Студените зими постепенно остават в миналото, алармират учени
Е вропа се затопля с ускорени темпове, като процесът е най-изразен именно в традиционно студените райони. В Арктика и Алпите се топи своеобразният климатичен щит на планетата – ледената покривка, която отразява слънчевата светлина и забавя глобалното затопляне, предупреждават европейски учени, цитирани от Би Би Си.
Студените зими постепенно остават в миналото, въпреки отделни епизоди на силни студове и обилни снеговалежи, като тези в Алпите или Русия през изминалата зима. Това се посочва в годишния доклад за климатичните промени на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози.
„Европа се затопля по-бързо от останалите континенти. На практика навсякъде средногодишните температури надхвърлят обичайните стойности, а сериозните последици от този процес вече се усещат“, заяви ръководителят на центъра Флориан Папенбергер.
Площта на европейската територия, където през зимата температурите поне веднъж падат под нулата, отново е намаляла. В същото време силните студове са били по-редки от обичайното в 90% от континента.
„Фактите говорят сами за себе си: климатичните промени не са заплаха, а реалност“, подчерта една от ръководителките на центъра Саманта Бърджес.
Как се затопля Европа: основни факти
През 2025 г. на 95% от територията на Европа средногодишната температура е била над нормата.
Температурата на океанските води около Европа достига рекордни стойности за цялата история на наблюденията, като рекордът се подобрява за четвърта поредна година.
Ледниците се топят в цяла Европа. В Исландия нетната загуба на ледникова маса е втората по големина в историята, а снежната покривка е с 31% под средното ниво.
В Средиземно море средната температура на водната повърхност през 2025 г. е втората най-висока, измервана досега.
Затоплянето напредва към Полярния кръг, като температурни аномалии вече се наблюдават и в Норвежко море.
Какви са последствията от затоплянето
Най-сериозното безпокойство сред учените предизвиква топенето на ледовете. Ледените повърхности отразяват слънчевата светлина, докато тъмните океански води я поглъщат, което ускорява затоплянето.
Океаните покриват над 70% от повърхността на Земята и са поели около 90% от натрупаната топлина през последните десетилетия. Само в горните десетки метри на водния слой се съдържа количество топлина, съпоставимо с това в цялата атмосфера.
С повишаването на температурата способността на океана да абсорбира енергия намалява, което отслабва ролята му като буфер срещу глобалното затопляне. И именно тук европейските учени отправят тревожни предупреждения.
По-високите температури и по-малкото валежи са довели до значителна загуба на снежна и ледена покривка в Европа през 2025 г.
„През март 2025 г. снежната покривка в Европа е била с около 1,32 млн. кв. км, или 31%, под средното ниво, което е съпоставимо с общата площ на Франция, Италия, Германия, Швейцария и Австрия. Ледената покривка на Гренландия е загубила 139 гигатона лед – приблизително един и половина пъти повече от масата на всички ледници в европейските Алпи“, се посочва в доклада.
Друга пряка последица от затоплянето са горските пожари. Климатичните промени увеличават честотата на горещини и засушавания, което улеснява възникването на пожари. Димът от тях повишава концентрацията на парникови газове в атмосферата и допълнително ускорява затоплянето.
През изминалата година в Европа са изгорели над 1 милион хектара гори – площ, по-голяма от тази на остров Кипър. Както площта на пожарите, така и емисиите са достигнали рекордни стойности, включително в Испания, Кипър, Великобритания, Нидерландия и Германия.
Друг сериозен ефект е недостигът на вода. През миналата година нивото на водата в 70% от европейските реки е било необичайно ниско, а общият отток на континента е останал под средните стойности в 11 от 12-те месеца на 2025 г.
И все пак има и положителни тенденции
Въпреки общата тенденция към затопляне и зачестяване на екстремните климатични явления, през миналата година в Европа са регистрирани по-малко наводнения и проливни дъждове в сравнение с предходни периоди.
Силното слънчево греене също има положителен ефект, като подпомага намаляването на зависимостта от нефт, въглища и газ, както и от вноса на изкопаеми горива от Русия и Близкия изток.
Развитието на слънчевата енергия допринася за ограничаване на емисиите на парникови газове – основната причина за глобалното затопляне според научния консенсус, подкрепен от почти всички държави.
През миналата година възобновяемите източници са осигурили почти половината от производството на електроенергия в Европа, като за първи път делът на соларната енергия достига 12,5%, предава БГНЕС.