История от „Семейството“: Охранителят на Сарафов и едно смачкано дело за катастрофа на пешеходна пътека

Знаете ли какво ще ви се случи, ако ударите с колата си човек на пешеходна пътека? Ще има дело и ако човекът пострада сериозно или умре, ще ви повдигнат обвинение. Това предвижда законът.  Законът обаче може да бъде заобиколен, ако се окажете близък до ръководството на прокуратурата. Например – до Борислав Сарафов. Или имате достъп до задкулисна мрежа за влияние в прокуратурата. Например – на издирвания бивш следовател Петьо Петров – Еврото.

Това е историята на 83-годишния адвокат Стефан Димитров. Той е прегазен на пешеходна пътека в София и след месец умира.

Шофьорът е Деян Димитров – един от охранителите на все още изпълняващия функциите на главен прокурор Сарафов. Охранителят има и директна връзка към кръга около Петьо Еврото, познат от корупционната афера „Осемте джуджета“.

Вместо обвинение, Деян Димитров получава повишение. Това се случва на фона на многократно декларираната заявка от Сарафов делата за жертви на пътя да са приоритет за прокуратурата и по тях разследващите да бъдат безкомпромисни в търсенето на справедливост за близките на загинали в катастрофи.

„Това е моя тема“

През последните две години временният главен прокурор лично участва в няколко дискусии с граждански сдружения в тази област. Заради ангажирането му с тази тема Сарафов се радва на публичната подкрепа на организации като ‚Ангели на пътя“.

„Силно ангажиран съм с каузата на майките и родителите, загубили близки и децата си на пътя. Аз самият съм баща. Това е моя тема. Бавното правосъдие по същество е лошо правосъдие. То е почти отказ от правосъдие“, казва временният главен прокурор на 5 юни 2025 г. по време на работна среща с тогавашния правосъден министър Георги Георгиев и депутати, на която заедно с близки на жертви на пътя се обсъждат мерки за ускоряване на тези дела.

По същото време разследването за катастрофата, причинена от Деня Димитров, все още тече, но срещу него няма повдигнато обвинение.

Напротив – само след два месеца доскорошният охранител на Сарафов е назначен със заповед на министър Георгиев за зам.-шеф на Главната дирекция „Охрана“ (ГДО) в правосъдното министерство, която конвоира обвиняеми и подсъдими, и се грижи за сигурността на магистрати под заплаха. А след още няколко месеца делото за катастрофата е прекратено.

Освен до Сарафов, Деян Димитров се оказва и близък до „Семейството“. Така магистрати наричат кръга около Петьо Еврото, подозиран в корупция, търговия с влияние, заплахи, изнудване, престъпления срещу правосъдието. Първа публично заговори за „Семейството“ бившата районна прокурорка на София Невена Зартова в началото на 2024 г. Направи го в парламента.

„Магистрати, които са свързани с Петьо Петров, наричаха себе си „Семейството“ с голямо гордост и беше чест за тях да бъдат приети в това „семейство“. Ако ме питате за конкретни имена, мога да ги кажа в рамките на едно наказателно производство, тук – не. Няма да кажа кои са тия магистрати“, казва Зартова по време на заседание на временната парламентарна комисия за убития седмици по-рано Мартин Божанов – Нотариуса.

Зартова и до момента не е разпитана като свидетел по такова производство, но все повече публични данни свързват лично временния главен прокурор Борислав Сарафов и градската прокурорка на София Емилия Русинова с Петьо Еврото.

Но да се върнем към катастрофата, с която започнахме.

Как се случва катастрофата

Тя става на 5 октомври 2024 г. по обяд. Денят е събота и вали дъжд. Потърпевшият Стефан Димитров върви по десния тротоар на столичната улица „Иван Димитров – Куклата“, в посока от улица „Гео Милев“ към булевард „Шипченски проход“. Веднага след спирката на градския транспорт в тази отсечка има пешеходна пътека, на която Димитров прави опит да пресече.

