Нарушенията на дишането по време на сън представляват отклонения в дихателния цикъл по време на сън, които се характеризират с абнормно дишане, хъркане и реализиране на дихателни паузи по време на сън. Дихателните нарушения, свързани със съня, предимно обструктивната сънна апнея, са широко разпространени, засягайки близо 1 млрд души на възраст между 30 и 69 години в световен мащаб или около 1 на 10 възрастни в общата популация.1
Умерените до тежки форми на тези нарушения засягат до 23,4% от жените и 49,7% от мъжете, като разпространението им се увеличава с възрастта и степента на затлъстяване. Основното отклонение на дишане по време на сън представлява обструктивната сънна апнея. Освен нея обаче, се включват и целия спектър от заболявания – централна сънна апнея, смесените състояния или комбинация от централна и обструктивна сънна апнея и синдром на хиповентилация/хипоксемия (състояние, характеризиращо се със слабо, повърхностно дишане, водещо до намалени нива на кислород в кръвта).
Клинична значимост на отклоненията на дишането по време на сън
Независимо от типа на отклонението общото за тези състояния е, че настъпват именно по време на сън, свързани са с различна по тежест честота на спиране на дишането и нарушение в цялостния нощен ритъм и пълноценност на съня и ежедневна активност. Най- честите признаци на тази група заболявания на дишането по време на сън включват силно хъркане, внезапно събуждане със задъхване или задавяне, сутрешно главоболие и чувство за отпадналост още при събуждане и прекомерна сънливост през деня.
Ненавременното им лечение може да доведе до редица метаболитни и дълготрайни здравословни проблеми. Нарушенията на дишането по време на сън увеличават честотата на развитие на артериалната хипертония и то най-вече на трудно контролираната, резистентна такава. По-висока е честотата и тежестта на метаболитния синдром, сърдечната недостатъчност и белодробната хипертония при тези пациенти.
Нарушенията на дишането по време на сън се свързват също така с по-голяма честота на разпространение на сърдечно-съдови и мозъчно-съдови инциденти, както и инциденти по невнимание. Така най-голяма е честотата на пътно-транспортни инциденти поради заспиване на пациентите по време на шофиране. Тази група заболявания на дишането по време на сън се свързват с по-голяма честота на ритъмно-проводни нарушения кат предсърдно мъждене, предсърдни тахикардии и дори внезапна сърдечна смърт.
Етиология
Етиологията им се определя от типа нарушението и се опосредства от много фактори свързани с хабитуса на пациента и придружаващите му заболявания. Особеностите от физикалния статус на пациента, които повишават риска от възникване предимно на обструктивна сънна апнея се състоят в наднормено тегло с BMI над 30 кг/м2 (особено увеличаване на степента на меките тъкани около врата), тесен ход на гърлото или специфични лицеви особености, като слабо развитие на долната челюст.
Анатомични фактори от страна на пациента са например уголемени сливици или аденоиди (често срещана причина за сънна апнея при деца). Мъжкият пол, по-напреднала възраст или мозъчни травми и когнитивни проблеми са по-честа причина за развитие на централна апнея.
Обструктивна сънна апнея
Обструктвната сънна апнея представлява най-честото отклонение на дишането по време на сън.2 Характеризира се с периоди на хипоксемия, хиперкапния и влошена оксигенация по време на сън. Заболяването протича с множество епизоди по време на сън на пълно спиране на дишането (апнея) или частично спиране (хипопнея) с колапс на горните дихателни пътища, водещи до намалена кислородна сатурация и в резултат на настъпващата тежка десатурация с внезапно събуждане от сън. Епизодите могат да се повторят многократно през нощта, като колко по- често се случват, толкова по тежко е протичането на болестта.
Оценката на тежестта става посредством изследване на дишането по време на сън с мониторинг на артериално налягане, сърдечна честота, ЕЕГ и оценяване на броя на апнея:хипопнея индекса през нощта. Дългосрочните ефекти от нелекуваната обструктивна сънна апнея могат да бъдат резистентна хипертония, тежък метаболитен синдром, декомпенсация на сърдечната недостатъчност, развитие не белодробно сърце и тежка белодробна хипертония.
Обезитас хиповентилационен синдром
Синдромът на хиповентилация при затлъстяване3, наричан още синдром на Пикуик, е сериозно дихателно разстройство, което засяга предимно пациентите със затлъстяване. Характеризира се с комбинация от затлъстяване, дневна хиповентилация (плитко или бавно дишане) и нарушения на дишането по време на сън. Протича с високи нива на въглероден диоксид PaCO2 > 45 mmHg и ниски нива на кислород в кръвта РаО2 < 60 mmHg, което може да доведе до дългосрочни усложнения, ако не се лекува.
Ефектите от заболяването са именно резултат от намалената оксигенация на кръвта. Могат да включват оплакване от лесна умора и обща отпадналост през деня. Общо чувсто за липса на енергия и мускулна сила, със слабост в крайниците, която се засилва особено много при ходене. Пациентите се опалкват все по-често от задух, посиняване на пръстите и устните, като тези отчетливи черти увеличават тежестта си предимно при опит за по-интензивно ходене, когато се увеличават кислородните нужди на пациента.
Скринингът за различни нарушения на дишането по време на сън се препоръчва при всички пациенти, при които се наблюдават описаните оплаквания. Особено при затлъстелите пациенти, които постигат труден контрол над артериалното си налягане или метаболитните си отклонения.