Копринков проявява интерес още по време на служебните кабинети и дори имаше публични скандали с неудачни назначения, зад повечето от рокадите на по-ниските нива се твърди, че стои именно той. Особено интересни са новите попълнения в държавните „Автомагистрали“ и ВиК холдинга под шапката на ведомството. За изпълнителен директор на строителната компания, през която минават най-големите инфраструктурни проекти и разполага с милиарди евро публичен ресурс, беше назначен Иван Кунев. Той е бивш директор на Областното пътно управление в Благоевград и бивш общински съветник от ГЕРБ. Член на борда стана Николета Бачева, която е работила за строителната „Грома холд“, на която „Автомагистрали“ е възлагала скъпи поръчки по схемата „инхаус“. В управата на дружеството е назначен и Митко Михайлов, който беше областен управител в три служебни кабинета на Радев. Публикации на сайта BIRD и гражданското сдружение БОЕЦ свързаха името му с продажба на държавни имоти на занижени цени.
В управата на ВиК холдинга, който също управлява стотици милиони евро, влязоха бившият министър на екологията от БСП в правителството „Желязков“ Манол Генов и бившият депутат от партията Любомир Бонев. Впечатление прави присъствието в борда на Пламен Манолов, предложен като независим член, който вече е бил в ръководството на дружеството през 2022 г., когато регионалният министър Иван Шишков беше служебен министър в правителството на Гълъб Донев. Манолов е доста интересна фигура. По време на управлението на ГЕРБ и след това е бил в борда на „Национална спортна база“ към спортното министерство и е член на управителния съвет на Българския футболен съюз. Той е съдружник във фирми с Димитър Цеков, свързван с бившата групировка ВИС-2 и близък до живеещия в Дубай бизнесмен Христофорос Аманатидис-Таки. Именно на компанията му „Елит холдинг груп“ Аманатидис прехвърля преди години дружеството си „Новита холдинг груп“.
Кадровите промени в „Напоителни системи“ към земеделското министерство, изглежда, ще подминат дългогодишната изпълнителна директорка Снежина Динева, която беше назначена при управлението на ГЕРБ и с малки прекъсвания неизменно е начело на дружеството. По нейно време строителни дружества от орбитата на Аманатидис спечелиха обществени поръчки за ремонт на съоръженията за стотици милиони евро. Изглежда, че бордът на дружеството ще се използва за пристан на партийни активисти, в него са назначени бившият областен управител на Хасково от служебните кабинети на Радев – Минко Ангелов, и областният координатор на ПБ в Стара Загора Петко Тенев.
Катамаранът на икономиката
Бившият енергиен министър от служебния кабинет на Гълъб Донев – Румен Христов, по чието време беше подписан спорният договор с турската газова компания „Боташ“, изненадващо се оказа сред назначенията в борда на Държавната консолидационна компания (ДКК), под чиято шапка са редица държавни дружества. В борда на оръжейното „Кинтекс“ влезе бившият депутат от БСП и бивш военен министър Ангел Найденов. Дъщерята на друг бивш висш БСП функционер от зората на демокрацията, Красимир Премянов – Андреана, влезе в управата на „Индустриални зони“.
Десислава Трифонова
Недоумение предизвика назначението на бившата депутатка от ГЕРБ Десислава Трифонова за съветник на министъра на икономиката Александър Пулев. В третото правителство на Бойко Борисов тя оглавяваше Българската агенция за инвестиции с нулев резултат, а преди това е работила в Държавен фонд „Земеделие“. Преди да влезе в орбитата на ГЕРБ, за кратко е била в младежката организация на ДПС. Медийни публикации свързват кариерата й в управлението с нейния брат Марио Трифонов, бивш висш кадър на МВР, сочен за близък до Делян Пеевски.
ИТН назначенията
Освен с министерски кресла в лицето на Пламен Абровски и Велислава Петрова бивши кадри на ИТН също получиха постове. На една от ключовите позиции в МС – главен секретар, беше назначена бившата председателка на ЦИК Камелия Нейкова, която беше избрана в комисията от квотата на ИТН. Любопитно е, че първоначално за поста се е обсъждало името на Цвета Тимева, дългогодишен секретар по регионална политика на Радев като президент, а малко преди да подаде оставка и главен секретар на президентството, но впоследствие беше назначена за зам.-министър на транспорта.
Бившата депутатка от партията на Слави Трифонов Златомира Мострова влезе в управата на НКЖИ.
И хората от първото ДПС
Активистите от ДПС, които напуснаха движението заедно с Доган, но впоследствие не влязоха в партията му АПС и по време на кампанията работиха за ПБ, също имат свои представители в управлението освен избраната на зам.-председател на партията Гюлестан. За зам.-министър на икономиката беше назначен Левент Мемиш, бивш депутат от АПС. Неговият баща Орхан Мемиш е бивш народен представител от ВНС, близък съратник на Доган и бизнесмен от Силистренско. В борда на държавното дружество „Монтажи“ влезе и Румен Пехливанов, бивш кмет на Рудозем и за кратко областен управител на Смолян. Бившият депутат Валентин Тончев стана съветник на Иван Шишков в регионалното министерство и отговаря за общинската инвестиционна програма.
Раздяла с „Булгартрансгаз“
На фона на чистката в енергийна сектор една от промените беше неочаквана – освобождаването на бившия шеф на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов, който устоя на поста при различни правителства. За осем години на позицията дружеството реализира под негово ръководство спорния проект „Турски поток“, а името му бе замесено в скандала около разширяването на газовото хранилище „Чирен“ по линия на отстранената бивша европрокурорка Теодора Георгиева. Мястото на Малинов зае неговият заместник Кирил Равначки, което може да се разчете като знак, че промяна в управлението на дружеството по-скоро няма да има.
Велина Господинова, Капитал