Тогава го блъска черен „Нисан – Мурано“, шофиран от Деян Димитров. Той пътува в колата заедно с бременната си към онзи момент жена Ралица Мончовска и малкото им дете. Двамата твърдят в разпитите си по делото, че възрастният мъж е изскочил пред колата преди пешеходната пътека, и въпреки, че Димитров е намалил скоростта предварително, пострадалият се е ударил в предния капак.

„Опитах веднага да спра и спрях, но човекът се подхлъзна, удари се в предна дясна част на предния ми капак и падна на земята пред колата ми“, твърди Деян Димитров в разпита си, който „Извън ефир“ получи от свои източници в прокуратурата.

„Наближавахме пешеходната пътека и Деян караше много бавно, като почти спря преди пътеката“, добавя жена му Ралица Мончовска, която е служителка на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ).

Тя казва още, че в този момент е видяла човек с чадър вдясно, който изведнъж е свил към колата „на около два метра и повече преди пешеходната пътека, без да поглежда изпод чадъра“.

„Чух шум от контакта с нашата кола и го видях как се спъва в предната част на десния калник, легна върху предния капак и след това падна на земята пред колата.“

И двамата посочват в разпитите си, че са видели Стефан Димитров в последния момент, защото видимостта им е била ограничена от паркирани вдясно коли, непосредствено преди пешеходната пътека.

Въпросът дали ударът е станал на самата маркировка „зебра“ или два метра преди нея има ключово значение. Законът за движение по пътищата задължава шофьорите така да съобразят скоростта си на движение преди пешеходна пътека, че дори в при намалена видимост и внезапно появил се пешеходец, да спрат, за да го пропуснат.

Законът не предвижда хипотеза, в която кола да удари човек на пешеходна пътека, и шофьорът да не е виновен. Според практиката на съда за пешеходна пътека се приема цялата широчина на маркировката „зебра“, както и по един метър преди и след нея.

При това положение, единственият шанс Деян Димитров да не е извършил нарушение, е ако ударът е станал както твърди жена му – „около два метра и повече преди пешеходната пътека“.

Според адвокат Христо Ботев, който има дългогодишен опит с дела за катастрофи с пострадали и загинали „в масовия случай завършват с осъдителни присъди“.

Той все пак отбелязва пред „Извън ефир“, че според съдебната практика „пешеходецът няма абсолютно право, пресичайки на пешеходна пътека“, и той също следва да се огледа и прецени ситуацията преди да пресече.

„Пешеходната пътека се маркира със знак и пътна маркировка, но коментирали сме и друг път, че за магистратите много често делата за ПТП се решават най-лесно, когато експертът каже в експертизата, че ударът е бил непредотвратим – тогава делото се прекратява“, коментира Ботев.

Какви са травмите на потърпевшия

В случая на блъснатия Стефан Димитров самият той така и не е разпитан, защото веднага след инцидента е приет в болница. На следващия ден е изписан без опасност за живота, но ден по-късно отново е приет по спешност, защото състоянието му се влошава.

Прекарва един месец в болница, през повечето време – в реанимация. На 6 ноември 2024 г. Стефан Димитров е изписан.

„На мен въобще не ми изглеждаше добре, но лекарите не дават обикновено обяснение защо са взели някакво решение. Не се беше подобрил здравословно, даже по моя преценка се влошаваше. Не беше адекватен и беше трудно контактен“, разказва пред разследващите неговата съпруга Нина Попова, която също е адвокат.

Съпругът ѝ умира на следващия ден в леглото си. При удара са счупени кракът и ключицата му, има и травма на главата.

„Извън ефир“ не успя да намери достъп до заключенията от аутопсията, която установява причината за смъртта. Фактът, че след нея делото е прехвърлено от Софийската районна прокуратура (СРП) в Софийската градска прокуратура (СГП) обаче говори, че е имало данни за причинно-следствена връзка между катастрофата и фаталния изход. Именно градската прокуратура е компетентна да разследва смъртните случаи на пътя в София.

Запис от охранителна камера

Така стигаме отново до въпроса как разследващите да докажат къде точно се е случил ударът. Разковничето е запис от охранителна камера на фасадата на жилищна сграда наблизо. На кадрите, се вижда как потърпевшият Стефан Димитров върви по тротоара, носейки чадър. Той подминава три паркирани коли и пресича пред последната, когато е ударен от автомобила на Деян Димитров.

От доказателствата по делото става ясно, че възрастният мъж е пресякъл пред сребрист „Форд“. Веднага след катастрофата, тази кола е преместена, защото е била паркирана преди пешеходната пътека, което е нарушение.

Самият Деян Димитров подчертава в разпита си, че именно тази кола е пречела на видимостта му и е била преместена след инцидента. Собственикът на „Форда“ е глобен от полицията.

От снимките от огледа на местопроизшествието, които са приложени по делото, обаче е видно, че след преместването на „Форда“, между колата зад него – синя баничарка – и пешеходната пътека, остава разстояние, точно колкото да спре един автомобил.

Това означава, че Стефан Димитров е пресякъл именно на пешеходната пътека. А това означава, че Деян Димитров е виновен, защото не е съобразил скоростта си така, че да спре при вида на пешеходец, дори той да се е появил внезапно иззад паркирания „Форд“.

Какво се случва с разследването

Случаят се разследва близо година и половина от СДВР. В крайна сметка делото е внесено в градската прокуратура на 23 февруари 2026 година, за да прецени наблюдаващият прокурор Димитър Младенов какво да прави. В този момент обаче той е в кратък отпуск и делото е преразпределено на нов прокурор – Виолета Танаицова.

Преразпределянето се случва лично от Вихър Михайлов, който е заместник на градската прокурорка Емилия Русинова. В момента тя е обект на разкрития от МВР за свои задгранични пътувания с Петьо Еврото, които не отрича.

Обстоятелствата около преразпределянето на делото за катастрофата будят съмнения дали така не се е търсел конкретен прокурор, който да го прекрати веднага. Което се и случва.

Според вътрешните правила на прокуратурата смяна на наблюдаващ прокурор би могла да бъде обяснена с негово дълготрайно отсъствие, каквото в случая липсва. Друга възможност е да се налага спешно претърсване или арест, например, но и такава хипотеза няма.

Още по-съмнително е, че прокурор Танаицова, която за пръв път получава достъп до дело, водено година и половина, успява в спешен порядък да се запознае с доказателствата по него и да прецени, че виновен няма, за да го прекрати още на следващия ден – 24 февруари.

Фактът, че това се случва след директна намеса на заместника на Русинова, дава основания да се смята, че всичко е съгласувано с нея.

Според юристи, с които „Извън ефир“ се консултира, основният въпрос е как делото е прекратено при наличието на видеозапис, който установява, че потърпевшият Стефан Димитров е блъснат върху пешеходната пътека?

Възможните хипотези са две: или записът е бил скрит от вещите лица по делото, или е бил умишлено игнориран от тях.

На 7 април „Извън ефир“ отправи писмени въпроси до пресцентъра на прокуратурата за причините, по които делото е прекратено, както и за обстоятелствата около спешното му преразпределяне на нов прокурор точно преди прекратяването. Отговори обаче не бяха изпратени.

Единствената институционална реакция след изпращането на въпросите ни беше, че още на същия ден снимката на Деян Димитров беше свалена от сайта на правосъдното министерство.

„Извън ефир“ отправи запитване до пресцентъра на ведомството за причината, по която това е направено, но до публикуването на това разследване не получи отговор.

Потърсихме по телефона заместник градската прокурорка и говорител на СГП Десислава Петрова, но тя заяви, че не знае нищо по случая и трябва да направи справка преди да го коментира. До този момент не сме получили официална информация от нея.

Потърсихме и колежката ѝ Виолета Танаицова, която е прекратила делото. Тя също отказа коментар, като ни препрати към пресцентъра на държавното обвинение, откъдето вече една седмица няма отговори на писмените ни въпроси по казуса.

Обадихме се и на Деян Димитров, който причинява катастрофата, но остава без обвинение и до днес. Той не отговори на позвънявания на мобилния си телефон. Не отговори и на изпратен есемес, в който уточнихме, че го търсим във връзка с делото за катастрофата от 5 октомври 2024 г.

Какви са връзките на замесените

Фактът, че шофьорът, причинил катастрофата, е бивш охранител на Борислав Сарафов, не е единственото хипотетично обяснение за прокурорската благосклонност към него. Както започнахме в началото, замесените в този случай имат директна връзка с заподозрения като брокер на влияние в съдебната власт Петьо Петров – Еврото.

Жената на Деян Димитров – Ралица Мончовска, е сестра на бившата деловодителка на Петров – Магдалена Мончовска. Сестрата работи в Столичното следствие по времето, когато то е оглавявано именно от Еврото. Тогава Магдалена Мончовска е награждавана лично от бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

Магдалена Мончовска в момента е адвокат и през 2020 г. се оказа замесена в аферата „Осемте джуджета“. Тя присъстваше на предаване на злато, собственост на потърпевшия по този казус бизнесмен Илия Златанов – от закритата Специализирана прокуратура на бившата съпруга на Петьо Еврото – Любена Павлова. Именно за това злато в момента задочно е подсъдим изчезналият Петров.

Майка на сестрите Мончовски пък е бившата прокурорка от Върховната касационна прокуратура Ангелина Митова-Мончовска, пенсионирана от системата през 2024 г.

Връзката на семейството на Деян Димитров и Ралица Мончовска с близкия кръг около Петьо Еврото, описван от редица магистрати като „Семейството“, може да обясни издигането му до заместник-шеф на Главната дирекция „Охрана“. Той е повишен през август 2025 г. въпреки че по същото време е разследван за катастрофа с причинена смърт. Преди това Деян Димитров оглавява сектор „Охрана на съдии, прокурори и следователи“.

Кариерното му израстване на фона на прекратеното от прокуратурата разследване провокира подозрения, че бившият охранител на Сарафов е поставен в положение на зависимост. Той би могъл във всеки един момент да получи обвинение за катастрофата, ако прокуратурата реши това.

Българският хелзинкски комитет (БХК) отдавна предупреждава, че охраната на магистратите в България е твърде централизирана и всъщност може да се използва за проследяване на неудобни на статуквото хора, а не за предпазването им от заплахи.

„Всеки има човек навсякъде и ние, ако допуснем хипотеза, в която ръководството на Главна дирекция „Охрана“ или шефът на специализирания отдел в дирекция „Охрана“ е приближен на, да кажем, главния прокурор, хипотетично, това означава, че охраната на магистрата вече няма да бъде охрана, а това ще бъде механизъм за контрол на съответния магистрат“, коментира пред „Извън ефир“ Адела Качаунова, съпредседателка на БХК.

По думите ѝ „през цялото време [охранителите] са с него, те имат информация за всичките му срещи, които той провежда, за всички места, на които това лице се движи – всичко за личния му живот, цялата информация вече е в техните ръце“.

Ако се чудите защо главния прокурор би искал да следи контактите на охраняваните магистрати, спомнете си за случая с българската европрокурорка Теодора Георгиева. Тя е един от висшите прокурори, които твърдят, че сегашното ръководство на държавното обвинение е част от близкото обкръжение на Петьо Еврото. В момента тя ползва охрана, но не от ГДО, а от МВР. Прокуратурата пък твърди, че Георгиева е корумпирана от Еврото, но не ѝ повдига обвинение.